Той им казал: „Царете на народите господаруват над тях и онези, които имат власт над тях, са възвеличавани като благодетели. При вас обаче не бива да е така!“ (Лука 22:25, 26)

Кои били „благодетелите“, за които говорил Исус? От различни надписи, монети и ръкописи става ясно, че в гръцкото и римското общество имало обичай да се почитат бележити хора и владетели с титлата „евергѐтис“, или благодетел. Тази чест им била оказвана поради ценната им служба в полза на обществото.

Редица царе носели титлата „благодетел“. Сред тях били египетските владетели Птолемей III Евергет (ок. 247–222 г. пр.н.е.) и Птолемей VIII Евергет II (ок. 147–117 г. пр.н.е.). Римските императори Юлий Цезар (48–44 г. пр.н.е.) и Август (31 г. пр.н.е.–14 г. от н.е.) също носели тази титла, както и Ирод Велики, царят на Юдея. Ирод вероятно си спечелил тази чест, като внесъл жито, за да облекчи глада сред народа си, и осигурил дрехи на нуждаещите се.

Според библейския учен от Германия Адолф Дайсман титлата „благодетел“ била широко разпространена. Той отбелязал: „За кратко време и без много усилия човек може да намери [тази титла] над 100 пъти в различни надписи.“

Какво тогава имал предвид Исус, когато казал на учениците си „При вас обаче не бива да е така“? Дали искал да им каже да не са загрижени за добруването на хората около тях? Съвсем не. Онова, което явно притеснявало Исус, били подбудите зад щедрите дела.

В дните на Исус някои богати хора се стремели да придобият добра репутация, като спонсорирали представления и игри на арената, строели паркове и храмове и подпомагали други подобни дейности. Те обаче го правели, с цел да си спечелят възхвали, известност или гласове на изборите. Един справочник казва: „Макар че имало дарители, които проявявали истинска щедрост, действията на повечето били продиктувани от користни политически интереси.“ Исус предупредил последователите си да се пазят от такава амбициозна и егоистична нагласа.

Години по–късно апостол Павел също наблегнал, че е важно да даваме с правилните подбуди. Той писал до братята си по вяра в Коринт: „Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“ (2 Кор. 9:7)