1-2. По какво се различавали Ахав и Манасия и какъв въпрос ще разгледаме?

ДА РАЗГЛЕДАМЕ примера на двама царе от древността. Единият управлявал над десетплеменното царство Израил, а другият — над двуплеменното царство Юда. Въпреки че живели по различно време, те имали много общо. И двамата се разбунтували срещу Йехова и покварили народа му. Освен това били идолопоклонници и убийци. Между тях обаче имало една съществена разлика. Докато единият продължил да върши зло до края на живота си, другият се разкаял за ужасните си дела и получил прошка. Кои били тези двама царе?

² Става въпрос за Ахав, царя на Израил, и Манасия, царя на Юда. От тях научаваме много за една важна тема — разкаянието. (Деян. 17:30; Рим. 3:23) Какво представлява разкаянието и как се проявява? Важно е да знаем отговора, защото искаме Йехова да ни прощава, когато грешим. Затова ще обърнем внимание на живота на тези двама царе и ще видим какво можем да научим от тях. След това ще разгледаме какво учел Исус за разкаянието.

3. Какъв цар бил Ахав?

³ Ахав бил седмият цар на десетплеменното царство Израил. Той се оженил за Йезавел, дъщерята на царя на Сидон — богат град, намиращ се на север. Техният брак може би бил изгоден за Израил, но допълнително навредил на отношенията на народа с Йехова. Йезавел била поклонничка на Ваал и подтикнала Ахав да прокара тази противна религия, която включвала храмова проституция и жертвоприношения на деца. Докато била  на власт, никой пророк на Йехова не бил в безопасност, тъй като тя убила много от тях. (3 Царе 18:13) А самият Ахав постъпвал в Божиите очи „по-лошо от всички, които били преди него“. (3 Царе 16:30) Йехова не бил сляп за действията на Ахав и Йезавел. Въпреки това милостиво изпратил пророк Илия да предупреди тях и народа да се променят, преди да е станало твърде късно. Ахав и Йезавел обаче отхвърлили предупрежденията.

4. Каква присъда получил Ахав и как реагирал?

⁴ Накрая търпението на Йехова се изчерпало. Той изпратил Илия да произнесе присъда над Ахав и Йезавел — целият им род щял да бъде заличен. Думите на Илия пронизали Ахав. Изненадващо този високомерен човек „се смирил“. (3 Царе 21:19-29)

5-6. Какво показва, че разкаянието на Ахав не било искрено?

⁵ Макар че в този случай Ахав се смирил, поведението му след това показвало, че разкаянието му не било искрено. Той нито премахнал поклонението на Ваал от царството, нито насърчавал хората да се покланят на Йехова. Ахав показал, че не се разкайва, и по други начини.

⁶ По-късно, когато той поканил добрия юдейски цар Йосафат да воюват заедно срещу сирийците, Йосафат предложил първо да се допитат до някой пророк на Йехова. Отначало Ахав отхвърлил предложението с думите: „Има още един човек, чрез когото можем да потърсим съвет от Йехова, но аз го мразя, защото той не пророкува добро за мене, а само зло.“ Все пак те се допитали до пророк Михаия и наистина неговото предсказание било лошо за Ахав. Вместо обаче да се разкае и да потърси прошка от Йехова, злият цар хвърлил пророка в затвора. (3 Царе 22:7-9, 23, 27) Въпреки че постъпил така с Божия пророк, Ахав не могъл да предотврати изпълнението на пророчеството и бил убит в битката. (3 Царе 22:34-38)

7. Как Йехова описал Ахав след смъртта му?

⁷ След смъртта на Ахав Йехова разкрил какво мисли за него. Когато цар Йосафат се върнал с мир в дома си, Бог изпратил пророк Йеху да го укори, че се е съюзил с Ахав. Пророкът казал: „Нима трябва да помагаш на злите и да обичаш онези, които мразят Йехова?“ (2 Лет. 19:1, 2) Помисли: Ако разкаянието на Ахав било искрено, пророкът нямало да го опише като зъл човек, който мрази Йехова. Ахав показал някакво съжаление, но очевидно не се разкаял напълно.

8. Какво можем да научим за разкаянието от Ахав?

⁸ Какво можем да научим от Ахав? Когато чул думите на Илия за бедствието, което ще сполети семейството му, Ахав се смирил и това било добро начало. Но по-нататъшните му действия показали, че не се разкайва от цяло сърце. Следователно разкаянието включва повече от временно съжаление. Да разгледаме друг пример, който ще ни помогне да разберем какво представлява истинското разкаяние.

