1, 2. а) По какво се различава надеждата на истинските християни от надеждите на хората в света на Сатана? б) Кои важни въпроси ще разгледаме сега?

САМО каква чудесна надежда имат истинските християни! Всички ние, независимо дали сме от помазаните, или от „другите овце“, се надяваме да видим изпълнението на първоначалното намерение на Йехова и освещаването на името му. (Йоан 10:16; Мат. 6:9, 10) Това са най–възвишените неща, които човек може да очаква. Ние също копнеем за обещаната награда — да живеем вечно или като част от Божиите „нови небеса“, или като част от неговата „нова земя“. (2 Пет. 3:13) Междувременно се надяваме Божият народ да се радва на все по–голямо духовно благополучие.

² Хората в света на Сатана също хранят някакви надежди, но не са убедени, че те ще се изпълнят. Например милиони се надяват да спечелят от лотарията, но не могат да са сигурни, че това ще стане. От друга страна, истинската вяра е „увереното очакване“ на изпълнението на християнската ни надежда. (Евр. 11:1) Може би обаче се питаш как да си още по–сигурен в очакванията си. Каква е ползата да  имаш силна вяра в онова, за което се надяваш?

3. На кой факт се основава истинската християнска вяра?

³ Вярата не е качество, с което човек се ражда или което се развива от само себе си. Християнската вяра е резултат от действието на Божия свети дух върху отзивчивото сърце. (Гал. 5:22) Библията не казва, че Йехова има вяра или се нуждае от нея. Тъй като е всемогъщ и всемъдър, нищо не може да му попречи да осъществи намерението си. Небесният ни Баща е толкова сигурен в изпълнението на обещанията си, че за него те вече са реалност. Затова той казва: „Сбъднаха се!“ (Прочети Откровение 21:3–6.) Християнската вяра се основава на факта, че Йехова е „верният Бог“, който винаги изпълнява обещанията си. (Втор. 7:9)

4. Каква надежда имали верните мъже и жени от предхристиянски времена?

⁴ В 11 глава на Писмото до евреите са изброени имената на 16 верни мъже и жени. Вдъхновеният от Бога писател казва, че те и много други „чрез своята вяра“ получили „благоприятно свидетелство за себе си“. (Евр. 11:39) Тези верни хора уверено очаквали Бог да издигне обещаното „потомство“, което да потуши бунта на Сатана и да изпълни първоначалното намерение на Йехова. (Бит. 3:15) Те умрели, преди „потомството“, Исус Христос, да отвори пътя към небесния живот. (Гал. 3:16) И все пак благодарение на сигурните обещания на Йехова те ще бъдат възкресени за съвършен живот в рай на земята. (Пс. 37:11; Иса. 26:19; Ос. 13:14)

5, 6. На какво се надявали Авраам и семейството му и как запазили вярата си силна? (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ Относно някои, които живели в предхристиянски времена, в Евреи 11:13 се казва: „Всички тези хора умряха, притежавайки вяра, макар че не получиха обещаното, но го видяха отдалече и го приеха с радост.“ Един от тях бил Авраам. Пазел ли той ясна в ума си радостната надежда за живот под управлението на „потомството“? Исус дал отговор на този въпрос, като казал на противниците си: „Вашият баща Авраам се радваше много на възможността да види моя ден и го видя, и се зарадва.“ (Йоан 8:56) Същото важало за Сара, Исаак, Яков и много други, които се надявали на бъдещото Царство, „чийто строител и създател е Бог“. (Евр. 11:8–11)

⁶ Как Авраам и семейството му запазили вярата си силна? Те вероятно учили за Бога, като слушали разказите на верни възрастни служители и като четели надеждни древни документи. Понякога самият Йехова им разкривал неща за себе си. Но което е по–важно, те не забравили наученото, а ценели Божиите обещания и изисквания и размишлявали върху тях. С толкова сигурна надежда тези мъже и жени били готови да понесат всяко изпитание на лоялността си към Бога.

