БЛАГОДАРЕН съм, че родителите ми Фред и Една Молъхан бяха християни и ми помогнаха да развия преданост към Бога. Когато съм се родил през 1934 г., те били активни Изследователи на Библията (Свидетели на Йехова) вече над 20 години. Семейството ни живееше в Парсънс, малък град в югоизточната част на Канзас. Почти целият сбор там се състоеше от помазани християни. Семейството ни редовно посещаваше събранията и проповядваше истината от Божието Слово. Събота следобед обикновено ходехме на улична служба, както наричахме свидетелстването на обществени места в онези дни. Понякога беше малко уморително, но след служба татко винаги ни водеше на сладолед, за да се освежим.

Малкият ни сбор имаше голям район, който включваше няколко градчета, както и много ферми в близките окръзи. Когато посещавахме фермерите, често разменяхме литература за домашни зеленчуци, пресни яйца (направо от гнездото) и дори живи пилета. Тъй като баща ми плащаше за литературата предварително, тази храна оставаше за семейството ни.

Родителите ми си купиха грамофон и го използваха в проповедната служба. Бях твърде малък, за да боравя с него, но се радвах да помагам на мама и татко, когато пускаха записи на лекции от брат Ръдърфорд на повторните посещения и библейските изучавания.

Татко реши да преобрази нашия Форд модел 1936 г. в така наречената кола с високоговорители — автомобил с голям високоговорител, монтиран на покрива. Тази кола беше много резултатно средство в разпространяването на посланието за Царството. Обикновено първо пускахме музикален запис, за да привлечем  вниманието на хората, а после пускахме някоя библейска лекция. Накрая предлагахме литература на заинтересуваните.

В малкия град Черивейл (Канзас) от полицията казаха на татко, че не позволяват колата с високоговорители да влезе в градския парк, където в неделя много хора си почиваха. Извън парка обаче беше позволено. Без да възразява, татко премести колата на улицата точно до парка, откъдето хората пак можеха да чуват записа. При такива случаи винаги беше вълнуващо да съм с татко и по–големия ми брат Джери.

В края на 30–те години участвахме в специални блицкампании, за да можем бързо да покрием райони, в които имаше силно противопоставяне. Ставахме преди изгрев (както направихме за Джоплин) и тихо оставяхме трактати или брошури под вратите на хората. След това се срещахме извън града, за да проверим дали някой не е бил арестуван от полицията.

През онези години друг интересен аспект на службата беше така нареченото информационно шествие. За да известяваме Царството, носехме плакати и вървяхме в колона през града. В едно такова шествие в нашия град приятелите ни носеха плакати с надпис „Религията е капан и измама“. Те тръгнаха от вкъщи, вървяха около 1,5 км в града и после се върнаха у дома. За щастие, не срещнаха никакво противопоставяне, а само заинтригувани наблюдатели.

Семейството ми често пътуваше от Канзас до Тексас за конгресите. Баща ми работеше за железницата, затова можехме безплатно да пътуваме с влак, използвайки неговия пропуск. Така заедно посещавахме роднини и ходехме на конгреси. По–големият брат на майка ми, Фред Уисмар, и жена му Юлали живееха в Темпъл (Тексас). Чичо Фред научил истината като младеж в началото на века, покръстил се и споделил наученото със сестрите си, включително с майка ми. Повечето братя в централната част на Тексас го познаваха, защото някога беше служил там като зонов служител (сега окръжен надзорник). Той беше мил, жизнерадостен човек, с когото винаги беше приятно да се общува. Беше пламенен за истината и определено ми оказа добро влияние, когато бях млад.

През 1941 г. семейството ми пътуваше с влак за един голям конгрес в Сейнт Луис (Мисури). Всички младежи бяхме поканени да седнем заедно в специален сектор, за да слушаме доклада на брат Ръдърфорд „Деца на Царя“. Накрая на доклада всеки в групата получи подарък. Брат Ръдърфорд и помощниците му ни раздадоха новата книга „Деца“. Над 15 000 младежи изпитаха тази духовна благословия.

