Роден съм през 1983 г. Имах нормално детство, докато на 10-годишна възраст не започнах да изпитвам много силни болки в цялото тяло. Една сутрин след около 2 години се събудих и не можех да помръдна. Колкото и да се напрягах, краката ми оставаха неподвижни. От този ден не мога да ходя. Болестта също спря растежа ми и си останах с ръста на дете.

Няколко месеца не бях излизал от къщи, когато ни посетиха Свидетели на Йехова. Обикновено се криех, като ни идваха гости, но този път останах да чуя двете жени. Те говореха за рая и аз си спомних неща, които бях чувал като 5-годишен. Тогава един мисионер на име Джетро, който живееше в Суринам, посещаваше селото ни веднъж на месец и изучаваше Библията с баща ми. Джетро беше много добър с мене и го харесвах. Освен това баба ми и дядо ми понякога ме вземаха на събранията на Свидетелите в Ореала. Така че, когато Флорънс, една от сестрите, които ме посетиха в онзи ден, ме попита дали искам да науча повече, се съгласих.

Флорънс се върна със съпруга си Джъстъс и двамата започнаха да изучават Библията с мене. Когато забелязаха, че не мога да чета, те ми помогнаха да се науча. След известно време вече четях сам. Един ден те ми казаха, че са назначени да служат в Суринам. За съжаление, в Ореала нямаше с кого да продължа да изучавам. Йехова обаче не ме забрави.

Не след дълго пионер на име Флойд пристигна в селото и ме намери, докато проповядваше от къща на къща. Когато ми предложи библейско изучаване, се усмихнах. „Защо се усмихваш?“ — ме попита той. Казах му, че вече съм изучавал брошурата „Какво изисква Бог от нас?“ и съм започнал книгата „Познанието, което води към вечен живот“ *, и му обясних защо съм спрял. С Флойд завършихме книгата, но после и той беше преназначен. Отново останах без учител.

През 2004 г. обаче в Ореала бяха назначени двама специални пионери, Гренвил и Джошуа. Когато ме намериха по  време на служба и ме попитаха дали искам да изучавам, отново се усмихнах. Помолих ги да започнем книгата „Познанието“ отначало. Исках да проверя дали ще ме учат на същите неща като предишните ми учители. Гренвил ми каза, че в селото се провеждат събрания. Въпреки че не бях излизал от къщи почти 10 години, исках да отида. Затова Гренвил дойде, сложи ме в инвалидна количка и ме заведе до Залата на Царството.

След време Гренвил ме насърчи да се включа в Теократичното училище. Той каза: „Не можеш да ходиш, но можеш да говориш. Един ден ще изнасяш публични доклади. Ще видиш!“ Насърчителните му думи ми вдъхнаха увереност.

Започнах да участвам в службата с Гренвил. Но много от улиците в селото бяха твърде неравни за инвалидната количка. Затова го помолих да ме сложи в ръчна количка и да ме бута. Това свърши чудесна работа. През април 2005 г. се покръстих. Скоро след това братята ме обучиха да се грижа за литературата и да работя с озвучителната техника в Залата на Царството.

За съжаление, през 2007 г. баща ми загина при злополука с лодка. Семейството ми беше в шок. Гренвил се молеше с нас и ни четеше утешителни стихове от Библията. Две години по-късно бяхме потресени от друго нещастие — Гренвил също загина при подобна злополука.

Малкият ни опечален сбор остана без старейшини и само с един помощник-служител. Гренвил ми беше скъп приятел и много скърбях за него. Той всеотдайно ми помагаше да се грижа за духовните и физическите си нужди. На събранието след смъртта му бях четец на Изучаването на „Стражева кула“, но успях да прочета само първите два абзаца, защото се разплаках. Не можех да спра сълзите си и трябваше да сляза от подиума.

Почувствах се по-добре, когато в Ореала дойдоха да ни помагат братя от друг сбор. Освен това клонът изпрати един специален пионер на име Коджо. За моя радост майка ми и малкият ми брат започнаха да изучават и се покръстиха. През март 2015 г. бях назначен като помощник-служител. След време изнесох първия си публичен доклад. В този ден с усмивка и сълзи на благодарност си спомних какво ми беше казал Гренвил преди години: „Един ден ще изнасяш публични доклади. Ще видиш!“

От предаванията на JW Broadcasting^® научих за други Свидетели с подобни на моите обстоятелства. Въпреки физическите си увреждания те водят пълноценен и щастлив живот. Аз също все още мога да правя някои неща. Желанието ми да използвам силите, които имам, за Йехова, ме подбуди да стана редовен пионер. И само каква неочаквана новина получих през септември 2019 г. — бях назначен да служа като старейшина в нашия сбор от около 40 вестители!

Благодарен съм на скъпите братя и сестри, които изучаваха с мене и ми помагаха да изпълнявам службата си. Но най-вече съм благодарен на Йехова, че не ме забрави.