7. Какво ни осигурява Йехова, за да запазим вярата си силна, и какво трябва да правим?

⁷ Йехова любещо ни е осигурил Библията, цялото си Слово, за да запазим своята вяра силна. Ако искаме да сме „щастливи“ и да „имаме успех“, трябва редовно да четем това Слово, по възможност всеки ден. (Пс. 1:1–3; прочети Деяния 17:11) След това като предхристиянските поклонници на Йехова трябва да размишляваме върху обещанията на Бога  и да спазваме изискванията му. Йехова ни благославя също с изобилие от духовна храна, осигурявана от „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45) Така че, като ценим онова, което научаваме, и ние подобно на верните хора от древността ще очакваме с увереност Царството.

8. Как молитвата засилва вярата?

⁸ Молитвата също допринесла много за силната вяра на предхристиянските свидетели. Като виждали как Бог отговаря на молитвите им, вярата им се засилвала. (Неем. 1:4, 11; Пс. 34:4, 15, 17; Дан. 9:19–21) Ние също можем да изливаме притесненията си пред Йехова, знаейки, че той ще ни чуе и ще ни даде сили да издържаме с радост. Когато получим отговор на молитвите си, вярата ни се засилва. (Прочети 1 Йоан 5:14, 15.) Тъй като вярата е част от плода на духа, трябва „да искаме“ Божия дух, както ни насърчил Исус. (Лука 11:9, 13)

9. За кого трябва да се молим освен за себе си?

⁹ Молитвите ни обаче не бива да се ограничават само до личните ни нужди. „Чудесните дела“ на Йехова, за които можем да му благодарим и да го възхваляваме всеки ден, са „много повече, отколкото можем да преброим“. (Пс. 40:5) От молитвите ни също трябва да личи, че помним „онези, които са в затворнически окови, сякаш [сме] оковани заедно с тях“. Трябва да се молим и за световното братство, особено за „онези, които ни ръководят“. Вълнуващо е да видим как Йехова отговаря на обединените ни молитви! (Евр. 13:3, 7)

10. Кои Божии служители отказали да направят компромис и какво им дало сили?

¹⁰ В 11 глава на Евреи апостол Павел описва изпитанията и на много други Божии служители, които не назовава по име. Например той споменава верни жени, които загубили синовете си, но по–късно ги приели чрез възкресение. След това споменава някои, които, „за да получат по–добро възкресение“, не приемали „да бъдат освободени чрез какъвто и да било откуп“. (Евр. 11:35) Не знаем кого имал предвид Павел, но например Навутей и Захария били убити с камъни, защото били послушни на Бога и вършили волята му. (3 Царе 21:3, 15; 2 Лет. 24:20, 21) Даниил и приятелите му явно имали възможност „да бъдат освободени“, като направят компромис. Но благодарение на вярата си в Божията сила те, така да се каже, затворили „устите на лъвове“ и възпрели „силата на огъня“. (Евр. 11:33, 34; Дан. 3:16–18, 20, 28; 6:13, 16, 21–23)

11. Какви изпитания издържали някои от пророците заради вярата си?

¹¹ Заради вярата си пророци като Михаия и Йеремия били „подложени на изпитания чрез подигравки ... и затвор“. Други като Илия „бродели из пустините, планините, пещерите и земните кухини“. Всички те издържали, защото уверено очаквали „онова, за което се надявали“. (Евр. 11:1, 36–38; 3 Царе 18:13; 22:24–27; Йер. 20:1, 2; 28:10, 11; 32:2)

12. Кой е най–големият пример на издръжливост и какво му помогнало да издържи?

