ЮДЕЙ на име Мардохей изиграл важна роля в събитията, записани в библейската книга Естир. Той бил изгнаник и служел в персийския царски дворец в началото на V в. пр.н.е., „в дните на [цар] Асуир“ (днес познат повече като Ксеркс I). Мардохей осуетил опит за покушение на царя. От благодарност Асуир наредил той да бъде публично почетен и след смъртта на Аман, враг на Мардохей и юдеите, го повишил в главен съветник. На тази позиция Мардохей могъл да издаде указ, който спасил юдеите в Персийската империя от геноцид. (Ест. 1:1; 2:5, 21-23; 8:1, 2; 9:16)

Някои историци от началото на XX в. твърдели, че книгата Естир е измислица и че Мардохей не е съществувал. През 1941 г. обаче археолозите открили нещо, което може би е доказателство, подкрепящо библейския разказ. Какво било то?

Те намерили персийски клинописен текст, в който се споменава човек на име Мардука (на български: Мардохей). Той бил придворен служител, може би счетоводител, в Суза. Артур Унгнад, специалист по ориенталска история, казал, че „единственото споменаване на Мардохей извън Библията“ е в този клинописен текст.

След това изказване на Унгнад учените са превели още хиляди персийски клинописи. Сред тях са плочките от Персепол, които били намерени в развалините на съкровищницата до градските стени. Те датират от времето на Ксеркс I, написани са на еламски език и съдържат имена от книгата Естир. a

В няколко от плочките се споменава Мардука, който служел като писар в двореца в Суза по време на управлението на Ксеркс I. В една от тях Мардука е наречен и преводач. Тази подробност отговаря на библейското описание на Мардохей, който бил придворен служител на цар Асуир и говорел поне два езика. Той редовно седял при царската порта в Суза. (Ест. 2:19, 21; 3:3) Тази порта представлявала внушителна сграда, където работели придворните служители.

Между Мардука, споменат в плочките, и Мардохей от Библията има забележителни прилики. Те живели по едно и също време, на едно и също място и били придворни служители. Всички тези прилики навеждат на мисълта, че археологическите открития може да се отнасят за Мардохей, описан в книгата Естир.