МНОГО братя и сестри от развиващи се страни, които преди години са емигрирали на Запад, са се върнали в родината си. От любов към Йехова и ближните си те са се преместили там, където има нужда от повече вестители на Царството. (Мат. 22:37-39) Какви жертви са направили и какви благословии са получили? За да разберем, нека се пренесем в Камерун, Централна Африка.

През 1998 г. брат на име Онесим емигрирал от родния си Камерун и живял в чужбина 14 години. На едно събрание той чул следния пример за проповедната служба: „Ако двама приятели ловят риба на различни места и единият хваща повече от другия, няма ли този, който лови малко, да се премести на мястото, където рибата кълве повече?“

Този пример накарал Онесим да се замисли дали да не се върне в по-благоприятното за духовен риболов място, Камерун, за да помогне на местните вестители. Той обаче имал известни притеснения. Щял ли да свикне пак с живота в родината след толкова години в чужбина? За да провери, Онесим отишъл там за 6 месеца. След това, през 2012 г., се върнал окончателно.

„Трябваше да свикна с горещината и с условията на живот, а също и със седенето на пейки в Залата на Царството. Но колкото повече се съсредоточавах върху програмата — казва той с усмивка, — толкова повече избледняваха спомените за меките столове.“

През 2013 г. Онесим се оженил за Жералдин, която се била върнала в Камерун след 9 години във Франция. Какви благословии получили двамата, като съсредоточили живота си върху теократичните дейности? Онесим казва: „Посетихме Училището за проповедници на Царството и сега служим в Бетел. През последната година в нашия сбор се покръстиха 20 изучаващи. Мисля, че съм на правилното място за „риболов“.“ (Мар. 1:17, 18) Жералдин добавя: „Получих повече благословии, отколкото си представях.“

Джудит се преместила в САЩ, но копнеела да разшири службата си. Тя разказва: „Всеки път, когато посещавах семейството си в Камерун, на тръгване плачех, че оставям няколко души, с които съм започнала да изучавам.“ Джудит обаче се колебаела да се върне. Тя имала добре платена работа, която ѝ позволявала да  плаща лечението на баща си в Камерун. Все пак, разчитайки на Йехова, се решила на тази стъпка. Тя признава, че ѝ липсвали някои удобства, но се молила на Йехова да ѝ помогне да се приспособи и била насърчена от окръжния надзорник и съпругата му.

Джудит си спомня: „В рамките на три години имах радостта да се сдобия с четири духовни деца.“ Тя станала специална пионерка и днес със съпруга си Сам-Кастел участва в пътуващата служба. А какво станало с баща ѝ? Заедно със семейството си Джудит успяла да намери болница в чужбина, която била готова да покрие разходите по операцията му. За щастие, тя била успешна.

Един брат на име Виктор се бил преместил в Канада. След като прочел статия в „Стражева кула“ за висшето образование, той се замислил за своята ситуация. Напуснал университета и изкарал кратък практически курс. Виктор обяснява: „Така по-бързо си намерих работа и започнах да правя това, което отдавна исках — да пионерствам.“ По-късно той се оженил за Каролин и заедно отишли в Камерун. Когато посетили клона там, те били насърчени да помислят дали не могат да служат в страната. Виктор казва: „Не виждахме причина да не го направим и тъй като живеехме скромно, можехме да приемем поканата.“ Въпреки леките здравословни проблеми на Каролин те решили да се преместят.

Виктор и Каролин станали редовни пионери, за да помагат в плодородния район. Известно време те живели от спестяванията си. След това няколко месеца работили в Канада, което им позволило да се върнат в Камерун и да продължат пионерската си служба. Какви благословии получили? Те посетили Училището за проповедници на Царството, били специални пионери и сега са служители на строежи. Виктор казва: „Като оставихме удобния живот, изпитахме подкрепата на Йехова.“

През 2002 г. Ален, който учел в университет в Германия, прочел трактата „Младежи, как ще използвате своя живот?“. Това го подтикнало да си постави нови цели. През 2006 г. той посетил Училището за подготовка на служители и бил назначен в родината си Камерун.

Там Ален започнал работа на непълен работен ден. По-късно си намерил по-добре платена работа, но се притеснявал, че тя ще пречи на службата му. Затова, когато бил поканен да служи като специален пионер, веднага приел. Неговият началник му предложил по-висока заплата, но той не променил решението си. След време Ален се оженил за Стефани, която дълги години живяла във Франция. С какви трудности се сблъскала тя след връщането си в родината?

Стефани споделя: „Появиха ми се някои леки здравословни проблеми и алергии, но успях да намеря къде да се лекувам и сега съм по-добре.“ Издръжливостта на двойката била възнаградена. Ален разказва: „Когато отидохме да проповядваме в отдалеченото село Кате, намерихме няколко души, които искаха да изучават  Библията. После изучавахме с тях по телефона. Двама от изучаващите се покръстиха и беше сформирана група.“ Стефани добавя: „Няма по-голяма радост от това да помогнеш на някого да се отдаде на Йехова. Тук много пъти изпитахме тази радост.“ Днес Ален и Стефани са в пътуващата служба.

Жизел се покръстила, докато учела медицина в Италия. Тя била впечатлена от простия живот на семейната двойка пионери, които изучавали с нея, и искала да прави повече в службата. Затова, още преди да завърши, станала редовна пионерка.

Жизел имала желание да разшири допълнително службата си, като се върне в Камерун, но се притеснявала. Тя казва: „Трябваше да се откажа от италианското си гражданство и да оставя приятелите и семейството си в Италия.“ Въпреки това през май 2016 г. Жизел се преместила. По-късно тя се омъжила за Леонс и клонът им препоръчал да служат в град Айос, където имало нужда от проповедници.

Какъв бил животът в Айос? Жизел обяснява: „Често нямахме ток седмици наред и не можехме да зареждаме мобилните си телефони, така че през повечето време те не работеха. Научих се да готвя на огън, а вечер ходехме с колички и фенери на извора да си наливаме вода, защото тогава нямаше много хора.“ Как успели да се справят? Жизел отговаря: „С духа на Йехова, с взаимна подкрепа, както и с насърчение и финансова помощ от време на време от семейството и приятелите ни.“

Щастлива ли е Жизел, че се е върнала в родната си страна? „Да! Определено! — казва тя. — Отначало имаше трудности и моменти на обезсърчение, но щом ги преодоляхме, и двамата бяхме сигурни, че сме взели правилното решение. Разчитаме на Йехова и се чувстваме по-близки с него.“ Леонс и Жизел посетили Училището за проповедници на Царството и сега служат като временни специални пионери.

Заради добрия улов рибарите смело понасят различни условия. Подобно на тях братята и сестрите, които се връщат в родината си, с готовност правят жертви, за да помогнат на искрените хора, които откликват на посланието за Царството. Йехова несъмнено ще помни с добро тези трудолюбиви вестители и любовта, която проявяват към неговото име. (Неем. 5:19; Евр. 6:10) Ако живееш в чужбина и в родната ти страна има нужда от вестители на Царството, би ли могъл да се върнеш? Направиш ли го, те очакват богати благословии. (Пр. 10:22)