1. Каква конкретна заповед дал Исус на учениците си? (Виж илюстрацията на корицата.)

В НОЩТА преди да умре, Исус дал на учениците си една конкретна заповед. Той им наредил: „Както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго.“ След това добавил: „И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:34, 35)

2. Защо е важно да проявяваме любов един към друг?

² Исус казал, че ще си личи ясно кои са истинските му ученици, ако проявяват същата любов, каквато проявил той. Това твърдение било вярно през първи век, както е и днес. Колко е важно тогава да се обичаме дори когато е трудно!

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Заради човешкото несъвършенство може да ни е трудно да се обичаме силно. Въпреки това трябва да се стремим да подражаваме на Христос. В тази статия ще разгледаме как любовта ни помага да сме миротворци, да бъдем непредубедени и да проявяваме гостоприемство. Докато я изучаваш, се запитай: „Какво мога да науча от братята и сестрите, които не престанали да проявяват любов в трудни ситуации?“

4. Според Матей 5:23, 24 защо трябва да се помирим с онзи, който има нещо против нас?

⁴ Исус учел колко е важно да се помирим с брат, който има нещо против нас. (Прочети Матей 5:23, 24.) Той подчертал, че трябва да имаме добри отношения с другите, ако искаме да сме угодни на Бога. Йехова се  радва, когато полагаме усилия да сме в мир с братята си. Той няма да приеме поклонението ни, ако таим неприязън към някого и дори не се опитваме да се помирим с него. (1 Йоан 4:20)

5. Защо на един брат му било трудно да възстанови мира?

⁵ Може да ни е трудно да възстановим мира. Защо? Обърни внимание какво станало с един брат на име Марк. * Той се обидил, когато друг брат го критикувал и говорил лоши неща за него в сбора. Как реагирал? Марк си спомня: „Много се ядосах и изгубих самообладание.“ По–късно обаче той съжалил за поведението си и се опитал да се извини на брата и да възстанови мира си с него. Но другият брат не искал да се помирят. Първоначално Марк си мислел: „Защо аз да продължавам да се старая, щом той не иска да се помирим?“ Но окръжният надзорник го насърчил да не се отказва. Какво направил Марк?

6. а) Как Марк се опитвал да възстанови мира? б) Как Марк приложил записаното в Колосяни 3:13, 14?

⁶ Когато анализирал себе си, Марк осъзнал, че му липсва смирение и понякога си мисли, че превъзхожда другите. Той разбрал, че трябва да промени нагласата си. (Кол. 3:8, 9, 12) Марк отново отишъл при брата и смирено се извинил за поведението си. Освен това му писал писма, в които казвал колко съжалява и колко много иска пак да са приятели. Марк дори давал на брата малки подаръци, които смятал, че ще му харесат. За съжаление, братът продължил да му се сърди. Въпреки това Марк не престанал да се подчинява на Исусовата заповед да обича брат си и да прощава. (Прочети Колосяни 3:13, 14.) Дори ако другите не  откликват на усилията ни да възстановим мира, истинската християнска любов ще ни помогне да им прощаваме и да се молим за добър резултат. (Мат. 18:21, 22; Гал. 6:9)

7. а) Към какво ни подканил Исус? б) С каква трудна ситуация се сблъскала една сестра?

⁷ Исус ни подканил да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас. Той добавил, че не бива да свеждаме любовта си само до онези, които ни обичат. (Лука 6:31–33) Макар че не се случва често, какво ще направиш, ако някой в сбора те избягва и не те поздравява? Това се случило с Лара. Тя обяснява: „Една сестра ме избягваше и не знаех защо. Бях напрегната и не ми беше приятно да ходя на събранията.“ В началото Лара разсъждавала: „Нямам никаква вина. В крайна сметка другите в сбора също я смятат за странна.“

8. Какво направила Лара, за да възстанови мира, и какво научаваме от тази случка?

⁸ Лара предприела стъпки да възстанови мира. Тя се молила на Йехова и решила да говори със сестрата. Двете обсъдили проблема, прегърнали се и се сдобрили. Всичко изглеждало наред. „Но по–късно сестрата отново започна да се държи по същия начин — разказва Лара. — Много се натъжих.“ Отначало Лара си мислила, че може да е щастлива само ако сестрата промени поведението си. Но разбрала, че най–доброто, което може да направи, е да продължава да се отнася към нея с любов и да ѝ „прощава щедро“. (Еф. 4:32 — 5:2) Лара знаела, че истинската християнска любов „не е злопаметна“ и „понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко“. (1 Кор. 13:5, 7) Тя възвърнала душевния си мир. След време сестрата станала по–дружелюбна към нея. Когато се  стремиш да си в мир с братята и сестрите и не преставаш да ги обичаш, можеш да си сигурен, че Богът на любовта и на мира ще бъде с тебе. (2 Кор. 13:11)

9. Защо не бива да проявяваме пристрастие според Деяния 10:34, 35?

⁹ Йехова не проявява пристрастие. (Прочети Деяния 10:34, 35.) Ако му подражаваме, ще докажем, че сме негови деца. Ние се подчиняваме на заповедта да обичаме ближния си както себе си и пазим мира в духовното си семейство. (Рим. 12:9, 10; Як. 2:8, 9)

10–11. Как една сестра преодоляла отрицателните си чувства?

¹⁰ За някои може да не е лесно да са безпристрастни, или непредубедени. Обърни внимание какво станало със сестра на име Рут. В младежките си години тя имала лошо преживяване с някого от друга страна. Как ѝ повлияло това? Тя признава: „Мразех всичко, свързано с тази страна. Мислех, че всички хора оттам са едни и същи, дори братята и сестрите.“ Как Рут преодоляла отрицателните си чувства?

