1, 2. а) Как може да ни се отразят неочакваните промени в живота? (Виж илюстрацията в началото.) б) Според 131 псалм каква нагласа ще ни помогне да запазим вътрешния си мир?

ЛОЙД И АЛЕКСАНДРА служили в Бетел над 25 години. Когато им било съобщено, че са назначени в проповедния район, им станало много мъчно. Лойд казва: „Имах чувството, че Бетел и работното ми назначение бяха целият ми живот. С ума си разбирах причините за промяната, но през следващите седмици и месеци често се чувствах отхвърлен. Емоциите ми постоянно се меняха — в един момент бях положителен, а в следващия бях потиснат.“

² Когато в живота ни настъпи неочакван обрат, може да изпитваме страх и емоционално напрежение. (Пр. 12:25) Дори може да ни е трудно да приемем промяната. Как в такава ситуация „да успокоим и утешим душата си“? (Прочети Псалм 131:1–3.) Нека разгледаме как някои служители на Йехова в древността и в наши дни са успели да запазят вътрешния си мир въпреки променящите се обстоятелства.

3. В каква ситуация се оказал Йосиф?

³ Йосиф бил около 17–годишен, когато от завист собствените му братя го продали в робство. Дотогава той бил любимецът на баща си. (Бит. 37:2–4, 23–28) Около 13 години Йосиф бил роб и затворник в Египет, далече от обичния си баща Яков. Какво му помогнало да не се огорчи и отчая?

4. а) Върху какво се съсредоточавал Йосиф, докато бил в затвора? б) Как отговорил Йехова на молитвите на Йосиф?

⁴ Докато страдал в затвора, Йосиф несъмнено се съсредоточавал върху доказателствата за благословията на Йехова. (Бит. 39:21; Пс. 105:17–19) Пророческите сънища, които получил преди години, също му вдъхвали увереност, че има Божието одобрение. (Бит. 37:5–11) Той навярно неведнъж изливал мъката си пред Йехова. (Пс. 145:18) В отговор на искрените му молитви Бог му дал вътрешното убеждение, че ще бъде с него във всичките му изпитания. (Деян. 7:9, 10) *

5. Как „мирът от Бога“ влияе на желанието ни да постигнем духовни цели?

⁵ Въпреки трудните обстоятелства ние днес лично може да изпитаме „мира от Бога“, който пази умовете ни и ни утешава. (Прочети Филипяни 4:6, 7.) Следователно, ако се обърнем към Йехова, когато сме превъзмогнати от безпокойство, неговият мир може да укрепи решимостта ни да постигнем духовните си цели и да не се предаваме. Нека обърнем внимание на някои съвременни примери за това.

6, 7. Как конкретните молитви ни помагат да възвърнем вътрешния си мир? Дай пример.

⁶ Когато Райън и Джулиет научили, че назначението им като временни специални пионери ще бъде прекратено, те се разочаровали. Райън казва: „Незабавно се помолихме на Йехова за това. Знаехме, че сега имаме специална възможност да проявим доверие в него. Мнозина в нашия сбор бяха нови в истината, затова помолихме Йехова да ни помогне да дадем хубав пример на вяра.“

⁷ Как Йехова отговорил на молитвата им? Райън си спомня: „Веднага след молитвата отрицателните чувства и притесненията, които изпитахме първоначално, изчезнаха. Мирът от Бога пазеше сърцата и умовете ни. Съзнавахме, че Йехова ще продължава да ни използва, ако запазим правилна нагласа.“

8–10. а) Как Божият дух може да ни помогне да се справим с безпокойството? б) Какво прави Йехова, когато вижда усилията ни да гледаме на нещата като духовни хора?

⁸ Освен че ни успокоява, Божият дух може да насочи вниманието ни към стихове, които ще ни помогнат да запазим правилните приоритети. (Прочети Йоан 14:26, 27.) Да разгледаме примера на Филип и Мери, които служили в Бетел почти 25 години. В рамките на 4 месеца майките и на двамата починали, както и друг техен роднина, и те започнали да се грижат за бащата на Мери, който има деменция.

⁹ Филип си спомня: „Мислех си, че донякъде се справям добре, но нещо липсваше. В една учебна статия от „Стражева кула“ прочетох Колосяни 1:11. Вярно е, че издъ̀ржах, но не в пълния смисъл. Трябваше „да издържа докрай и  да проявявам дълготърпение с радост“. Този стих ми напомни, че радостта ми не зависи от обстоятелствата, а от влиянието, което оказва Божият дух в живота ми.“

¹⁰ Тъй като Филип и Мери полагали усилия да гледат на ситуацията си като духовни хора, Йехова ги благословил богато. Малко след като напуснали Бетел, и двамата си намерили изучаващи, които напредвали добре и искали да изучават повече от веднъж на седмица. Гледайки назад, Мери казва: „Те бяха нашата радост и чрез тях Йехова сякаш ни казваше, че всичко ще бъде наред.“

11, 12. а) Как Йосиф дал възможност на Йехова да го благослови? б) Как Йосиф бил възнаграден за издръжливостта си?

