ВСИЧКИ искаме другите да ни смятат за добри хора. Но в света, в който живеем, е трудно да проявяваме доброта. Мнозина са „без любов към добротата“. (2 Тим. 3:3) Те може да имат свои стандарти за добро и зло, като всъщност „наричат доброто зло, а злото — добро“. (Иса. 5:20) Освен това никой от нас не може да избяга от миналото си и от грешната си същност. Ето защо може да се чувстваме като сестра Ан *, която, въпреки че служи на Йехова от десетилетия, признава: „Трудно ми е да повярвам, че мога да бъда добър човек.“

За щастие, всички можем да проявяваме доброта! Тя е част от плода на Божия свети дух, а с помощта на този дух можем да надвием всяко нещо, което ни пречи — света, хората около нас или дори самите себе си. Нека обсъдим по–подробно качеството доброта и да разберем как можем да го развиваме.

Накратко казано, добротата е качество на човек, който е добродетелен и се ръководи от възвишени морални ценности. В добротата няма никаква злина или порочност. Добротата е видимо качество, понеже се изразява в добри постъпки в полза на другите.

Вероятно си виждал хора, които винаги са готови да вършат добро за семейството и приятелите си. Но дотам ли се простира добротата? Вярно е, че не можем съвършено да проявяваме това качество, защото, както казва Библията, „няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях“. (Екл. 7:20) Апостол Павел откровено признал: „Знам, че в мене, тоест в плътта ми, не живее нищо добро.“ (Рим. 7:18) Логично е тогава, ако искаме да развиваме доброта, да се обърнем към Източника на това качество.

Йехова Бог е този, който определя какво е добро. Библията казва за него: „Ти си добър и правиш добро. Научи ме на своите наредби!“ (Пс. 119:68) Нека разгледаме двата аспекта на добротата на Йехова, споменати в този стих.

Йехова е добър. Добротата е неразделна част от личността му. Обърни внимание какво станало, когато Бог казал на Моисей: „Ще направя така, че да видиш цялата моя доброта.“ Докато славата на Йехова, която включва добротата му, минавала пред Моисей, той чул думите: „Йехова, Йехова, милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост и истина, който запазва своята милост към хиляди поколения, прощава прегрешение, простъпка и грях, но в никакъв случай не освобождава виновния от наказание.“ (Из. 33:19; 34:6, 7) Оттук разбираме, че цялата същност на Йехова отразява доброта. Въпреки че, като човек на земята, Исус бил олицетворение на добротата, той казал: „Никой не е добър, освен един, Бог.“ (Лука 18:19)

 Йехова прави добро. Добротата му личи във всички негови дела. „Йехова е добър към всички и неговото милосърдие е върху всичките му дела.“ (Пс. 145:9) Той проявява добротата си непредубедено, като дава на всички хора живот и това, от което се нуждаят, за да го поддържат. (Деян. 14:17) Проява на доброта е и неговата прошка. Псалмистът писал: „О, Йехова, ти си добър и готов да прощаваш.“ (Пс. 86:5) Можем да сме сигурни, че „Йехова няма да лиши от нищо добро онези, които живеят безгрешно“. (Пс. 84:11)

Тъй като сме създадени по Божия образ, имаме потенциала да бъдем добри и да правим добри неща. (Бит. 1:27) И все пак Божието Слово ни подканя „да се научим да вършим добро“. (Иса. 1:17) Как да развиваме това хубаво качество? Ето три начина.

Първо, може да се молим за светия дух, който помага на християните да проявяват истинска доброта. (Гал. 5:22) Да, Божият дух може да ни помогне да обичаме доброто и да отхвърляме злото. (Рим. 12:9) Всъщност Библията показва, че Йехова може „да ни укрепи във всяко добро дело и слово“. (2 Сол. 2:16, 17)

Второ, трябва да четем Божието вдъхновено Слово. Ако го правим, Йехова може да ни научи на „целия път на добротата“ и да ни подготви за „всяко добро дело“. (Пр. 2:9; 2 Тим. 3:17) Чрез четенето и размисъла ще изпълваме сърцето си с добри неща за Бога и волята му. Така ще събираме съкровище, от което можем след време да черпим. (Лука 6:45; Еф. 5:9)

