1, 2. а) Какви чувства изпитвал Исус към Божия закон? б) Как книжниците и фарисеите изопачавали Закона?

ИСУС обичал Моисеевия закон. Това не е изненадващо, защото Законът бил даден от най–важната личност в живота му — неговия Баща Йехова. Любовта на Исус към законите на Бога била предсказана в Псалм 40:8, където се казва: „За мене е радост да изпълнявам твоята воля, о, Боже мой, и законът ти е вътре в мене.“ С думи и дела Исус показал, че Божият закон е съвършен и полезен и че всичко в него ще се изпълни. (Мат. 5:17–19)

² Колко ли наскърбен бил Исус, когато видял книжниците и фарисеите да изопачават Закона на Баща му! Те стриктно спазвали някои от най–малките му подробности, понеже Исус признал: „Давате десятък от джоджена, копъра и кимиона.“ Тогава какъв бил проблемът? Той добавил: „Но пренебрегвате по–важните неща от Закона: справедливостта, милостта и верността.“ (Мат. 23:23) За разлика от самодоволните и надменни фарисеи Исус разбирал духа на Закона, Божиите качества, стоящи зад всяка заповед.

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

 ³ Като християни, ние не сме подчинени на Моисеевия закон. (Рим. 7:6) Йехова обаче го е запазил за нас в своето Слово, Библията. Той иска не да се съсредоточаваме прекалено върху подробностите в него, а да разбираме и прилагаме „по–важните неща“, възвишените принципи в основата на заповедите му. Например какви принципи откриваме в уредбата за градовете за убежище? В предишната статия се посочваше какви поуки извличаме от стъпките, които предприемал беглецът. Но от градовете за убежище научаваме нещо и за Йехова и начините, по които можем да подражаваме на качествата му. Затова тази статия ще отговори на три въпроса: Как градовете за убежище показват милостта на Йехова? Как разкриват възгледа му за живота? И как отразяват съвършената му справедливост? Докато разглеждаме всеки от въпросите, обърни внимание как можеш да подражаваш на небесния си Баща. (Прочети Ефесяни 5:1.)

4, 5. а) Защо човек лесно можел да стигне до градовете за убежище? б) Какво научаваме от това за Йехова?

⁴ Шестте града за убежище били леснодостъпни. Йехова заповядал те да са разположени равномерно от двете страни на река Йордан. Защо? За да могат бегълците да стигат до тях бързо и лесно. (Чис. 35:11–14) Пътищата до тези градове били добре поддържани. (Втор. 19:3) Според юдейските предания били поставени и пътепоказатели, насочващи бегълците към градовете за убежище. Тъй като имало такива градове, неумишлените убийци не били принудени да бягат в чужда земя, където можело да се изкушат да се покланят на фалшиви богове.

⁵ Помисли само: Йехова — този, който постановил умишлените убийци да се наказват със смърт — давал на неумишлените убийци възможност да получат състрадание и защита! Един библейски изследовател писал: „Всичко било възможно най–ясно, просто и лесно. Такава била Божията милост.“ Йехова не е безсърдечен съдия, който само гледа как да накаже служителите си, а е „богат с милосърдие“. (Еф. 2:4)

6. По какво се различавал възгледът на фарисеите от Божията милост?

⁶ Фарисеите, от друга страна, нямали желание да проявяват милост. Според някои източници например те не прощавали една и съща грешка повече от три пъти. Исус изобличил погрешния им възглед, като разказал притча за един фарисей,  който се молел: „О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител“ — данъчен служител, който смирено се молел за Божията милост. Защо фарисеите не искали да проявяват милост? Библията казва, че те „смятали другите за нищо“. (Лука 18:9–14)

7, 8. а) Как можеш да подражаваш на Йехова, когато някой съгреши против тебе? б) Защо прошката изисква смирение?

⁷ Подражавай на Йехова, а не на фарисеите. Проявявай състрадание. (Прочети Колосяни 3:13.) Един начин да правиш това, е да улесняваш другите да искат прошка от тебе. (Лука 17:3, 4) Запитай се: Прощавам ли бързо и лесно на другите дори ако са сбъркали няколко пъти? Искам ли да се помиря с някого, който ме е обидил или наранил?

