„Стражева кула“ от 1 януари 1918 г. започвала с думите: „Какво ще донесе 1918 г.?“ Голямата война все още бушувала из Европа, но събитията в началото на годината, изглежда, предвещавали добро за Изследователите на Библията и за света като цяло.

На 8 януари 1918 г. в своята реч пред Конгреса на САЩ президентът Удроу Уилсън дал 14 предложения, които според него били от основно значение за „справедлив и траен мир“. Той предложил отворена дипломация между народите, разоръжаване и установяване на „всеобщ съюз на народите“, от който ще имат полза „както големите, така и малките държави“. Неговите „Четиринайсет точки“ по–късно се използвали в сформирането на Обществото на народите и в преговорите за Версайския договор, който сложил край на Голямата война.

Въпреки вълненията от предишната година * изглеждало, че ще има мир и за Изследователите на Библията. За това свидетелствали събитията на годишното събрание на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“.

На това събрание, проведено на 5 януари 1918 г., няколко мъже, които били помолени да напуснат Бетел, се опитали да поемат контрола над организацията. Един верен пътуващ надзорник, брат Ричард Барбър, открил събранието с молитва. След сведения за дейността през изминалата година се провело ежегодното избиране на директори. Брат Барбър предложил Джоузеф Ръдърфорд и още шестима братя. Тогава един адвокат, който бил на страната на противниците, предложил други седем мъже, сред които били и освободените от Бетел. Те обаче загубили. Със значително мнозинство акционерите избрали за директори брат Ръдърфорд и шестима други верни братя.

Много от присъстващите братя казали, че това било „най–благословеното събрание, което са посещавали“. Но радостта им била краткотрайна.

В продължение на няколко месеца Изследователите на Библията разпространявали книгата „Разкритата тайна“. Искрените читатели откликнали на библейските истини, съдържащи се в нея.

Едуард Крист, пътуващ надзорник в Канада, разказал за една семейна двойка, която прочела „Разкритата тайна“ и приела истината само за пет седмици! Той казал: „Както съпругът, така и съпругата са напълно отдадени и напредват чудесно.“

Един мъж получил книгата и веднага споделил наученото с приятелите си. Той бил „поразен“ от посланието ѝ. Мъжът си спомня: „Вървях си по „Трето авеню“ [и] нещо ме удари по рамото. Помислих си, че е тухла, но се оказа, че е „Разкритата тайна“. Взех я вкъщи и я прочетох цялата. ... По–късно научих, че в гнева си един  проповедник ... е хвърлил книгата през прозореца ... Убеден съм, че с тази своя постъпка той е дал жива надежда на повече хора, отколкото с което и да било друго свое дело. ... Заради яростта му ние сега прославяме Бога.“

Този проповедник не бил единственият, който реагирал така. Канадските власти забранили книгата на 12 февруари 1918 г., твърдейки, че тя говори против държавата и войната. Не след дълго властите в САЩ направили същото. Представители на властта претърсили Бетел и офисите в Ню Йорк, Пенсилвания и Калифорния, с цел да открият доказателства срещу водещите членове на организацията. На 14 март 1918 г. Министерството на правосъдието на САЩ забранило „Разкритата тайна“, като заявило, че издаването и разпространяването ѝ пречат на военните действия, което нарушавало Закона за шпионажа.

На 7 май 1918 г. Министерството на правосъдието получило заповед за ареста на Уилям Ван Амбург, Джовани де Чека, Александър Макмилан, Робърт Мартин, Фредерик Робисън, Джоузеф Ръдърфорд, Клейтън Удуърт и Джордж Фишър. Те били обвинени, че „незаконно, престъпно и преднамерено подбуждат към неподчинение, нелоялност и отказ от изпълнение на дълга към армията и военноморските сили на Съединените щати“. Процесът срещу тях започнал на 5 юни 1918 г. и нямало съмнение, че ще бъдат осъдени. Защо?

