1-2. Как да прилагаме съвета от Притчи 4:25? Дай пример.

ПРЕДСТАВИ СИ следните ситуации: Възрастна сестра си спомня хубави моменти от миналото. Въпреки че животът ѝ сега е по-труден, тя прави каквото може за Йехова. (1 Кор. 15:58) Освен това всеки ден си представя, че е заедно с близките си в обещания нов свят. Друга християнка помни как е била наранена от своя духовна сестра, но решава да се отърси от лошите чувства. (Кол. 3:13) Брат е наясно с миналите си грешки, но се концентрира върху това оттук нататък да остане верен. (Пс. 51:10)

² Какво е общото между тези християни? И тримата помнят миналото, но не живеят в него. По-скоро те „гледат право напред“ към бъдещето. (Прочети Притчи 4:25.)

3. Защо трябва „да гледаме право напред“ към бъдещето?

³ Защо е важно „да гледаме право напред“ към бъдещето? Точно както човек не може да върви в права линия, ако постоянно гледа назад, така и ние не можем да служим пълноценно на Йехова, ако постоянно мислим за миналото. (Лука 9:62)

4. Какво ще разгледаме в тази статия?

⁴ В тази статия ще разгледаме три капана, заради които може да живеем в миналото *: 1) носталгията, 2) огорчението и 3) прекаленото чувство за вина. Във всеки от случаите ще видим как библейските принципи ще ни помогнат да не се съсредоточаваме върху „нещата  зад себе си“, а върху „нещата пред себе си“. (Флп. 3:13)

5. За какъв капан ни предупреждава Еклисиаст 7:10?

⁵ Прочети Еклисиаст 7:10. Обърни внимание, че този стих не казва да не питаме: „Защо предишните дни бяха добри?“ Хубавите спомени са дар от Йехова. По-скоро стихът гласи: „Не казвай ‘Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните?’“ С други думи, капанът е да сравняваме предишните си обстоятелства с настоящите и да си правим извода, че сега всичко е по-лошо.

6. Защо не е мъдро да си мислим, че преди животът ни е бил по-добър? Дай пример.

⁶ Защо не е мъдро да мислим, че преди животът ни е бил по-добър? От носталгия по миналото може да си спомняме единствено хубавите моменти или да омаловажаваме трудностите, които сме имали. Да вземем например израилтяните. След като излезли от Египет, те бързо забравили колко труден бил животът им там. Мислили най-вече за вкусната храна, която яли. Те казали: „О, колко добре си спомняме рибата, която ядяхме даром в Египет, и краставиците, дините, праза, лука и чесъна!“ (Чис. 11:5) Но наистина ли яли „даром“ тази храна? Не. Израилтяните плащали прескъпо — те били роби и били жестоко потискани. (Из. 1:13, 14; 3:6-9) По-късно обаче забравили за страданията си и копнеели за миналото. Те избрали да се съсредоточават върху „добрите стари времена“, вместо върху чудесните неща, които Йехова наскоро бил направил за тях. Бог не бил доволен от нагласата им. (Чис. 11:10)

7. Какво помогнало на една сестра да не попадне в капана на носталгията?

⁷ Как да не попаднем в капана на носталгията? Да разгледаме примера на една сестра, която започнала да служи в бруклинския Бетел през 1945 г. След време се омъжила за един бетелов  служител и двамата работили заедно там дълги години. Но в средата на 70-те съпругът ѝ се разболял. Тя разказва, че малко преди смъртта си той ѝ дал някои добри съвети, които да ѝ помогнат като вдовица. Братът ѝ казал: „Имахме щастлив брак. Много хора никога не са изпитали това.“ Той също я насърчил: „Не живей с миналото, макар че спомените ти ще продължат да те съпътстват. Времето лекува. Не се огорчавай и не се самосъжалявай. Бъди щастлива, че преживя тези радости и благословии. ... Спомените ни са дар от Бога.“ Само колко хубави съвети!

8. Каква полза имала нашата сестра, че не живяла в миналото?

⁸ Сестрата взела присърце тези думи. Тя служила вярно на Йехова до смъртта си на 92-годишна възраст. Няколко години по-рано тя казала: „Когато си спомням изминалите 63 години в целодневна служба за Йехова, мога да кажа, че наистина имах удовлетворяващ живот.“ Защо? Тя обяснила: „Това, което наистина прави живота удовлетворяващ, е нашето чудесно братство и надеждата да живеем с братята и сестрите ни на райска земя, като служим през цялата вечност на нашия Велик Създател, единственият истински Бог, Йехова.“ * Тази сестра е чудесен пример на човек, който гледа право напред към бъдещето!

9. Предвид Левит 19:18 кога може да е особено трудно да се отърсим от огорчението?

⁹ Прочети Левит 19:18. Често ни е трудно да се отърсим от огорчението, ако човекът, който се е отнесъл лошо към нас, е наш събрат, близък приятел или роднина. Например една християнка била несправедливо обвинена от друга, че е откраднала пари от нея.  След време сестрата, която я набедила, ѝ се извинила, но тя не спряла да мисли за случилото се. Дори да не сме били в същата ситуация, повечето от нас вероятно са се чувствали обидени и са мислили, че никога няма да могат да превъзмогнат лошите чувства.

10. Какво ще ни помогне, когато изпитваме огорчение?

¹⁰ Какво ще ни помогне, когато изпитваме огорчение? Важно е да помним, че Йехова вижда всичко. Той знае през какво преминаваме и какви несправедливости понасяме. (Евр. 4:13) Съчувства ни, когато страдаме. (Иса. 63:9) Освен това ни обещава в крайна сметка да изличи болката, причинена от несправедливостите. (Откр. 21:3, 4)

11. Каква полза извличаме, ако се отърсим от огорчението?