⁸ За да прощаваме, трябва да сме смирени. Фарисеите не прощавали, защото се мислели за нещо повече от другите. Като християни обаче, ние трябва „смирено да смятаме, че другите ни превъзхождат“ и че заслужават нашата прошка. (Флп. 2:3) Ще подражаваш ли на Йехова, като проявяваш смирение? Така прошката ти, образно казано, ще е леснодостъпна. Бъди готов да проявяваш милост и не бързай да се обиждаш. (Екл. 7:8, 9)

9. Как Йехова показал на израилтяните, че човешкият живот е свещен?

⁹ Основна цел на градовете за убежище била израилтяните да не си навличат кръвна вина. (Втор. 19:10) Йехова обича живота и мрази „ръце, които проливат невинна кръв“. (Пр. 6:16, 17) Като справедлив и свят Бог, той не може да подмине убийство, дори да е неумишлено. Вярно е, че към неумишления убиец била проявявана милост. Но той трябвало да представи случая си пред старейшините и ако те сметнели постъпката му за непреднамерена, той трябвало да остане в града за убежище до смъртта на първосвещеника. Това можело да означава да прекара там остатъка от живота си. Тези сериозни последствия показвали на израилтяните, че човешкият живот е свещен. От уважение към Дарителя на живота те трябвало да избягват всяко действие или бездействие, което можело да застраши живота на някой техен ближен.

10. Как според думите на Исус книжниците и фарисеите показали, че не ценят живота на другите?

¹⁰ За разлика от Йехова книжниците и фарисеите показали, че не ценят живота на другите. Как? Исус им казал: „Отнехте ключа на познанието, вие самите не влязохте и на онези, които искаха да влязат, попречихте!“ (Лука 11:52) Те трябвало да обясняват Божието Слово на хората и да им помагат да поемат по пътя към вечния живот. Вместо това обаче ги отдалечавали от Исус, „Предводителя, посредством когото има живот“, и ги водели към вечно  унищожение. (Деян. 3:15) Горделивите и себелюбиви книжници и фарисеи не били загрижени за живота и добруването на околните. Те наистина били жестоки и безмилостни!

11. а) Как апостол Павел показал, че има Божия възглед за живота? б) Какво ще ни помогне да гледаме на службата като Павел?

¹¹ Как да се пазим от нагласата на книжниците и фарисеите и да подражаваме на Йехова? Като уважаваме и ценим дара на живота. Апостол Павел показал, че прави това, като давал пълно свидетелство. Ето защо можел да каже, че е „чист от кръвта на всички хора“. (Прочети Деяния 20:26, 27.) Но той не проповядвал по задължение или от чувство за вина. Павел обичал хората и животът им бил скъпоценен за него. (1 Кор. 9:19–23) Ние също трябва да се стремим да гледаме на живота като Йехова. Той „иска ... всички да стигнат до разкаяние“. (2 Пет. 3:9) А ти? Може да установиш, че ако развиваш милост, ще си подбуден да проповядваш по–пламенно и в резултат на това ще изпитваш повече радост.

12. Защо безопасността е важна за Божиите служители?

¹² Ще покажем, че имаме възгледа на Йехова за живота, и ако гледаме правилно на безопасността. Трябва да шофираме и работим безопасно, включително когато участваме в строежа или поддръжката на местата ни за поклонение или пътуваме до тях. Здравето и безопасността са по–важни от пестенето на време и средства. Нашият справедлив Бог винаги постъпва правилно. Ние искаме да му подражаваме. Особено старейшините трябва да мислят за своята безопасност и за безопасността на хората, с които работят. (Пр. 22:3) Затова, ако един старейшина ти напомни за правилата за безопасност, се вслушай в думите му. (Гал. 6:1) Гледай на живота така, както Йехова, за да „нямаш кръвна вина“.

13, 14. Как израилските старейшини можели да подражават на справедливостта на Йехова?

¹³ Йехова наредил на израилските старейшини да спазват високите му стандарти за справедливост. Те първо трябвало да установят фактите. След това трябвало внимателно да преценят подбудите и нагласата на убиеца, както и да вземат под внимание предишното му поведение, преди да решат дали да проявят милост. За да отразяват Божията справедливост, те трябвало да определят дали човекът е действал „от омраза“ и „е дебнел“ жертвата. (Прочети Числа 35:20–24.) Ако имало свидетели, те трябвало да са поне двама, за да се докаже, че убийството е било умишлено. (Чис. 35:30)

¹⁴ Ето защо, след като фактите били налице, старейшините трябвало да мислят за човека, а не само за постъпката му. Те се нуждаели от проницателност — способността да гледаш под повърхността и да виждаш същността. Преди всичко имали нужда от светия дух, който щял да им помогне да подражават на проницателността, милостта и справедливостта на Йехова. (Из. 34:6, 7)

15. По какво се различавал възгледът на фарисеите за грешниците от възгледа на Исус?