Трето, ние се стремим „да подражаваме на доброто“. (3 Йоан 11) В Библията намираме примери за подражание. Разбира се, най–добър пример са ни оставили Йехова и Исус. Но можем да помислим и за други, които били известни с добротата си. Сигурно веднага се сещаш за Тавита и Варнава. (Деян. 9:36; 11:22–24) Ще е полезно да изследваш записаното за тях в Библията, като обърнеш внимание на начините, по които помагали на другите. Помисли каква помощ можеш да окажеш ти на някого в твоето семейство или сбор. Забележи също каква полза имали тези двама души от репутацията си на добри хора. Ти можеш да имаш подобна полза.

Може да помислим и за съвременни примери в това отношение. Например за трудолюбивите старейшини в сбора, които „обичат добротата“. Не бива да забравяме също  верните сестри, които с думите и примера си „поучават каквото е добро“. (Тит 1:8; 2:3) Една сестра на име Розлин разказва: „Приятелката ми полага специални усилия да помага на другите в сбора и да ги насърчава. Тя мисли за обстоятелствата им и често им прави малки подаръци или им помага по практичен начин. Според мене тя наистина е добър човек.“

Йехова подканя служителите си „да търсят доброто“. (Ам. 5:14) Ако правим това, не само ще обикнем стандартите му, но и ще засилим желанието си да вършим каквото е добро.

Не бива да си мислим, че добротата се изразява само във впечатляващи жестове или самоотвержени постъпки. Да разгледаме следния пример: Дали един художник рисува портрет само с един–два замаха на четката? По–скоро той създава картината си чрез множество движения с четката. По подобен начин добротата ни личи от множеството дела в полза на другите.

Библията ни насърчава да сме „готови“ да вършим добро. (Тит 3:1; 2 Тим. 2:21) Ако сме наясно с обстоятелствата на другите, може да намерим начини „да угодим на ближния си в онова, което е добро за неговото укрепване“. (Рим. 15:2) Това може да означава да споделим с него нещо, което имаме. (Пр. 3:27) Може да поканим някого в дома си за малка почерпка или за изграждащо общуване. Ако знаем, че някой е болен, може да му изпратим картичка, да го посетим или да му се обадим. Наистина може да се сетим за много възможности да казваме „добри думи, с които да укрепваме другите според нуждата и които да носят полза на слушащите“. (Еф. 4:29)

Подобно на Йехова ние се стремим да правим добро на всички хора и да се отнасяме непредубедено към тях. Един забележителен начин е, като им проповядваме добрата новина за Царството. Както наредил Исус, ние се стараем да правим добро дори на онези, които, изглежда, ни мразят. (Лука 6:27) Никога не е погрешно да сме мили и да вършим добро за другите, понеже „против такива неща няма закон“. (Гал. 5:22, 23) Чрез доброто си поведение въпреки противопоставянето и изпитанията може да привлечем другите към истината и да прославим Бога. (1 Пет. 3:16, 17)

В Библията пише, че добрият човек „се насища с плодовете на делата си“. (Пр. 14:14) Кои са някои от тези „плодове“, или възнаграждението за добрите дела? Когато се отнасяме добре към другите, е по–вероятно те да отвърнат по същия начин. (Пр. 14:22) Дори ако не го направят, постоянните ни усилия да вършим добро, може да смекчат нагласата им и лошото им отношение. (Рим. 12:20)

Мнозина могат от личен опит да потвърдят, че са извлекли голяма полза, като са се отвърнали от злото и са вършили добро. Да разгледаме случилото се с Нанси. Тя признава: „Докато растях, бях безотговорна, водех неморален начин на живот и не уважавах другите. Но като научих Божиите стандарти за добро и ги приложих, станах по–щастлива. Сега имам по–голямо самоуважение.“

Основната причина да развиваме доброта, е, че така радваме Йехова. Дори мнозина да не виждат какво правим, Йехова ни вижда. Той е наясно с всяка наша добра постъпка и мисъл. (Еф. 6:7, 8) Какъв е резултатът от това? „Добрият човек получава одобрението на Йехова.“ (Пр. 12:2) Затова нека продължаваме да развиваме доброта. Йехова обещава „слава, чест и мир за всекиго, който върши добро“. (Рим. 2:10)