През април 1943 г. присъствахме на малкия, но бележит конгрес „Призив за действие“ в Кофивил (Канзас). Беше съобщено за едно ново училище, което щеше да се провежда във всички  сборове — Теократичното училище за проповедна служба. Беше издадена и брошура с 52 урока, която щеше да се използва в Училището. По–късно през годината изнесох първия си доклад. Този конгрес беше особено специален за мене, понеже с още няколко души се покръстих в хладното езерце на една близка ферма.

Завърших училище през 1951 г. и трябваше да реша какво да правя с живота си. Много исках да служа в Бетел, където Джери беше работил преди, затова не след дълго изпратих молбата си до офиса в Бруклин. Това решение ми донесе много благословии. Скоро молбата ми беше одобрена и бях поканен да започна службата си в Бетел на 10 март 1952 г.

Надявах се да работя в печатницата, за да участвам в производството на списания и литература. Но бях назначен като сервитьор и по–късно в кухнята, където научих много неща. Така и не ме назначиха в печатницата. В кухнята работехме на смени и през деня имах свободно време. Често ходех в голямата бетелова библиотека и провеждах личното си изучаване. Това ми помогна да израсна духовно, да засиля вярата си и да укрепя решимостта си да служа на Йехова в Бетел колкото се може по–дълго. Джери беше напуснал Бетел през 1949 г. и се беше оженил за една сестра на име Патриша. Двамата живееха в Бруклин близо до нас. В началото на бетеловата ми служба те много ми помагаха и ме насърчаваха.

Малко след пристигането ми се проведе прослушване, с цел да се съберат повече братя, които да служат като докладчици от Бетел. Те бяха назначавани да посещават сборовете в радиус от около 320 км от Бруклин, за да изнасят публични доклади и да участват със сбора в проповедната служба. Аз имах привилегията да бъда сред тези братя. С притеснение изнесох първия си доклад, който тогава траеше 1 час. Обикновено пътувах до сборовете с влак. Няма да забравя един зимен неделен следобед през 1954 г. Качих се на влака за Ню Йорк и трябваше да пристигна в Бетел привечер. Но се разрази снежна буря с мразовит вятър. Стана късо съединение и електрическите двигатели на влака спряха. Около 5 часа сутринта в понеделник най–накрая пристигнахме в Ню Йорк. Прехвърлих се на метрото за Бруклин и направо отидох на работа в кухнята — с малко закъснение и много уморен след цяла нощ във влака. Но такива неудобства бледнееха пред радостта да служиш на сборовете и да се срещаш с много нови братя и сестри през тези по–специални дни в служба.

През първите ми години в Бетел бях поканен да се включа в радиопредаванията по станция WBBR. Студиото се помещаваше на втория етаж на сградата на ул. „Кълъмбия Хайтс“ № 124. Бях назначен за участник в програмата за изучаване на Библията, която се излъчваше всяка седмица. Брат Александър Макмилан, който беше дългогодишен член на бетеловото семейство, редовно участваше в тези радиопрограми. С любов го наричахме брат Мак. За нас, младите членове на семейството, той беше прекрасен пример за издръжливост в службата за Йехова.

През 1958 г. получих покана да работя отблизо със завършилите Училище Гилеад. Работата ми беше да им помагам да получат визи и да уреждам пътуването им. В онези години полетите бяха много скъпи, затова само някои от завършилите пътуваха със самолет. Повечето от онези, които бяха назначавани в Африка и Далечния изток, пътуваха с търговски кораби. Години по–късно, когато цените на полетите намаляха значително, повечето мисионери стигаха до назначенията си със самолет.

През 1960 г. започнах да уреждам и чартърни полети от САЩ до Европа за международните  конгреси през 1961 г. Аз също летях от Ню Йорк до Хамбург (Германия) за един такъв конгрес. След конгреса с трима други братя от Бетел наехме кола и пътувахме през Германия до Италия, като посетихме клона в Рим. Оттам продължихме към Франция, през Пиренеите до Испания, където проповедната дейност беше забранена. Успяхме да оставим на братята в Барселона малко издания, които бяхме опаковали като подаръци. Беше много вълнуващо да се срещнем с тях! След това поехме към Амстердам, откъдето се качихме на самолет за Ню Йорк.

