1. Опиши унищожението на Йерусалим.

ПРЕЗ 607 г. пр.н.е. огромна вавилонска войска под командването на цар Навуходоносор II нахлула в Йерусалим. Относно последвалите кръвопролития Библията казва: „[Навуходоносор] уби с меч техните младежи в светилището им и не пожали нито младеж, нито девойка, нито старец, нито немощен. ... Той опожари дома на истинския Бог и събори стените на Йерусалим. И изгори с огън всичките му укрепени кули и всичките му скъпоценности.“ (2 Лет. 36:17, 19)

2. Какво предупредил Йехова относно Йерусалим и какво щяло да се случи с юдеите?

² Жителите на Йерусалим трябвало да очакват това. Години наред пророците ги предупреждавали, че ако продължават да не спазват Божия закон, ще бъдат предадени в ръцете на вавилонците. Много юдеи щели да загинат под острието на меча, а тези, които успеели да се спасят, вероятно щели да прекарат целия си живот в плен във Вавилон. (Йер. 15:2) Какъв бил животът на пленниците? Дали християните преживели нещо подобно на вавилонския плен? Ако е така, кога?

3. По какво се различавал вавилонският плен от робството на израилтяните в Египет?

³ Предсказаното от пророците се изпълнило. Чрез Йеремия Йехова посъветвал бъдещите пленници да приемат новите си обстоятелства и да правят каквото могат, за да живеят добре. Той казал: „Стройте къщи [във Вавилон] и живейте в тях, садете градини и яжте плода им. И търсете мир за града, в който ви изпратих в изгнание, и се молете на Йехова за него, защото ако в него има мир, и вие ще имате мир.“ (Йер. 29:5, 7) Онези, които се подчинили на Божията воля, водели сравнително нормален живот във Вавилон. Била им дадена известна независимост. Пленниците дори можели да пътуват свободно из страната. Вавилон бил център на търговията в древния свят и според откритите документи много юдеи се научили да търгуват, а други станали умели занаятчии. Някои дори забогатели. Пленът във Вавилон съвсем не бил като робството в Египет няколко века по–рано. (Прочети Изход 2:23–25.)

4. Освен бунтовните израилтяни кои били засегнати от вавилонския плен и какви ограничения имали в поклонението си?

⁴ Макар че материалните нужди на пленените юдеи били задоволени, дали те имали необходимото и в духовно отношение? Храмът на Йехова и олтарът били унищожени и свещенството вече не служило по организиран начин. Сред пленниците имало верни Божии служители, които не били направили нищо, заслужаващо наказание, но понасяли страдания заедно с останалите от народа. Въпреки всичко те се стремели да спазват, доколкото могат, Божия закон. Например Даниил и тримата му приятели, Седрах, Мисах и Авденаго, не яли храна, която била забранена за юдеите. Освен това знаем, че Даниил редовно общувал с Бога в молитва. (Дан. 1:8; 6:10) И все пак под езическа власт не било възможно един верен юдей да спазва всички изисквания на Закона.

5. Каква надежда вдъхнал Йехова на народа си и защо обещанието му било забележително?

⁵ Щели ли израилтяните отново да се покланят на Бога по напълно приемлив начин? Тогава това изглеждало невъзможно, защото вавилонците не освобождавали пленниците си. Но Йехова имал нещо друго предвид. Той бил обещал, че народът му ще бъде освободен, и така и станало. Бог винаги изпълнява обещанията си. (Иса. 55:11)

6, 7. Защо е необходимо да подобрим разбирането си за съвременния вавилонски плен?

⁶ Дали християните преживели нещо подобно на вавилонския плен? Много години настоящото списание обясняваше, че съвременните Божии служители били взети във вавилонски плен през 1918 г. и били освободени през 1919 г. Но поради причините, посочени в тази и следващата статия, се наложи да преразгледаме този въпрос.

⁷ Помисли върху следното: Вавилон Велики е световната империя на фалшивата религия. Следователно, за да е бил във вавилонски плен през 1918 г., Божият народ трябва да е бил поробен по някакъв начин от фалшивата религия през тази година. Фактите обаче показват, че през десетилетията  преди Първата световна война помазаните служители на Бога всъщност се освобождавали от фалшивата религия, вместо да бъдат поробвани от нея. Макар че помазаните наистина били преследвани през Първата световна война, трудностите, които изпитали, били причинени главно от светските власти, а не от Вавилон Велики. Затова изглежда, че народът на Йехова не бил взет в плен от Вавилон Велики през 1918 г.

8. Как било покварено истинското християнство? (Виж илюстрацията в началото.)

⁸ На Петдесетница през 33 г. хиляди юдеи и прозелити били помазани със свети дух. Тези нови християни станали „избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание“. (Прочети 1 Петър 2:9, 10.) Докато били живи, апостолите старателно се грижили за сборовете. Но особено след смъртта им се появили мъже, които говорили „изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (Деян. 20:30; 2 Сол. 2:6–8) Много от тях имали отговорности в сборовете — служили като надзорници, а по–късно като „епископи“. Започнало да се оформя духовническо съсловие, въпреки че Исус бил казал на последователите си: „Всички вие сте братя.“ (Мат. 23:8) Видни мъже, увлечени по философията на Аристотел и Платон, прокарвали фалшиви религиозни идеи, които постепенно изместили чистите учения от Божието Слово.

9. Как отстъпническото християнство получило подкрепата на римската власт и какъв бил резултатът?