¹¹ Тя разбрала, че трябва да се бори с тях. Рут чела случки и сведения за тази страна в „Годишника“ и казва: „Положих усилия да мисля положително за хората от тази народност. Започнах да забелязвам, че братята и сестрите служеха на Йехова с цялото си сърце. Осъзнах, че и те са част от световното ни братство.“ Постепенно Рут разбрала, че е нужно да направи нещо повече. Тя обяснява: „Когато срещах братя и сестри от тази страна, полагах специални усилия да съм дружелюбна. Разговарях с тях и ги опознах по–добре.“ Какъв бил резултатът? Рут казва: „След време отрицателните ми чувства изчезнаха.“

12. Какъв проблем имала една сестра на име Сара?

¹² Някои може да са предубедени, без дори да го осъзнават. Сара например си мислила, че е непредубедена, защото не съдела хората въз основа на расата им, финансовото им положение или отговорностите им в организацията. Но тя признава: „Осъзнах, че всъщност бях предубедена.“ В какво отношение? Сара била от добре образовано семейство и предпочитала да общува с хора като нея. Веднъж дори казала на свой приятел: „Общувам с братя и сестри, които са интелигентни, и избягвам онези, които не са.“ Ясно е, че Сара трябвало да промени нагласата си. Как?

13. Как Сара променила нагласата си и какво научаваме от това?

¹³ Един окръжен надзорник помогнал на Сара да си направи самоанализ. Тя разказва: „Той ме похвали за вярната ми служба, за хубавите ми отговори и за познанието ми върху Писанието. След това ми обясни, че с нарастването на познанието ни е нужно да развиваме християнски качества, като смирение, скромност и милост.“ Сара взела присърце думите на окръжния надзорник. Тя признава: „Разбрах, че най–важното е да сме мили и любещи.“ В резултат на това гледната ѝ точка за братята и сестрите се променила. Сара обяснява: „Опитах се да видя кои качества ги правят ценни за Йехова.“ Какво да кажем за нас? Никога не бихме искали да смятаме, че  превъзхождаме останалите заради образованието си! Ако проявяваме силна „любов към цялото братство“, ще сме безпристрастни. (1 Пет. 2:17)

14. Според Евреи 13:16 как се чувства Йехова, когато сме гостоприемни?

¹⁴ Йехова високо цени гостоприемството. (Прочети Евреи 13:16.) Той го смята за част от поклонението ни, особено когато помагаме на нуждаещите се. (Як. 1:27; 2:14–17) Ето защо Библията ни насърчава „да бъдем гостоприемни“. (Рим. 12:13) Така показваме, че се интересуваме от другите, обичаме ги и искаме да сме приятели с тях. Йехова се радва независимо дали ще почерпим братята си с нещо малко, ще ги поканим на гости или ще отделим от времето и вниманието си за тях. (1 Пет. 4:8–10) Някои неща обаче може да ни пречат да проявяваме гостоприемство.

15–16. а) Защо някои се притесняват да проявяват гостоприемство? б) Какво помогнало на Едит да е гостоприемна?

¹⁵ Може да се притесняваме да проявяваме гостоприемство заради обстоятелствата си. Да разгледаме примера на една вдовица на име Едит. Преди да стане Свидетелка, тя не обичала да общува с хората. Едит смятала, че другите могат да проявят гостоприемство по–добре от нея.

¹⁶ След като се покръстила обаче, променила мисленето си. Едит положила усилия да бъде гостоприемна. Тя разказва: „Когато се строеше новата ни Зала на Царството, един старейшина ми каза, че една семейна двойка ще дойде да помага, и ме попита дали мога да ги приема в дома си за две седмици. Припомних си как Йехова благословил вдовицата от Сарепта.“ (3 Царе 17:12–16) Едит се съгласила. Била ли благословена? „Двете седмици се превърнаха  в два месеца — си спомня тя. — През това време станахме близки приятели.“ Едит си намерила близки приятели и в сбора. Днес тя е пионерка и се радва да кани онези, с които ходи на служба, в дома си за малка почерпка. Едит казва: „Когато давам, се чувствам добре! Истината е, че в замяна получавам много благословии.“ (Евр. 13:1, 2)

17. Какво осъзнали Люк и жена му?

¹⁷ Може би вече проявяваме гостоприемство, но можем ли да се подобрим? Например Люк и съпругата му обичат да канят гости. Те канели вкъщи своите родители, роднини, близки приятели и окръжния надзорник и съпругата му. Люк обаче отбелязва: „Осъзнахме, че каним само хора, които са ни близки.“ Каква промяна направили?

18. Каква промяна направили Люк и съпругата му във връзка с гостоприемството?

¹⁸ Люк и съпругата му променили възгледа си, след като размишлявали върху думите на Исус: „Ако обичате само онези, които ви обичат, каква е вашата награда?“ (Мат. 5:45–47) Те стигнали до извода, че трябва да подражават на Йехова, който е щедър към всички. Затова си поставили за цел да канят братя и сестри, които не били канили преди. Люк казва: „Тези събирания ни носят голяма радост. Всички сме насърчени и укрепени.“

19. Как доказваме, че сме ученици на Исус, и какво си решен да правиш?

¹⁹ Разгледахме как силната любов може да ни помогне да сме миротворци, да сме непредубедени и да проявяваме гостоприемство. Трябва да преодоляваме отрицателните чувства и да проявяваме силна любов към братята и сестрите си от сърце. Така ще сме щастливи и ще докажем, че наистина сме ученици на Исус. (Йоан 13:17, 35)