Йехова наистина дал сили на тези пламенни проповедници. През 1920 г. броят на колпортьорите, или пионерите, нараснал от 225 на 350. И за първи път над 8000 вестители изпратили отчет за проповедна служба до централата. Йехова благословил усилията им с невероятен отклик.

На 21 март 1920 г. Джоузеф Ръдърфорд, който по онова време бил начело на Изследователите на Библията, изнесъл лекцията „Милиони, сега живущи, няма да умрат“. Братята направили всичко по силите си да канят заинтересувани на това събитие. Те наели един от най-големите театри в град Ню Йорк и раздали около 320 000 покани.

Откликът на хората надминал очакванията им. Над 5000 души изпълнили театъра, а 7000 трябвало да бъдат отпратени. „Стражева кула“ нарекла събитието „едно от най-успешните събрания, провеждани някога от Международното сдружение на Изследователите на Библията“.

Братята станали известни с посланието си, че „милиони, сега живущи, няма да умрат“. Тогава още не разбирали, че новината за Царството трябва да бъде разпространена дори в по-голям мащаб. Пламенността им все пак била забележителна. Айда Олмстед, която посещавала събранията от 1902 г., казала: „Знаехме, че големи благословии очакват цялото човечество, и не преставахме да говорим за добрата новина на онези, които срещахме в службата.“

За да осигуряват духовна храна, братята в Бетел започнали сами да печатат литература. Те закупили оборудване и го монтирали в сграда под наем на „Мъртъл авеню“ № 35 в Бруклин (Ню Йорк), на няколко пресечки от Бетел.

Лио Пел и Уолтър Кеслър започнали бетеловата си служба през януари 1920 г. Брат Уолтър разказал: „Щом пристигнахме, надзорникът на печатницата ни погледна и каза: ‘До обяда има час и половина.’ Затова ни даде да качваме кашони с книги от мазето.“

Лио споделил какво станало на следващия ден: „Възложиха ни да чистим стените на първия етаж на сградата. Това беше най-мръсната работа, която бях вършил, но беше за Господаря, така че си струваше.“

 Само след няколко седмици пламенни доброволци вече печатали „Стражева кула“. Шейсет хиляди копия от броя от 1 февруари 1920 г. били отпечатани на печатарската преса на втория етаж. Междувременно в мазето братята поставили друга преса, която нарекли „Бойния кораб“. Започвайки с броя от 14 април 1920 г., списание „Златният век“ също се печатало там. Нямало съмнение, че Йехова благославя усилията на тези охотни работници.

Лоялните служители на Йехова отново проповядвали пламенно и в единство. Някои Изследователи на Библията обаче били напуснали организацията през трудния период от 1917 до 1919 г. Как можело да им се помогне?

В броя на „Стражева кула“ от 1 април 1920 г. била публикувана статията „Нека живеем в мир“. Тя съдържала насърчението: „Убедени сме ..., че всички, които притежават духа на Господаря ..., са готови да забравят нещата зад себе си, ... да живеят в единство и да продължат напред като едно хармонично свързано тяло.“

Мнозина откликнали на тези мили думи. Една семейна двойка писала: „Съзнаваме, че беше грешка през изминалата година да стоим безучастно, докато другите бяха заети с [проповедната] дейност. ... Надяваме се никога повече да не се отклоним.“ С обновени сили тези проповедници можели да се заемат с огромната работа, която ги очаквала.

На 21 юни 1920 г. Изследователите на Библията започнали интензивна кампания за разпространяване на ZG — изданието с меки корици на книгата „Разкритата тайна“. a Много екземпляри били останали на склад, когато книгата била забранена през 1918 г.

 Всички в класа (сбора), не само колпортьорите, били поканени да участват в кампанията. В „Бюлетина“ b за юни 1920 г. пишело: „Всеки посветен [покръстен] човек във всеки клас, който може да участва, нека го направи с охота.“ Едмънд Хупър разказал, че през тази кампания мнозина за първи път проповядвали от врата на врата. Той добавил: „Започнахме да разбираме какво включва работата, която щеше да надхвърли и най-смелите ни очаквания.“

Тъй като по време на Първата световна война било трудно да се поддържа връзка с Изследователите на Библията в други страни, брат Ръдърфорд искал да насърчи вестителите там и да преустрои проповедната дейност. Така че на 12 август 1920 г. той и още четирима братя тръгнали на обширна обиколка из Великобритания, континенталната част на Европа и Близкия изток.

Когато Ръдърфорд посетил Великобритания, Изследователите на Библията провели три конгреса и 12 събрания. Общият брой присъстващи бил 50 000. „Стражева кула“ обобщила посещението по следния начин: „Братята бяха освежени и насърчени. Те бяха обединени от любовта и службата и много унили сърца се ободриха.“ В Париж брат Ръдърфорд отново изнесъл лекцията „Милиони, сега живущи, няма да умрат“. Залата била препълнена. Триста души поискали допълнителна информация.

През следващите седмици брат Ръдърфорд и спътниците му посетили Атина, Кайро и Йерусалим. За да се погрижи за хората по тези места, които проявили интерес, Ръдърфорд установил клон в Рамала, близо до Йерусалим. След това се върнал в Европа и сформирал Централноевропейски офис в Цюрих, където да се печата литература.

През есента на 1920 г. братята издали 27 брой на „Златният век“, специално издание, изобличаващо преследването на Изследователите на Библията през 1918 г. „Бойният кораб“ работил ден и нощ, за да отпечата над 4 милиона екземпляра.

Читателите на списанието научили какво се случило с Ема Мартин. Тя била колпортьорка  в Сан Бернардино (Калифорния). На 17 март 1918 г. сестра Мартин и трима братя — Едуард Сонънбърг, Едуард Хам и Ърнест Стивънс — посетили малко събрание на Изследователите на Библията.

Един от присъстващите обаче не бил там, за да изучава Библията. „Посетих събранието ... по нареждане на Прокуратурата — свидетелствал по-късно той. — Отидох там, за да се снабдя с доказателства.“ Той получил „доказателството“, което търсел, екземпляр от книгата „Разкритата тайна“. Няколко дни по-късно сестра Мартин и тримата братя били арестувани. Те били обвинени, че нарушават Закона за шпионажа, разпространявайки екземпляри от забранената книга.

Ема и братята били обявени за виновни и осъдени на три години затвор. След като изчерпали възможностите да обжалват, на 17 май 1920 г. присъдите им влезли в сила. Но скоро настъпила промяна.

На 20 юни 1920 г. на конгрес в Сан Франциско брат Ръдърфорд разказал за случилото се. Възмутени от отношението към тези християни, присъстващите се съгласили да бъде изпратена телеграма до президента на САЩ. В нея пишело: „Намираме обвинението ... на г-жа Мартин ... в нарушение на Закона за шпионажа за несправедливо ... Смятаме злоупотребата на федералните служители с властта им ..., с цел да хванат ... г-жа Мартин ... и да изфабрикуват дело срещу нея, за да я пратят в затвора ..., за безобразие.“

Още на следващия ден президентът Удроу Уилсън отменил присъдите на сестра Мартин и братята Сонънбърг, Стивънс и Хам. Това сложило край на несправедливото им лишаване от свобода.

В края на 1920 г. Изследователите на Библията имали много причини за радост. Дейността в централата продължавала да се разраства и повече от всякога истинските християни активно проповядвали, че Божието Царство ще реши всички човешки проблеми. (Мат. 24:14) Следващата година щяла да е дори по-благоприятна за известяването на истината за Царството.