1. Какво научаваме от Еклисиаст 3:1, 7?

НЯКОИ от нас говорят много. Други са по–тихи. Както посочва основният стих на тази статия, има време за говорене и време за мълчание. (Прочети Еклисиаст 3:1, 7.) И все пак може да ни се иска някои от нашите събратя да говорят повече, а други по–малко.

2. Кой има правото да определя кога и как да говорим?

² Речта е дар от Йехова. (Из. 4:10, 11; Откр. 4:11) В Словото си той ни казва как да използваме този дар по правилен начин. В тази статия ще разгледаме някои библейски примери, които ще ни помогнат да разберем кога да говорим и кога да мълчим. Ще видим също как гледа Йехова на думите ни. Първо нека обсъдим кога трябва да говорим.

3. Според Римляни 10:14 кога трябва да говорим?

³ Трябва винаги да сме готови да говорим за Йехова и за Царството. (Мат. 24:14; прочети Римляни 10:14) По този начин подражаваме на Исус. Една от основните причини, поради които Исус дошъл на земята, била да извести истината за Баща си. (Йоан 18:37) Но е добре да помним, че е важно също как говорим. Трябва да говорим на другите за Йехова „с мекота и дълбоко уважение“ и да проявяваме разбиране към чувствата и вярванията им. (1 Пет. 3:15) Така няма просто да говорим, а ще поучаваме и може да достигнем сърцето на някой човек.

4. Как речта ни може да помогне на другите в съгласие с Притчи 9:9?

⁴ Старейшините не бива да се колебаят да говорят, ако видят, че някой брат или сестра се нуждае от  съвет. Разбира се, те ще изберат подходящ момент за това, така че да не накарат човека да се почувства неудобно. Те ще искат да разговарят с него насаме. Старейшините винаги се стараят да говорят по начин, който запазва достойнството на събеседника им. И все пак не се въздържат да споделят с другите библейски принципи, които могат да им помогнат да постъпват мъдро. (Прочети Притчи 9:9.) Защо е толкова важно да съберем смелост да говорим, когато се налага? Обърни внимание на един добър и един лош пример. В първия се налагало един мъж да поправи синовете си, а във втория една жена трябвало да говори с бъдещ цар.

5. При кой случай първосвещеникът Илий не говорил, когато се налагало?

⁵ Първосвещеникът Илий имал двама синове, които много обичал. Те обаче не зачитали Йехова. Синовете му заемали важна длъжност — служели като свещеници в светия шатър. Но те злоупотребявали с властта си, презирали жертвите, принасяни на Йехова, и безочливо вършели сексуална неморалност. (1 Царе 2:12–17, 22) Според Моисеевия закон синовете на Илий заслужавали смърт, но той просто леко ги смъмрил и им позволил да продължат да служат в светия шатър. (Втор. 21:18–21) Как гледал Йехова на начина, по който Илий подходил в тази ситуация? Той му казал: „Защо оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене?“ Йехова решил да отнеме живота на двамата зли мъже. (1 Царе 2:29, 34)

6. Какво научаваме от Илий?

⁶ Научаваме важен урок от Илий. Ако разберем, че наш приятел или роднина е нарушил Божия закон, трябва да говорим с него и да му припомним стандартите на Йехова. После трябва да се уверим, че ще получи нужната помощ от старейшините, които са представители на Йехова. (Як. 5:14) Никога не бихме искали да сме като Илий и да почитаме някой приятел или роднина повече от Йехова. Изисква се смелост да говориш с някого, който се нуждае от поправяне, но усилията си заслужават.  Обърни внимание колко различно от Илий постъпила една израилтянка на име Авигея.

7. Защо Авигея говорила с Давид?

