Знаеш ли...

ПУСНИ

Знаеш ли...

Възможно ли е в древността някой наистина да е засявал плевели в нивата на друг човек?

Този екземпляр от 1468 г. на „Дигести“ на император Юстиниан е един от множеството документи, разкриващи детайли за правните въпроси в древността

В МАТЕЙ 13:24–26 са цитирани думите на Исус: „Небесното царство прилича на човек, който зася нивата си с добро семе. И докато хората спяха, дойде врагът му, зася плевели сред житото и си тръгна. Когато посевите поникнаха и дадоха плод, се видяха и плевелите.“ Различни писатели поставят под съмнение дали тази притча е реалистична, но древноримските правни документи навеждат на мисълта, че е такава.

В един библейски речник се казва: „Засяването на плевели в нечия нива за отмъщение ... се считало за престъпление според римското законодателство. Необходимостта от закон по въпроса предполага, че е имало такива случаи.“ Юристът Аластър Кар обяснява, че през 533 г. римският император Юстиниан издал правния сборник „Дигести“ („Пандекти“), съдържащ извадки от съчиненията на юристи от периода на класическото римско право (ок. 100–250 г.). Според този труд („Дигести“, 9.2.27.14) юристът Улпиан говорил за дело, разглеждано от римския държавник от II в. Целз. В нивата на един човек били засети плевели, вследствие на което реколтата била повредена. В сборника са разгледани правните средства, които собственикът или арендаторът на нивата можел да използва, за да получи обезщетение от извършителя за понесените загуби.

Фактът, че в римската империя имало такива злонамерени действия, показва, че описаната от Исус ситуация е напълно реалистична.

Каква свобода давал Рим на местните власти в Юдея през I в.?

ПО ОНОВА време Юдея била под властта на римляните, които били представлявани от управител, разполагащ с гвардия. Неговото главно задължение било да събира данъци за Рим и да поддържа мира и реда. Римляните се грижели да бъдат прекратявани всякакви незаконни действия и нарушителите на реда да бъдат наказвани. Иначе те обикновено оставяли ежедневното управление на провинцията на местните власти.

Заседание на юдейския Синедрион

Синедрионът функционирал като юдейски върховен съд и управителен съвет по въпросите, свързани с юдейския закон. В Юдея имало и по–нисши съдилища. Те вероятно решавали повечето граждански и наказателни дела без намесата на римските управници. Тяхната компетенция обаче била ограничена по отношение на екзекуцията на престъпници — право, което римляните обикновено запазвали за себе си. Добре познато изключение е случаят, когато членовете на Синедриона съдили Стефан и наредили да бъде убит с камъни. (Деян. 6:8–15; 7:54–60)

Следователно юдейският Синедрион имал големи правомощия. Но „най–голямото ограничение за него — отбелязва историкът Емил Шюрер — било, че римските власти можели по всяко време да вземат нещата в свои ръце и да действат независимо, както правели при съмнения за престъпление срещу държавата“. Пример за това е задържането на апостол Павел, който бил римски гражданин, по разпореждане на хилядника Клавдий Лисий. (Деян. 23:26–30)