Те били обвинени, че нарушават Закона за шпионажа — закона, който главният прокурор на САЩ нарекъл „резултатно оръжие срещу пропагандата“. На 16 май 1918 г. Конгресът отхвърлил промяна на Закона, която щяла да защити хората, които публикуват „онова, което е истинно, с добри подбуди и за оправдани цели“. „Разкритата тайна“ била основна част от обсъждането. В официалните регистри на Конгреса на САЩ пише: „Един от най–опасните примери за такава пропаганда е книгата „Разкритата тайна“ ... Единствените резултати от нея са, че кара войниците да се съмняват в нашата кауза и насърчава към ... отказ от военна служба.“

На 20 юни 1918 г. съдебните заседатели признали осемте братя за виновни по всички обвинения. На следващия ден съдията произнесъл присъдата. Той заявил: „Религиозната пропаганда, която подсъдимите активно защитават и разпространяват ..., е по–опасна от дивизия на немската армия. ... Наказанието трябва да е сурово.“ Две седмици по–късно осемте братя били изпратени във федералния затвор в Атланта (Джорджия) с присъди от 10 до 20 години затвор.

По онова време Изследователите на Библията се сблъскали с жестоко преследване. Федералното  бюро за разследване (ФБР) обстойно проучило дейността им и изготвило хиляди документи. Тези архиви показват, че братята били решени да продължават да проповядват.

Началникът на пощата в Орландо (Флорида) писал в писмо до ФБР: „[Изследователите на Библията] ходят от къща на къща из града, и то най–вече [през] нощта. ... Изглежда, нямат намерение да спрат и ще продължават да досаждат на хората.“

Един полковник от Военното министерство докладвал на ФБР за дейността на брат Фредерик Франц, който по–късно служел в Ръководното тяло. Полковникът писал: „Франц има голям дял в продажбата на хиляди томове на „Разкритата тайна“.“

Чарлс Фекъл, който също след време бил член на Ръководното тяло, се сблъскал с голямо противопоставяне. Властите го арестували за разпространяването на „Разкритата тайна“ и следели личната му кореспонденция. Той бил хвърлен в затвора в Балтимор (Мериланд) за един месец, където го наричали „австрийски чуждестранен враг“. Когато смело свидетелствал на разпитвачите си, той си спомнил думите на Павел в 1 Коринтяни 9:16: „Горко ми, ако не известявам добрата новина!“ *

Освен че проповядвали пламенно, Изследователите на Библията усърдно разпространявали петиция за освобождаването на братята от затвора в Атланта. Ана Гарднър си спомня: „Постоянно правехме нещо. Когато братята влязоха в затвора, първата ни задача беше да съберем подписи. Ходехме от врата на врата. Събрахме хиляди подписи! Обяснявахме на хората, че тези истински християни са хвърлени несправедливо в затвора.“

В този труден период, за да бъдат братята укрепени духовно, често се провеждали конгреси. В „Стражева кула“ се казвало: „Над 40 конгреса ... бяха проведени през годината ... От тях получихме прекрасни сведения. Преди всички конгреси се състояха в края на лятото или началото на есента, но сега има конгреси всеки месец от годината.“

Все още имало искрени хора, които откликвали на добрата новина. На един конгрес в Кливланд (Охайо) присъствали 1200 души и 42 били покръстени, сред които и едно момче, чието „разбиране за Бога и за отдаването би засрамило мнозина по–възрастни от него“.

Наближавал краят на 1918 г., а бъдещето на Изследователите на Библията изглеждало неясно. Някои от имотите в Бруклин били продадени и централата се преместила в Питсбърг (Пенсилвания). Макар че ръководните братя все още били в затвора, било запланувано годишно събрание на акционерите за 4 януари 1919 г. Какво щяло да се случи?

Братята постоянствали в дейността. Те били толкова сигурни в развоя на събитията, че за годишен текст за 1919 г. избрали думите: „Нито едно оръжие, направено против тебе, няма да успее.“ (Иса. 54:17) Щял да последва драматичен обрат, който да укрепи вярата им и да им вдъхне сили за огромната работа, която предстояла.