¹² След описанието на различни верни мъже и жени Павел обърнал внимание на най–забележителния пример от всички — нашия Господар Исус Христос. В Евреи 12:2 се казва: „Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол.“ Така че трябва да „помислим сериозно“ върху примера на вяра, който  оставил Исус в най–тежките изпитания. (Прочети Евреи 12:3.) Подобно на него първите християнски мъченици, като например ученикът Антипа, отказали да направят компромис. (Откр. 2:13) Те щели да бъдат възкресени за небесен живот — възкресение, превъзхождащо „по–доброто възкресение“, което очаквали верните хора от древността. (Евр. 11:35) Известно време след раждането на Царството през 1914 г. всички тези лоялни помазани, които спели в смъртта, били възкресени като духовни личности в небето, за да управляват с Исус над човечеството. (Откр. 20:4)

13, 14. Какви изпитания преживял Рудолф Грайхен и какво му помогнало да издържи?

¹³ Милиони съвременни Божии служители подражават на Исус, като се съсредоточават върху надеждата си и не позволяват на изпитанията да отслабят вярата им. Да разгледаме примера на Рудолф Грайхен, роден в Германия през 1925 г. Той писал за картините с библейски сцени на стените в родния му дом, които никога не забравил: „Една от картините изобразяваше вълка и агнето, ярето и леопарда, телето и лъва — в мир помежду си, водени от малко момче. ... Тези  картини оставиха трайно впечатление в мене.“ (Иса. 11:6–9) Въпреки дългите години жестоко преследване първо от нацистите от Гестапо и после от комунистите от Щази в Източна Германия, вярата на Рудолф в рая на земята останала силна.

¹⁴ Той преживял и други тежки изпитания — майка му починала от тиф в концентрационния лагер Равенсбрюк, а вярата на баща му толкова отслабнала, че той подписал документ, с който се отказал да бъде Свидетел на Йехова. След освобождаването си от затвора Рудолф имал привилегията да служи като окръжен надзорник и по–късно бил поканен в Училището Гилеад. Бил назначен като мисионер в Чили, където отново служил като окръжен надзорник. Но изпитанията на Рудолф съвсем не били свършили. Година след като се оженил за Патси, която също била мисионерка, дъщеричката им починала. По–късно починала и Патси едва на 43–годишна възраст. Рудолф издържал всички тези изпитания и макар и възрастен и болен, служел като редовен пионер и старейшина, когато биографичният му разказ бил публикуван в „Стражева кула“ от 1 август 1997 г., на 20–25 страница. ¹

15. Посочи примери на Свидетели на Йехова днес, които радостно издържат преследване.

¹⁵ Свидетелите на Йехова продължават да се радват в надеждата си въпреки суровото и продължително преследване. Например стотици братя и сестри са в затвора в Еритрея, Сингапур и Южна Корея главно защото спазват Исусовите думи да не вадят меч. (Мат. 26:52) Сред тях са Исак, Негеде и Паулос, които са в затвора в Еритрея повече от 20 години! Лишени от възможността да се грижат за възрастните си родители и да се оженят, тези братя остават лоялни въпреки жестокото отношение. Усмихнатите им лица, които можем да видим на нашия сайт jw.org, показват, че са запазили вярата си силна. Дори пазачите в затвора са започнали да ги уважават.

16. Как те защитава силната вяра?

¹⁶ На повечето служители на Йехова не им се налага да понасят сурово преследване. Техните изпитания са по–различни. Мнозина живеят в бедност или страдат поради граждански войни или природни бедствия. Други подобно на Моисей и патриарсите са се отказали от удобства или слава в този свят. С много усилия те устояват на изкушението да водят материалистичен и егоистичен живот. Какво им помага? Любовта им към Йехова и силната им вяра в обещанието, че той ще поправи всяка несправедливост и ще възнагради верните си служители с вечен живот в един праведен нов свят. (Прочети Псалм 37:5, 7, 9, 29.)

17. На какво си решен и какво ще обсъдим в следващата статия?

¹⁷ В тази статия видяхме как размисълът върху Божиите обещания и редовната молитва ще запазят вярата ни силна. Това, от своя страна, ще ни помогне да издържаме изпитания на вярата и да се съсредоточаваме върху християнската си надежда с „уверено очакване“. Но според Библията във вярата се включва нещо повече, както ще разберем от следващата статия.