¹¹ Когато в живота ни настъпи внезапна промяна, притесненията за бъдещето лесно могат да ни превъзмогнат. Това можело да се случи с Йосиф. Но той очевидно решил да прави най–доброто според обстоятелствата си и така Йехова имал какво да благослови. Въпреки че бил в затвора, Йосиф се стараел да изпълнява всяка задача, която му възлагал управителят на затвора, както правел, докато служел на Петефрий. (Бит. 39:21–23)

¹² Един ден му била поверена грижата за двама мъже, които преди заемали видни постове в двора на фараона. Доброто отношение на Йосиф ги предразположило да споделят с него тревогите си и озадачаващите сънища, които сънували предишната нощ. (Бит. 40:5–8) Въпреки че Йосиф не го осъзнавал, този разговор щял да осигури свободата му. След две години той бил освободен от затвора и още на същия ден бил назначен за управител на Египет, втори след фараона. (Бит. 41:1, 14–16, 39–41)

13. Как можем да дадем на Йехова възможност да ни благослови независимо от обстоятелствата ни?

¹³ Подобно на Йосиф може да се окажем в ситуация, върху която нямаме почти никакъв контрол. Ако обаче сме търпеливи и правим най–доброто според обстоятелствата си, ще дадем на Йехова възможност да ни благослови. (Пс. 37:5) Вярно е, че понякога може да се чувстваме „объркани“, но никога няма да бъдем „в безизходица“, както се изразил апостол Павел. (2 Кор. 4:8) Йехова никога няма да ни остави особено ако сме съсредоточени върху службата.

14–16. Как проповедникът Филип останал съсредоточен върху службата въпреки промените в обстоятелствата?

¹⁴ Проповедникът Филип е чудесен пример за човек, който останал съсредоточен върху службата въпреки променящите се обстоятелства. След убийството на Стефан * се надигнало преследване в Йерусалим. По това време Филип имал ново назначение в службата. (Деян. 6:1–6) Но когато Христовите последователи се разпръснали, Филип не можел просто да остане бездеен. Той отишъл да проповядва в град Самария, където по това време добрата новина все още не била разпространена. (Мат. 10:5; Деян. 8:1, 5)

¹⁵ Филип бил готов да отиде където го заведе Божият дух, затова Йехова го използвал да проповядва в необработвани дотогава райони. Неговата непредубеденост навярно била освежителна за самаряните, към които юдеите обикновено се отнасяли с презрение. Не е чудно, че „цялото множество насочвало вниманието си към казаното“ от него. (Деян. 8:6–8)

¹⁶ После Божият дух отвел Филип в Азот и Кесария, градове с предимно езическо население. (Деян. 8:39, 40) Около 20 години след като за първи път проповядвал в Самария, Филип очевидно отново имал различни обстоятелства — вече бил семеен. Въпреки промените в живота си Филип останал съсредоточен върху службата, в резултат на което той и семейството му били богато благословени от Йехова. (Деян. 21:8, 9)

17, 18. Защо е полезно да останем съсредоточени върху службата, когато в живота ни настъпят промени?

¹⁷ Много целодневни служители могат да потвърдят, че като са били съсредоточени върху службата, са успели да останат положителни въпреки промените. Когато Осбърн и Пълайт, семейна двойка от Южна Африка, напуснали Бетел, си мислели, че бързо ще си намерят жилище и работа на непълен работен ден. Осбърн разказва: „За съжаление, не започнахме работа толкова скоро, колкото се надявахме.“ Жена му Пълайт си спомня: „Бяхме без работа 3 месеца и нямахме спестявания. Беше много трудно.“

¹⁸ Какво им помогнало да се справят с напрегнатата ситуация? Осбърн обяснява:  „Проповедната служба със сбора много ни помогна да не се разсейваме с излишни неща и да останем положителни. Решихме да се отдадем напълно на службата, вместо да седим и да се притесняваме, и това ни донесе голяма радост. Търсехме работа навсякъде и накрая намерихме.“

19–21. а) Какво ще ни помогне да запазим вътрешния си мир? б) Каква полза може да имаме, ако се приспособим към новите обстоятелства?

¹⁹ Както показват тези примери, ако правим най–доброто според обстоятелствата си и чакаме Йехова с доверие, ще запазим вътрешния си мир. (Прочети Михей 7:7.) Може дори да осъзнаем, че новите обстоятелства всъщност са ни помогнали да укрепим приятелството си с Йехова. Пълайт, цитирана по–горе, разказва за себе си: „След като получих ново назначение, научих какво наистина означава да разчитам на Йехова дори когато изглежда, че нищо не е наред. Отношенията ми с него сега са по–здрави.“

²⁰ Мери, която беше спомената по–горе, все още се грижи за възрастния си баща и е пионерка. Тя признава: „Научих, че когато се тревожа, трябва да спра, да се помоля и след това да се успокоя. Да оставям нещата в ръцете на Йехова, е може би най–големият урок, който научих, и той ще ми е още по–необходим в бъдеще.“

²¹ Лойд и Александра, споменати в началото, признават, че промените в живота им изпитали тяхната вяра по неочаквани за тях начини. Но те казват: „Изпитанията разкриват дали вярата ни е истинска и дали има силата да ни подкрепя и утешава във време на трудности. Те ни правят по–добри хора.“

22. В какво можем да сме сигурни, ако се стараем да правим най–доброто според настоящите си обстоятелства?

²² Ако в живота ти настъпи неочакван обрат — било то заради промяна в теократичното ти назначение, здравословни проблеми, или нови семейни отговорности, — бъди сигурен, че Йехова е загрижен за тебе и ще те подкрепи, когато се нуждаеш от помощ. (Евр. 4:16; 1 Пет. 5:6, 7) Междувременно се старай да правиш най–доброто според обстоятелствата си. Моли се на небесния си Баща и се научи да оставяш всичко в неговите ръце. По този начин ще изпитваш вътрешен мир въпреки променящите се обстоятелства.