⁷ Авигея била жена на богатия земевладелец Навал. Когато бягали от цар Саул, Давид и мъжете му прекарали известно време с пастирите на Навал и ги защитавали от разбойнически дружини. Бил ли благодарен Навал за помощта им? Не. Когато Давид го помолил да даде на мъжете му малко храна и вода, Навал се ядосал и се отнесъл грубо към тях. (1 Царе 25:5–8, 10–12, 14) Затова Давид решил да убие всички мъже в дома на Навал. (1 Царе 25:13, 22) Как можело да се избегне тази трагедия? Авигея осъзнала, че сега е времето да говори, затова смело тръгнала към 400–те гладни, гневни и въоръжени мъже и говорила с Давид.

8. Каква е поуката от примера на Авигея?

⁸ Щом се срещнала с Давид, Авигея говорила смело, уважително и убедително. Макар че нямала никаква вина за случилото се, тя се извинила на Давид. Авигея изразила увереността си, че той е добър човек и ще постъпи правилно, и разчитала на Йехова за помощ. (1 Царе 25:24, 26, 28, 33, 34) Подобно на нея трябва да имаме смелостта да говорим, ако видим, че някой е поел по лош път. (Пс. 141:5) Трябва да проявяваме уважение, но и да сме смели. Когато с любов дадеш нужния съвет, ще докажеш, че си истински приятел. (Пр. 27:17)

9–10. Какво е добре да помнят старейшините, когато дават съвет?

⁹ Особено старейшините трябва да имат смелост да говорят с онези в сбора, които предприемат погрешна стъпка.  (Гал. 6:1) Тези братя са смирени и осъзнават, че също са несъвършени и може един ден да се нуждаят от съвет. Но те не позволяват това да ги спира да поправят онези, които имат нужда. (2 Тим. 4:2; Тит 1:9) Когато съветват някого, старейшините се опитват да използват дара на речта, за да поучават умело и търпеливо. Те обичат братята си и тази любов ги подбужда към действие. (Пр. 13:24) Но най–важното за тях е да почитат Йехова, като се придържат към стандартите му и пазят сбора от вреда. (Деян. 20:28)

¹⁰ Досега разгледахме кога трябва да говорим. Но има моменти, в които е по–добре да не казваме нищо. В следващите абзаци ще обсъдим кога не трябва да говорим.

11. Какъв пример използвал Яков и защо е подходящ?

¹¹ Понякога може да ни е трудно да контролираме езика си. Библейският писател Яков използвал подходящ пример, за да опише това. Той казал: „Ако някой не греши в слово, той е съвършен човек, способен да овладее и цялото си тяло. Като слагаме юзда в устата на конете, за да ги накараме да ни се подчиняват, управляваме и цялото им тяло.“ (Як. 3:2, 3) Като дърпа юздите, ездачът може да направлява животното или да го спре. Ако той не държи здраво юздите, конят може да излезе извън контрол и да нарани себе си и ездача. По подобен начин, ако не контролираме езика си, това може да причини голяма вреда. Нека разгледаме някои случаи, в които е нужно да се въздържаме да говорим.

12. Кога е добре да не говорим?

 ¹² Как реагираш, когато някой брат или сестра знае нещо поверително? Например, ако срещнеш някого, който живее в страна, където дейността ни е забранена, изкушаваш ли се да го попиташ за подробности как се извършва службата ни там? Без съмнение подбудите ти са добри. Ние обичаме братята си и ни е грижа какво им се случва. Искаме също молитвите ни за тях да са конкретни. В такава ситуация обаче е добре да не говорим. Ако оказваме натиск на някого да сподели поверителна информация, показваме, че ни липсва любов — както към този човек, така и към братята, които му имат доверие, че няма да каже нищо за дейността им. Със сигурност никой от нас не би искал да създаде допълнителни проблеми на събратята ни в страни, където дейността ни е забранена. По същия начин никой брат или сестра в такава страна не би искал да обяснява подробно как Свидетелите там извършват службата си или другите си християнски дейности.

13. Според Притчи 11:13 какво трябва да правят старейшините и защо?

