1. Защо Божият народ можел да се надява на освобождение от Вавилон Велики и какви въпроси възникват?

В ПРЕДИШНАТА статия научихме как верните християни попаднали в плен на Вавилон Велики. За щастие те нямало да останат в това положение завинаги. Божията заповед „Излезте от нея, народе мой!“ щяла да е безсмислена, ако било невъзможно човек да се освободи от влиянието на световната империя на фалшивата религия. (Прочети Откровение 18:4.) Сега нека видим кога Божият народ бил напълно освободен от хватката на Вавилон Велики. Но първо трябва да си отговорим на следните въпроси: Каква била позицията на Изследователите на Библията спрямо Вавилон Велики преди 1914 г.? Как братята ни извършвали проповедната дейност през Първата световна война? Дали били във вавилонски плен, защото по това време се нуждаели от поправяне?

2. Каква позиция заели първите Изследователи на Библията спрямо Вавилон Велики?

² През десетилетията преди Първата световна война Чарлс Тейз Ръсел и сътрудниците му осъзнали, че християнските  религии не поучават библейската истина. Затова решили да нямат нищо общо с фалшивата религия, доколкото разбирали какво означава това. Още през ноември 1879 г. „Сионска стражева кула“ ясно заявила тяхната основана на Библията позиция: „Всяка църква, която твърди, че е чиста девица, приготвена за Христос, но в действителност е свързана със света (звяра) и има неговата подкрепа, трябва да заклеймим, използвайки библейски език, като църква блудница“, тоест Вавилон Велики. (Прочети Откровение 17:1, 2.)

3. Какви решителни действия предприели Изследователите на Библията, за да покажат, че искат да се отделят от фалшивата религия? (Виж илюстрацията в началото.)

³ Верните мъже и жени знаели какво трябва да направят. Те не можели да очакват Божията благословия, ако продължавали да подкрепят фалшивите религиозни организации. Ето защо много Изследователи на Библията написали писма, в които заявили решението си да се отпишат от своята църква. Понякога те прочитали писмата пред всички по време на църковната служба. Там, където публичното четене не било позволено, някои изпращали екземпляр до всеки член на църквата. Те не искали да имат нищо общо с фалшивата религия! Векове по–рано такава смела постъпка щяла да им струва скъпо. Но в много страни в края на XIX в. Църквата губела подкрепата на държавата. Хората там можели свободно да обсъждат религиозни въпроси и открито да изразяват несъгласието си с установените църкви, без да се страхуват от наказание.

4. В какви отношения бил Божият народ с Вавилон Велики през Първата световна война?

⁴ Изследователите на Библията съзнавали, че не е достатъчно просто да информират роднините, приятелите и членовете на своята църква за позицията си спрямо фалшивата религия. Целият свят трябвало да разбере какво наистина представлява Вавилон Велики — религиозна блудница. Затова между декември 1917 и началото на 1918 г. няколкото хиляди Изследователи на Библията пламенно разпространили 10 милиона екземпляра от трактат на тема „Падането на Вавилон“, който изобличавал т.нар. християнство. Не е изненадващо, че духовенството било бясно, но Изследователите на Библията били твърдо решени да изпълняват важната си задача. Те искали да се подчиняват „преди всичко на Бога, а не на хората“. (Деян. 5:29) Какво заключение можем да направим? Че по време на войната тези християни съвсем не били поробвани от Вавилон Велики, а се освобождавали от влиянието му и помагали и на други да правят същото.

5. Какво разкрива, че братята били много пламенни по време на войната?

⁵ В миналото смятахме, че народът на Йехова си навлякъл неодобрението му, понеже не проповядвал пламенно през Първата световна война. Мислехме, че поради тази причина Йехова допуснал за кратък период той да бъде взет в плен от Вавилон Велики. Но разказите на верните братя и сестри, които служили на Бога между 1914 и 1918 г., разкриват, че като група те правели всичко по  силите си да не прекъсват проповедната дейност. Разполагаме с убедителни доказателства за това. По–точното разбиране на теократичната ни история ни помага да си изясним някои събития, записани в Библията.

6, 7. а) Какви трудности имали братята по време на Първата световна война? б) Какво доказва, че те наистина били пламенни?

⁶ Всъщност по време на Първата световна война (1914–1918 г.) Изследователите на Библията давали огромно свидетелство. Не им било никак лесно поради няколко причини. Нека обсъдим две от тях. Първо, по онова време те основно разпространявали библейска литература. Когато властите забранили книгата „Разкритата тайна“ в началото на 1918 г., проповядването станало трудно за много братя. Те не знаели как да проповядват само с Библията, а разчитали на книгата „Разкритата тайна“ „да говори“ вместо тях. Втората причина е избухването на пандемията от испански грип през 1918 г., заради което вестителите не можели да пътуват свободно. Въпреки тези и други трудности като цяло те правели каквото могат да не прекъсват дейността.

⁷ Само през 1914 г. малкият брой Изследователи на Библията показал „Фотодрамата за сътворението“ на повече от 9 милиона души. „Фотодрамата“ включвала филмови кадри и диапозитиви, синхронизирани със звук, и проследявала човешката история от сътворението до края на Хилядолетното управление. Това било забележително постижение за онова време! Помисли само: през 1914 г. „Фотодрамата“ била гледана от повече хора, отколкото са вестителите по света днес! Отчетите показват, че през 1916 г. на събранията в САЩ присъствали общо 809 393 души, а през 1918 г. — 949 444. Изследователите на Библията наистина били пламенни!

8. Как били удовлетворявани духовните нужди на братята по време на войната?