¹⁵ Фарисеите се съсредоточавали единствено върху постъпките на един грешник, а не върху личността му. Когато видели Исус на угощение в дома на Матей, те попитали учениците му: „Защо вашият учител яде с данъчните служители и грешниците?“ Исус отговорил: „Здравите не се нуждаят от лекар, а болните. Затова си вървете и научете какво означава ‘Милост искам, а не жертви’. Защото не  дойдох да призова праведните хора, а грешниците.“ (Мат. 9:9–13) Дали Исус оправдавал сериозните грехове? Съвсем не. Всъщност основното му послание включвало призива хората да се разкаят за греховете си. (Мат. 4:17) Въпреки това Исус прозрял, че поне някои от тези „данъчни служители и грешници“ искат да се променят. Те не били в дома на Матей само заради храната. Много от тях станали Исусови последователи. (Мар. 2:15) За съжаление, повечето фарисеи не гледали на тези хора като Исус. За разлика от справедливия и милостив Бог, на когото твърдели, че се покланят, фарисеите смятали другите за непоправими грешници.

16. Какво се опитва да разбере един съдебен комитет?

¹⁶ Старейшините днес трябва да подражават на Йехова, който „обича справедливостта“. (Пс. 37:28) Те първо трябва „да изследват“ нещата и „да разпитат подробно“ за тях, за да разберат дали е извършен грях. Ако е така, ще подходят към случая според библейските напътствия. (Втор. 13:12–14) Когато участват в съдебен комитет, те трябва внимателно да преценят дали християнинът, извършил сериозен грях, се разкайва. Разкаянието — или липсата му — не винаги е очевидно. То е свързано с гледната точка на човека, нагласата му и състоянието на сърцето. (Откр. 3:3) Грешникът трябва да се разкайва, за да получи милост. *

17, 18. Как старейшините могат да разберат дали един човек се разкайва искрено? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁷ За разлика от Йехова и Исус старейшините не могат да виждат в сърцата. Ако си старейшина, как да разбереш дали човекът се разкайва искрено? Първо, моли се за мъдрост и проницателност. (3 Царе 3:9) Второ, търси съвет от Божието Слово и от изданията на „верния роб“, за да можеш да различиш „тъгата, присъща за света“, от „тъгата, която е в съгласие с Божията воля“, истинското разкаяние. (2 Кор. 7:10, 11) Виж как Библията представя както разкайващите се, така и неразкайващите се. Как описва чувствата, нагласата и поведението им?

¹⁸ Накрая, мисли за човека, а не само за постъпката му. Имай предвид миналото, подбудите и обстоятелствата му. Относно Главата на християнския сбор, Исус, Библията предсказала: „Няма да съди според онова, което вижда, нито ще порицава според онова, което чува. С праведност ще съди бедните и със справедливост ще порицава, защитавайки кротките на земята.“ (Иса. 11:3, 4) Старейшини, вие сте назначени за пастири от Исус и той ще ви помага да съдите като него. (Мат. 18:18–20) Нима не сме благодарни, че имаме грижовни старейшини, които се стремят да правят това? Само колко сме признателни за неуморните им усилия да дават хубав пример в проявата на милост и справедливост!

19. Кои поуки от уредбата за градовете за убежище смяташ да приложиш?

¹⁹ Моисеевият закон съдържал „основното очертание на познанието и на истината“ за Йехова и за праведните му принципи. (Рим. 2:20) От градовете за убежище например старейшините научават как да съдят „според истинската справедливост“, а всички ние — как да проявяваме „един към друг милост и милосърдие“. (Зах. 7:9) Днес не сме подчинени на Закона. Йехова обаче не се променя и все още цени справедливостта и милостта. Каква чест е да се покланяме на Бога, по чийто образ сме създадени! Нека да подражаваме на качествата му и да го направим свое убежище!