¹³ Предимно старейшините трябва да прилагат библейския принцип в Притчи 11:13, като пазят поверителност. (Прочети.) Това може да е предизвикателство особено ако са женени. Брачните партньори поддържат връзката си силна, като редовно разговарят и си споделят най–съкровените мисли, чувства и притеснения. Но старейшините съзнават, че не бива „да разкриват тайните“ на братята в сбора. Ако го правят, ще загубят доверието им и ще разрушат репутацията си. Онези, които имат отговорности в сбора, трябва „да не говорят двулично“. (1 Тим. 3:8) Тоест не бива да са нечестни или склонни да клюкарстват. Ако един старейшина обича жена си, той няма да я натоварва с информация, която тя няма нужда да знае.

14. Как съпругата на един старейшина може да допринесе за добрата му репутация?

¹⁴ Съпругата на един старейшина може да му помогне да запази добрата си репутация, като не му оказва натиск да говори за поверителни неща. По този начин тя не само подкрепя съпруга си, но и проявява уважение към онези, които са му споделили лични неща. И най–вече радва Йехова, понеже допринася за мира и единството в сбора. (Рим. 14:19)

15. Как гледал Йехова на тримата приятели на Йов и защо?

¹⁵ От библейската книга Йов можем да научим много относно това как и кога да говорим. След като Йов преживял поредица мъчителни трудности, четирима мъже дошли да го утешават и съветват. Тези мъже мълчали дълго време, но от изказванията, които по–късно направили трима от тях — Елифаз, Валдад и Софар, — става ясно, че през това време те не мислели как да помогнат на Йов. Вместо това търсели начин да докажат, че е направил нещо погрешно. Някои от думите им били истина, но повечето неща, които казали за Йов и Йехова, били или груби, или неверни. Те сурово осъдили Йов. (Йов 32:1–3) Как реагирал Йехова? Гневът му пламнал против тримата мъже. Той ги нарекъл глупави и им казал да поискат от Йов да се помоли за тях. (Йов 42:7–9)

16. Какво научаваме от лошия пример на Елифаз, Валдад и Софар?

 ¹⁶ От лошия пример на Елифаз, Валдад и Софар можем да извлечем няколко поуки. Първо, не бива да съдим братята си. (Мат. 7:1–5) Вместо това е добре внимателно да ги изслушваме, преди да говорим. Само така ще можем да разберем ситуацията им. (1 Пет. 3:8) Второ, когато говорим, трябва да сме сигурни, че думите ни са мили и твърденията ни са верни. (Еф. 4:25) И трето, Йехова живо се интересува какво говорим.

17. Какво научаваме от Елиу?

¹⁷ Четвъртият мъж, който посетил Йов, бил Елиу, роднина на Авраам. Той слушал, докато Йов и другите трима мъже говорели. Елиу очевидно обърнал сериозно внимание на думите им, защото могъл да даде любещ, но откровен съвет, който помогнал на Йов да поправи мисленето си. (Йов 33:1, 6, 17) За Елиу най–важно било да възвеличи Йехова, а не себе си или някой друг човек. (Йов 32:21, 22; 37:23, 24) От примера му научаваме, че има време да мълчим и да слушаме. (Як. 1:19) Научаваме също, че когато даваме съвет, най–важно за нас трябва да е да носим слава на Йехова, а не на себе си.

18. Как можем да покажем, че ценим дара на речта?

¹⁸ Можем да покажем, че ценим дара на речта, като следваме библейските съвети относно това кога и как да говорим. Под боговдъхновение мъдрият цар Соломон писал: „Думи, казани в подходящото време, са като златни ябълки в сребърни съдове.“ (Пр. 25:11) Когато слушаме внимателно какво казват другите и мислим, преди да говорим, думите ни може да са като тези златни ябълки — ценни и красиви. Тогава независимо дали говорим малко, или много, речта ни ще е изграждаща и ще радваме Йехова. (Пр. 23:15; Еф. 4:29) Това е най–добрият начин да покажем признателността си за този дар от Бога!