¹¹ Искаме да помним също, че ако се отърсим от огорчението, самите ние ще имаме полза. Именно това разбрала несправедливо обвинената сестра. С времето тя успяла да преглътне обидата и осъзнала, че когато прощаваме на другите, Йехова ще прощава на нас. (Мат. 6:14) Тя не омаловажила, нито извинила постъпката на другата сестра, но решила да се отърси от огорчението. Така била по-щастлива и могла да се съсредоточи върху службата си за Йехова.

12. Какво се признава в 1 Йоан 3:19, 20?

¹² Прочети 1 Йоан 3:19, 20. Всички понякога изпитваме вина. Някои се чувстват виновни за нещата, които са вършили, преди да научат истината, а други — за грешки, които са допуснали след покръстването си. (Рим. 3:23) Разбира се, искаме да постъпваме правилно, но „всички ние много пъти грешим“. (Як. 3:2; Рим. 7:21-23) Макар че не е приятно, чувството за вина донякъде е полезно. Защо? Защото може да ни подбуди да направим промени и да сме решени да не повтаряме грешките си. (Евр. 12:12, 13)

13. Защо е важно да се пазим от прекаленото чувство за вина?

¹³ От друга страна, е възможно да изпитваме прекалено чувство за вина, тоест да продължаваме да се чувстваме виновни дори след като сме се разкаяли и Йехова ни е показал, че ни е простил. Това може да е опасно. (Пс. 31:10; 38:3, 4) Защо? Една сестра, която изпитвала вина за минали грехове, казала: „Смятах, че няма смисъл да напрягам всичките си сили в служба за Йехова, защото може би така или иначе вече е твърде късно за мене.“ Много от нас може да се чувстват по същия начин. Така че е изключително важно да се пазим от капана на прекаленото чувство за вина. Представи си колко би се радвал Сатана, ако се откажем да служим на Йехова, макар че той не се е отказал от нас! (Сравни 2 Коринтяни 2:5-7, 11.)

14. Откъде да сме сигурни, че Йехова не се е отказал от нас?

¹⁴ Все пак може да се питаме: „Откъде да съм сигурен, че Йехова не се е отказал от мене?“ Всъщност, като задаваме този въпрос, в известен смисъл му отговаряме. Преди години в „Стражева кула“ се казваше: „Може да се спъваме и падаме многократно заради някакъв лош навик от предишния ни живот, който се е оказал по-силен, отколкото сме си мислили. ... Не се  отчайвай. Не смятай, че си извършил непростим грях. Точно така иска да мислиш Сатана. Фактът, че се измъчваш и те е яд на себе си, доказва, че не си отишъл твърде далеч. Не се отказвай да молиш смирено и искрено Бога за прошка, чиста съвест и помощ. Обръщай се към него като дете в беда към баща си, без значение колко пъти за едно и също нещо, и Йехова милостиво ще ти помогне заради незаслужената си милост.“ *

15-16. Как са се почувствали някои, когато са осъзнали, че Йехова не се е отказал от тях?

¹⁵ За много служители на Йехова е утешаващо, когато осъзнаят, че той не се е отказал от тях. Например преди няколко години един брат бил насърчен от разказ от поредицата „Библията променя живота на хората“. В статията една сестра признала, че заради миналото ѝ ѝ било трудно да повярва, че Йехова я обича. Тя се борила с тези чувства години след покръстването си. Но като размишлявала за откупа, започнала да гледа по друг начин на нещата. *

¹⁶ Как тази случка помогнала на брата? Той писал: „Когато бях млад, се борех с навика да гледам порнография. Наскоро отново се поддадох на този навик. Потърсих помощта на християнските старейшини и постигнах напредък в преодоляването на проблема си. Старейшините ме увериха в любовта и милостта на Йехова. Но понякога все още се чувствам без стойност, сякаш не е възможно Йехова да ме обича. Разказът на [тази сестра] наистина ми помогна. Сега осъзнавам, че когато си мисля, че не е възможно Йехова да ми прости, всъщност твърдя, че жертвата на неговия Син не е достатъчна да покрие греховете ми. Изрязах си статията, за да мога да я чета и да размишлявам върху нея всеки път, когато се почувствам без стойност.“

17. Как апостол Павел избегнал капана на прекаленото чувство за вина?

 ¹⁷ Подобни примери ни напомнят за апостол Павел. Преди да стане християнин, той извършил сериозни грехове. Павел помнел стореното, но не мислел постоянно за него. (1 Тим. 1:12-15) Той гледал на откупа като на дар лично за него. (Гал. 2:20) Така не попаднал в капана на прекаленото чувство за вина и се съсредоточил върху това занапред да дава най-доброто от себе си за Йехова.

18. Какво научихме от тази статия?

¹⁸ Какво научихме от обсъждането на трите капана? 1) Приятните спомени са дар от Йехова, но независимо колко хубав е бил животът ни в миналото, бъдещият живот в новия свят ще е още по-хубав. 2) Възможно е другите да ни наранят, но ако им простим, ще можем да продължим напред. 3) Прекаленото чувство за вина може да ни попречи да служим на Йехова с радост. Ето защо подобно на Павел трябва да вярваме, че Йехова ни е простил.

19. Откъде знаем, че в новия свят няма да се измъчваме заради миналото?

¹⁹ Имаме перспективата да живеем вечно. В Божия нов свят няма да се измъчваме заради миналото. Библията казва относно това време: „Предишните неща няма да бъдат помнени.“ (Иса. 65:17) Само помисли, някои от нас служат на Йехова от дълги години и вече са в напреднала възраст, но в новия свят отново ще бъдат млади. (Йов 33:25) Затова нека сме решени да не живеем в миналото, а да гледаме напред и да живеем за това, което предстои!