С този договор била създадена нова организация, наречена Общество на народите (ОН). Целта ѝ била „да допринася за международното сътрудничество“ и „да постигне международен мир и сигурност“. Много от църквите я подкрепили. Федералният съвет на Христовите църкви в Америка я приветствал като „политически израз на Божието Царство на земята“. Този съвет показал подкрепата си за ОН, като изпратил делегати на Парижката мирна конференция. Един от тях заявил, че конференцията „поставя началото на нова ера в световната история“.

Наистина настъпвала нова ера, но началото ѝ не било поставено от участниците в тази мирна конференция. През 1919 г. започнала нова ера в проповедната дейност, когато Йехова вдъхнал сили на народа си да проповядва както никога преди. Но първо обстоятелствата на Изследователите на Библията трябвало драстично да се променят.

Ежегодният избор на директори на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ бил насрочен за 4 януари 1919 г. По онова време Джоузеф Ръдърфорд, който ръководел дейността на Божия народ, излежавал несправедлива присъда в затвора в Атланта (щата Джорджия) заедно с още седем братя. Въпросът бил дали директорите, които били в затвора, трябвало да бъдат преизбрани, или трябвало да бъдат заменени.

В килията си брат Ръдърфорд се притеснявал за бъдещето на организацията. Той знаел, че според някои братя ще е по–добре да бъде избран друг президент на Дружеството. Затова изпратил писмо до събралите се, в което препоръчал за президент Евандър Кауърд, когото описал като „спокоен“, „разумен“ и „предан на Господаря“ човек. Но мнозина предпочитали  изборът да бъде отложен с шест месеца. Адвокатите, които защитавали затворените братя, били на същото мнение. В течение на обсъждането емоциите се разгорещили.

Тогава станало нещо, което по думите на брат Ричард Барбър успокоило страстите. Един от присъстващите казал: „Не съм адвокат, но що се отнася до законовия аспект на ситуацията, познавам закона на лоялните. Бог изисква лоялност. Не мога да си представя по–добър начин да покажем доверието си в него от провеждането на гласуване и преизбирането на брат Ръдърфорд за президент.“ (Пс. 18:25)

Александър Макмилан, който бил сред затворените братя, по–късно разказва, че на следващия ден брат Ръдърфорд почукал на стената на килията му и казал: „Подай си ръката.“ Тогава му дал кратка телеграма. Когато я прочел, Макмилан веднага разбрал какво означавала тя. Всички директори (Ръдърфорд, Уайз, Ван Амбург, Барбър, Андерсън, Були и Спил) били преизбрани, като Джоузеф Ръдърфорд, Чарлс Уайз и Ван Амбург били определени съответно за президент, вицепрезидент и секретар.

Докато осемте братя били в затвора, верните Изследователи на Библията организирали петиция за тяхното освобождаване. Тези смели братя и сестри събрали над 700 000 подписа. На 26 март 1919 г., преди петицията да бъде внесена, Ръдърфорд и другите отговорни братя били освободени.

В обръщението си към онези, които го посрещнали у дома, брат Ръдърфорд казал: „Убеден съм, че изпитанието, през което всички преминахме, е само подготовка за по–усилни времена. ... Борбата ви не беше да освободите братята си от затвора. Това беше просто страничен въпрос. ... Борбата, която водите, е да се свидетелства за Истината и тези, които успяват, получават чудесни благословии.“

Обстоятелствата около съдебния процес на братята може би показват, че Йехова направлявал нещата. На 14 май 1919 г. апелативният съд постановил: „Обвиняемите по това дело не са получили безпристрастния ... процес, който заслужават, и поради тази причина присъдата се отменя.“ Братята били осъдени за сериозни престъпления и техните присъди щели да останат в досиетата им, ако просто бъдели намалени или братята бъдели помилвани. Но тъй като присъдата била отменена и не били повдигнати други обвинения, криминалните им досиета били заличени. В резултат на това съдия Ръдърфорд запазил юридическите си права да защитава народа на Йехова пред Върховния съд на САЩ — нещо, което правил много пъти след освобождаването си.

„Нямаше да седим със скръстени ръце и да чакаме Господарят да ни вземе в небето — разказва брат Макмилан. — Осъзнахме, че трябва да направим нещо, за да определим каква в действителност е волята на Господаря.“

Но братята в централата не можели просто да възобновят дейността, която вършили години наред. Защо? Защото, докато отговорните братя били в затвора, всички печатни форми, използвани за печатането на литературата, били унищожени. Това било обезсърчаващо и някои се питали дали проповедната дейност не е приключила.

Имало ли все още хора, които се интересували от посланието за Царството, известявано от Изследователите на Библията? За да разбере, брат Ръдърфорд решил да изнесе лекция, на която да бъде поканена широката публика. „Ако никой не дойдеше на това събрание — пише брат Макмилан, — с нас беше свършено.“

Така на 4 май 1919 г., въпреки че бил сериозно болен, брат Ръдърфорд изнесъл лекцията „Надежда за отчаяното човечество“ в Лос Анджелис (щата Калифорния). Дошли около 3500 души и стотици трябвало да бъдат отпратени. На следващия ден още 1500 чули лекцията. Братята получили отговор на въпроса си — хората имали интерес!

Следващите действия на братята определили курса на проповедната дейност на Свидетелите на Йехова до ден днешен.

В „Стражева кула“ от 1 август 1919 г. било съобщено, че в началото на септември ще се проведе общ конгрес в Сидър Пойнт (щата Охайо). „Всеки беше решен да отиде“  — си спомня Кларънс Бийти, който тогава бил млад Изследовател на Библията от Мисури. Над 6000 братя и сестри посетили конгреса, много повече от очакваното. Допълнителна радост донесло покръстването на над 200 души в близкото езеро Ери.

На 5 септември 1919 г., петия ден от конгреса, в доклада „Обръщение към сътрудниците“ брат Ръдърфорд обявил издаването на ново списание, наречено „Златният век“ *. То щяло „да предава важните новини, като посочва библейското обяснение за тези велики събития“.

Всички Изследователи на Библията били насърчени да проповядват смело с това ново списание. В писмо, което посочвало как да се организира дейността, се казвало: „Нека всеки осветен [покръстен] християнин помни, че службата е огромна привилегия, и нека сега се възползва от възможността да се включи в даването на това голямо свидетелство на света.“ Откликът бил невероятен! До декември пламенните вестители на Царството записали над 50 000 абонамента за новото списание.

В края на 1919 г. народът на Йехова вече бил реорганизиран и зареден с енергия. Освен това се били изпълнили няколко важни пророчества за последните дни. Били завършени проверката и пречистването на Божия народ, предсказани в Малахия 3:1–4. Служителите на Йехова били освободени от символичния плен на „Вавилон Велики“ и Исус бил назначил „верния и разумен роб“. * (Откр. 18:2, 4; Мат. 24:45) Изследователите на Библията били готови за работата, която Йехова им бил отредил.