ВРЕМЕ е за една много важна среща в Йерусалим. Цар Давид свиква всички князе, придворни служители и силни мъже. Те тръпнат в очакване да чуят едно специално съобщение. Йехова е наредил Соломон, синът на Давид, да построи величествен храм за поклонение на истинския Бог. Възрастният вече цар на Израил е получил чертежите под вдъхновение и ги е дал на Соломон. Давид казва: „Работата е голяма, защото този дворец не е за човека, но за Йехова Бог.“ (1 Лет. 28:1, 2, 6, 11, 12; 29:1)

След това Давид задава въпроса: „Иска ли още някой доброволно да представи дар за Йехова днес?“ (1 Лет. 29:5) Ако ти беше там, как щеше да реагираш? Щеше ли да подкрепиш тази огромна работа? Израилтяните веднага се отзовали. Те се радвали да носят доброволни приноси, защото го правели „за Йехова с цяло сърце“. (1 Лет. 29:9)

Векове по–късно Йехова положил основите на нещо много по–велико от този храм. Той установил великия духовен храм — уредбата да се покланяме на Бога въз основа на жертвата на Исус Христос. (Евр. 9:11, 12) Как днес Йехова помага на хората да се помирят с него? Посредством проповедната дейност. (Мат. 28:19, 20) Като резултат всяка година се провеждат милиони библейски изучавания, покръстват се хиляди ученици и се сформират стотици сборове.

Това, от своя страна, изисква да се печата повече библейска литература, да се строят и поддържат Зали на Царството и да се намират места за провеждане на конгреси. Нима не би се съгласил, че дейността по разпространяването на добрата новина е наистина голяма и възнаграждаваща работа? (Мат. 24:14)

Любовта към Бога и ближния, както и неотложната проповедна дейност подтикват Божиите служители „да представят дар за Йехова“, като правят доброволни дарения. За нас е голяма радост да почитаме Йехова „с ценните си притежания“ и да виждаме как тези средства се използват разумно, за да се извършва най–мащабната дейност в човешката история! (Пр. 3:9)