⁸ По време на войната се полагали големи усилия да се осигурява духовна храна и насърчение на разпръснатите Изследователи на Библията. Това им давало сили да продължават с проповедната  дейност. Ричард Барбър, който бил пламенен служител през този период, споделил: „Успявахме да поддържаме няколко пътуващи надзорници и да издаваме „Стражева кула“ и да я изпращаме в Канада, където тя беше забранена. Имах задачата да пращам екземпляри от книгата „Разкритата тайна“ в джобен формат на братя, чиито книги бяха конфискувани. Брат Ръдърфорд ни възложи да организираме конгреси в няколко града в западната част на САЩ и да изпратим докладчици, които да насърчат другите възможно най–много.“

9. а) Защо Божият народ се нуждаел от поправяне между 1914 и 1919 г.? б) Какво не означавала нуждата от поправяне?

⁹ Не всичко, което правили Изследователите на Библията в периода между 1914 и 1919 г., било в хармония с библейските принципи. Макар че били искрени, братята нямали съвсем правилен възглед за подчинението спрямо светските власти. (Рим. 13:1) Затова като група не винаги били неутрални по отношение на военните действия. Например, когато президентът на САЩ определил 30 май 1918 г. за ден за молитви за мир, „Стражева кула“ подканила Изследователите на Библията да подкрепят тази инициатива. Някои братя купили облигации, за да подпомогнат финансово войната, а други дори отишли в окопите с пушки и щикове. Ще е погрешно обаче да направим заключението, че братята ни били взети в плен от Вавилон Велики, защото се нуждаели от поправяне. Напротив, те разбирали, че са длъжни да се отделят от фалшивата религия, и през Първата световна война вече се били отделили почти напълно от нея. (Прочети Лука 12:47, 48.)

10. Какъв възглед имали Изследователите на Библията за светостта на живота?

¹⁰ Въпреки че не разбирали какво означава християнският неутралитет така, както го разбираме днес, Изследователите на Библията знаели едно: Божието Слово забранява отнемането на човешки живот. Така че дори малкото братя, които взели оръжие и отишли на бойното поле, решително отказали да използват оръжието, за да отнемат живот. Поради тази причина някои от тях били поставени в челните редици, за да бъдат убити.

11. Как властите гледали на позицията на братята спрямо военните конфликти?

¹¹ Дяволът бил разярен заради позицията на братята, макар тя да не била съвсем правилна. Затова той замислил „зло чрез закон“. (Пс. 94:20) В разговор с братята Ръдърфорд и Ван Амбург, генерал–майор Джеймс Франклин Бел от армията на САЩ разкрил, че Министерството на правосъдието на САЩ се опитало да прокара законопроект през Конгреса, който допускал налагането на смъртна присъда на отказващите да участват във войната. Генерал–майорът имал предвид конкретно Изследователите на Библията. Той ядосано казал на брат Ръдърфорд: „Законът не влезе в сила, защото [президентът] Уилсън го спря, но знаем как да ви заловим и ще го направим!“

12, 13. а) Защо осем отговорни братя получили дългогодишни присъди? б) Дали лишаването им от свобода разклатило решимостта им да се подчиняват на Йехова? Обясни.

¹² Това не останало празна заплаха. Като представители на Дружество  „Стражева кула“, Ръдърфорд, Ван Амбург и шестима други братя били арестувани. Когато произнасял присъдите, съдията казал: „Религиозната пропаганда, в която участват тези мъже, е по–опасна от дивизия немски войници ... Те не само поставиха под съмнение правителството и Военното бюро по разузнаване, но отрекоха всички църковни служители. Наказанието им трябва да бъде сурово.“ („Маршът на вярата“ от Александър Макмилан, стр. 99) То наистина било такова. Осемте Изследователи на Библията получили дългогодишни присъди във федералния затвор в Атланта (Джорджия). Но когато войната приключила, те били освободени и обвиненията срещу тях били свалени.

¹³ Дори в затвора тези братя се придържали твърдо към Писанието, доколкото го разбирали. В петиция за помилване до президента на САЩ те заявили: „Според Писанието волята на Господаря е ‘Не убивай’ и затова всеки член на Сдружението [на Изследователите на Библията], посветен на Господаря, който доброволно наруши обета си за посвещаване, губи Божието благоволение и заслужава пълно унищожение. Ето защо съвестта на членовете не им позволява да отнемат човешки живот.“ Това били смели думи! Ясно е, че братята нямали намерение да направят компромис!

14. Как Библията описва събитията между 1914 и 1919 г.?

¹⁴ В Малахия 3:1–3 се описва времето на пречистване на помазаните „синове на Леви“ — от 1914 до началото на 1919 г. (Прочети.) През този период Йехова Бог, „истинският Господар“, заедно с Исус Христос, „пратеника на договора“, дошъл в духовния храм, за да направи проверка на служителите в него. След като получил нужното поправяне, пречистеният народ на Йехова бил готов да поеме допълнителни отговорности. През 1919 г. бил назначен „верен и разумен роб“ да осигурява духовна храна на верните служители. (Мат. 24:45) Божият народ вече бил свободен от влиянието на Вавилон Велики. Оттогава насам благодарение на незаслужената милост на Йехова неговите служители постоянно увеличават познанието си за волята му, както и любовта си към него. Само колко са признателни за благословиите му! ¹

15. Как трябва да ни влияе освобождението ни от Вавилон Велики?

¹⁵ Колко сме щастливи, че сме свободни от плена на Вавилон Велики! Усилията на Сатана да заличи истинското християнство, са се провалили. Не бива обаче да забравяме причината, поради която Йехова ни е дал тази свобода. (2 Кор. 6:1) Голям брой искрени хора все още са в плен на фалшивата религия и трябва да им покажем как да се освободят. Нека в подражание на братята ни от миналия век правим всичко по силите си да им помогнем!