ЖЕРТВИТЕ открай време са важна част от истинското поклонение. Израилтяните принасяли животински жертви, а християните винаги са били известни със своята „жертва на възхвала“. Има обаче и други жертви, които са угодни на Бога. (Евр. 13:15, 16) Те носят радост и благословии, както личи от следващите примери.

Вярната служителка на Бога от древността, Анна, много искала да има син, но била безплодна. В молитва тя дала обет на Йехова, че ако роди момче, ще му го даде „за всичките дни на живота му“. (1 Царе 1:10, 11) След време Анна наистина забременяла и родила син, когото нарекла Самуил. Когато го отбила, тя го завела в светия шатър, както била обещала. Йехова благословил Анна за нейната жертвоготовност. Тя имала още пет деца, а Самуил станал пророк и един от писателите на Библията. (1 Царе 2:21)

Подобно на Анна и Самуил християните днес имат честта да използват живота си в служба на своя Създател. Исус обещал, че Йехова богато ще ни възнагради за всяка жертва, която правим в поклонението си. (Мар. 10:28–30)

През първи век една християнка на име Тавита била известна със своите „добри и милостиви дела“ — жертвите, които правела, за да помага на другите. За съжаление, тя се разболяла и умряла, което опечалило сбора. Когато учениците чули, че Петър е в областта, те го помолили да дойде веднага. Представи си колко се зарадвали, когато той дошъл и възкресил Тавита! Това било първото записано в Библията възкресение, извършено от апостол. (Деян. 9:36–41) Бог не бил забравил жертвите на тази жена. (Евр. 6:10) Разказът за щедростта ѝ е запазен в Божието Слово като хубав пример, който да следваме.

Апостол Павел също е прекрасен пример на човек, който щедро отделял време и внимание на другите. Той писал на събратята си в Коринт: „Аз с радост ще изразходвам всичко и ще бъда изразходван докрай за душите ви.“ (2 Кор. 12:15) Павел научил от опит, че да се жертваш за другите, носи не само лично удовлетворение, но и — което е по–важно — благословията и одобрението на Бога. (Деян. 20:24, 35)

Ясно е, че Йехова се радва, когато използваме времето и силите си в полза на Царството и на братята си по вяра. Но можем ли да подкрепяме проповедната дейност и по други начини? Да. Освен с делата си, подбуждани от любов, можем да почитаме Бога и с доброволните си дарения. Тези дарения подпомагат световната ни проповедна дейност, което включва издръжката на мисионерите и другите специални целодневни служители. С тях се покриват още разходите по подготовката и превода на нашата литература и видеоматериали, оказването на помощ при бедствия и строежа на нови Зали на Царството. Можем да сме сигурни, че „щедрата душа ще бъде наситена“. Освен това, като даваме от ценните си притежания на Йехова, ние му отдаваме почит. (Пр. 3:9; 11:25)