Около година по–късно бях назначен да подготвям пътуването на избрани делегати за поредица от международни конгреси по целия свят. Става дума за конгреса „Вечната добра новина“ през 1963 г. Беше уреден транспорт за 583 делегати, които щяха да посетят конгреси в Европа, Азия и южната част на Тихия океан и да завършат обиколката с Хонолулу (Хавай) и Пасадена (Калифорния). В маршрута бяха включени спирки в Ливан и Йордания за специални образователни обиколки на библейските земи. Освен че планираше полетите и престоя в хотелите, отделът ни осигури всички необходими визи.

Имаше и друга причина, поради която 1963 г. беше значима за мене. На 29 юни се ожених за Лила Роджърс от Мисури, която беше станала част от бетеловото семейство три години по–рано. Седмица след сватбата с Лила отидохме на околосветска обиколка и посетихме Гърция, Египет и Ливан. От Бейрут взехме полет до едно малко летище в Йордания. Тъй като дейността там беше ограничена и ни бяха казали, че властите не дават визи на Свидетелите, се чудехме какво ще стане, като пристигнем. Само колко бяхме изненадани, когато на терминала видяхме една тълпа с плакат, гласящ „Добре дошли, Свидетели на Йехова“! Беше много интересно също да посетим местата, където древните патриарси са живели, където Исус и апостолите са проповядвали и откъдето християнството е започнало да се разпространява до краищата на земята! (Деян. 13:47)

Вече 55 години Лила е мой лоялен другар в назначенията ни в службата. Няколко пъти бяхме в Испания и Португалия, когато дейността там беше забранена. Успяхме да насърчим братята и да им дадем литература и други неща, от които се нуждаеха. Дори посетихме някои от братята, затворени в старо военно укрепление в Кадис (Испания). Много се радвах, че можах да ги укрепя с библейски доклад!

След 1963 г. имах възможност да уреждам пътуването за международни конгреси в Австралия, Африка, Далечния изток, Европа, Нова Зеландия, Пуерто Рико, Хавайските острови,  Централна и Южна Америка. С Лила сме били на много незабравими конгреси заедно, като например във Варшава (Полша) през 1989 г. Много братя от Съветския съюз посетиха този голям конгрес, който им беше първият! Няколко от братята и сестрите, с които се запознахме, бяха прекарали години в съветски затвори заради вярата си.

Друго назначение, което ми носеше много радост, беше да посещавам клоновете по света, за да укрепвам бетеловите семейства и мисионерите. При последното ни посещение в Южна Корея се видяхме с 50 от братята ни в един затвор в Сувон. Всички тези братя имаха положителна нагласа и очакваха с нетърпение отново да участват в службата. Срещата ни с тях беше голямо насърчение за нас! (Рим. 1:11, 12)

Видях как през годините Йехова благославя народа си. Когато се покръстих през 1943 г., имаше 100 000 вестители, а днес те са над 8 000 000 в 240 страни. До голяма степен този растеж се дължи на труда на завършилите Гилеад. Само каква радост беше за мене да си сътруднича с много от тези мисионери и да им помогна да стигнат до чуждестранните си назначения!

Щастлив съм, че като младеж взех решение да разширя службата си, като подадох молба за Бетел. През цялото време Йехова богато ме благославяше. Освен радостта от бетеловата служба десетилетия наред с Лила се радвахме да си сътрудничим в проповедната дейност със сборовете в Бруклин, където си създадохме приятели за цял живот.

Продължавам да служа в Бетел с лоялната подкрепа на Лила. Макар че съм на 84 години, все още мога да върша смислена работа, като помагам в грижите за кореспонденцията на клона.

Радвам се да съм част от прекрасната организация на Йехова и да виждам огромната разлика между онези, които му служат, и онези, които не му служат. Сега по–добре разбираме думите в Малахия 3:18: „Вие отново ще видите разликата между праведния и неправедния, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не му служи.“ С всеки изминал ден сме свидетели как системата на Сатана се разпада и как животът на хората е лишен от надежда и радост. Но онези, които обичат Йехова и му служат, са щастливи, дори в тези тежки времена, и имат сигурна надежда за бъдещето. Каква привилегия е да вестим добрата новина за Царството! (Мат. 24:14) Очакваме с нетърпение скоро Божието Царство да премахне този стар свят и да ни въведе в новия свят. Там ще се радваме на всички обещани благословии, включително на цветущо здраве и вечен живот. Тогава верните служители на Йехова тук на земята ще се наслаждават на живота завинаги!