⁹ През 313 г. тази отстъпническа форма на християнството била официално призната от езическия римски император Константин. Оттогава нататък Църквата и държавата вървели ръка за ръка. Например след Никейския събор Константин пратил в изгнание свещеника Арий, понеже той отказвал да признае, че Исус е Бог. По–късно по времето на император Теодосий I (379–395 г.) католицизмът, както станала известна опорочената форма на християнството, бил обявен за официална религия в Римската империя. Според историците езическият Рим бил „християнизиран“ през IV в. Истината обаче е, че по това време отстъпническото християнство се било смесило с езическите религии в Римската империя и вече било част от Вавилон Велики. Въпреки това малък брой помазани християни, сравнени с жито в Исусовата притча, полагали усилия да служат на Бога, но гласовете им били заглушавани. (Прочети Матей 13:24, 25, 37–39.) Те наистина били в плен на Вавилон Велики!

10. Защо искрените хора можели да оспорят църковните учения през първите няколко века от нашата ера?

¹⁰ Все пак през първите няколко века от нашата ера мнозина можели да четат Библията или на гръцки, или на латински. Така имали възможността да сравняват ученията на Божието Слово с догмите на Църквата. Въз основа на прочетеното някои от тях отхвърлили небиблейските църковни учения, но било опасно да изразяват открито мнението си — можело дори да загубят живота си.

11. Как духовенството държало Библията под свой контрол?

¹¹ С времето езиците, на които Библията била на разположение, вече не се  използвали, а Църквата не позволявала тя да се превежда на говоримите езици. Така само духовниците и някои образовани хора можели да четат Библията, като дори не всички свещеници можели да четат и пишат добре. Всеки, който не бил съгласен с ученията на Църквата, бил наказван жестоко. Верните помазани трябвало да се събират тайно — ако изобщо можело да се събират. Както било при по–ранния вавилонски плен, помазаното „царско свещенство“ не можело да служи по организиран начин. Вавилон Велики здраво държал хората в хватката си.

12, 13. Кои два фактора допринесли за отслабването на влиянието на Вавилон Велики? Обясни.

¹² Щели ли някога истинските християни отново да се покланят на Бога свободно и по приемлив начин? Да! В тъмнината започнала да проблясва духовна светлина благодарение на два важни фактора. Първият бил изобретяването на печатарската преса с подвижни букви в средата на XV в. Преди печатането да навлезе в западния свят, Библията била старателно преписвана на ръка. Преписите били малко на брой и много скъпи. Според сведенията, на умелия преписвач му отнемало 10 месеца, за да направи само един препис на Библията. Освен това материалите, които се използвали (велен или пергамент), били скъпи. Но с преса и хартия — една по–практична алтернатива — опитният печатар можел да отпечата 1300 страници на ден!

¹³ Вторият значим фактор бил решението на някои смели мъже в началото на XVI в. да преведат Божието Слово на езиците на обикновените хора. Много  преводачи предприели това начинание с риск за живота си. Църквата била в ужас — Библията можела да бъде опасно оръжие в ръцете на боящи се от Бога мъже и жени. И когато тя станала достъпна, хората наистина започнали да я четат. Тогава възникнали въпроси: Къде в Божието Слово се говори за чистилище? Пише ли някъде за платени служби за покойните? Или за папи и за кардинали? За Църквата това било оскърбление. Как смеели масите да се съмняват в религиозните водачи! Тя отвърнала на удара. Мъже и жени били обявявани за еретици, защото отхвърляли църковните учения, някои от които се основавали на езическата философия на Аристотел и Платон, живели преди Исус Христос да се роди. Църквата произнасяла смъртните присъди, а държавата ги изпълнявала. Целта била да се попречи на хората да четат Библията и да оспорват църковните догми. До голяма степен това проработило. Но имало такива, които не се уплашили от Вавилон Велики. Те били вкусили Божието Слово и искали още! Била положена основата за бъдещо избавление от фалшивата религия.

14. а) Кои условия допринесли за по–доброто разбиране на библейската истина в края на XIX в.? б) Как брат Ръсел търсел истината?

¹⁴ Мнозина, които жадували за библейската истина, избягали в страни, където Църквата нямала толкова силно влияние. Те искали да четат и изучават Библията и да я обсъждат помежду си, без някой да им налага какво да мислят. В една такава страна, САЩ, Чарлс Тейз Ръсел заедно със сътрудниците си започнал системно да изучава Библията в края на XIX в. Отначало целта му била да установи коя от водещите религии учи истината. Той старателно сравнявал ученията на много различни религии, включително и нехристиянски, със записаното в Библията. Но скоро осъзнал, че никоя от тях не се придържа напълно към Божието Слово. Веднъж се срещнал с местни духовници с надеждата, че ще приемат истините, които той и сътрудниците му били открили в Библията, и ще учат паствата си на тях. Но духовниците не проявили никакъв интерес. Изследователите на Библията трябвало да приемат фактите — те не можели да бъдат свързани с онези, които се държат здраво за фалшивата религия. (Прочети 2 Коринтяни 6:14.)

15. а) Кога християните били пленени от Вавилон Велики? б) На кои въпроси ще отговорим в следващата статия?

¹⁵ Дотук видяхме, че истинските християни попаднали във вавилонски плен малко след смъртта на последния от апостолите. Но възникват някои въпроси: Има ли още доказателства, че през десетилетията преди 1914 г. помазаните всъщност се освобождавали от плена на Вавилон Велики? Наистина ли Йехова не бил доволен от служителите си, защото намалили проповедната си дейност през Първата световна война? Дали някои от братята ни тогава направили компромис с християнския си неутралитет, навличайки си Божието неодобрение? И накрая, ако християните били поробени от фалшивата религия през II в., кога се освободили? Това са хубави въпроси, на които ще отговорим в следващата статия.