9. Какъв цар бил Манасия?

⁹ Около два века по-късно цар на Юда станал Манасия, който може би  бил дори по-лош от Ахав. За него четем: „Той вършеше много зло в очите на Йехова и го оскърбяваше.“ (2 Лет. 33:1-9) Манасия издигнал олтари на езически богове и дори поставил изваяно изображение на обреден стълб — вероятно идол на богиня на плодородието — насред светия храм на Йехова! Той се занимавал с магия, гадателство и чародейство и „пролял много невинна кръв“. Сред жестоките му дела било изгарянето на собствените му синове в огън в жертва на фалшиви богове. (4 Царе 21:6, 7, 10, 11, 16)

10. Как Йехова наказал Манасия и как реагирал царят?

¹⁰ Като Ахав Манасия упорито пренебрегвал предупрежденията на Божиите пророци и ето какво станало накрая: „Йехова доведе против [Юда] военачалниците на асирийския цар. И те хванаха Манасия в пукнатините на скалите, оковаха го в двойни медни окови и го отведоха във Вавилон.“ Затворен и в чужда страна, Манасия явно се замислил сериозно над постъпките си. Той „много се смирил пред Бога на своите прадеди“, но не спрял дотам. Манасия „потърсил благоволението на Йехова“ и „се молел на него“. В този зъл мъж настъпвала промяна. Той започнал да гледа на Йехова като на свой Бог и настойчиво му се молел. (2 Лет. 33:10-13)

11. Според 2 Летописи 33:15, 16 как Манасия показал, че искрено се разкайва?

¹¹ След време Йехова отговорил на молитвите на Манасия. Той се трогнал от промяната в неговото сърце, която личала в молитвите му, и го върнал на престола. Манасия дал всичко от себе си да докаже своето разкаяние и направил това, което Ахав така и не направил — променил поведението си. Той започнал да се бори ревностно срещу фалшивото поклонение и да подкрепя истинското. (Прочети 2 Летописи 33:15, 16.) Това несъмнено изисквало смелост и вяра, защото Манасия оказвал лошо влияние на семейството, придворните си служители и народа си десетилетия наред. Сега обаче, в края на живота си, той се опитал да поправи част от стореното. Вероятно Манасия повлиял добре на малкия си внук Йосия, който станал много добър цар. (4 Царе 22:1, 2)

12. Какво научаваме за разкаянието от Манасия?

¹² Какво можем да научим от Манасия? Той не само се смирил, но и умолявал Йехова за милост и променил поведението си. Той положил много усилия да поправи вредата, която бил  причинил, покланял се на Йехова и помагал и на другите да правят същото. Примерът на Манасия дава надежда дори на най-големите грешници, защото ясно показва, че Йехова Бог е „добър и готов да прощава“. (Пс. 86:5) Той ще прости на тези, които истински се разкайват.

13. Дай пример, от който научаваме нещо важно за разкаянието.

¹³ Манасия не само съжалявал за греховете си, но и действал. От това научаваме нещо важно за разкаянието. Да разгледаме един пример. Отиваш в сладкарница да си купиш торта, но вместо торта продавачът ти дава яйце. Ще бъдеш ли доволен? Разбира се, че не. Дори да ти обясни, че яйцето е основна съставка на тортата, пак няма да си доволен. По подобен начин Йехова иска съгрешилият да се разкае. Хубаво е той да съжалява за греха си, защото това чувство е важна съставка на разкаянието, но не е всичко. Какво още е необходимо? Нека да разберем от една трогателна притча на Исус.

14. Как блудният син от притчата на Исус проявил първите признаци на разкаяние?

¹⁴ Исус разказал въздействаща притча в Лука 15:11-32. Един млад мъж се разбунтувал срещу баща си, напуснал дома и заминал за „далечна страна“. Там той водел разпуснат живот. След време обаче го застигнали проблеми, които го накарали да се замисли. Той осъзнал колко по-хубав е бил животът му в бащиния дом. Както казал Исус, младият мъж „се опомнил“. Той решил да се върне вкъщи и да поиска прошка от баща си. Това, че синът осъзнал докъде е стигнал, било важно. Но било ли достатъчно? Не. Той трябвало да действа.

15. Как блудният син от притчата на Исус показал, че се разкайва?

¹⁵ Блудният син показал, че искрено се разкайва за постъпките си. Той предприел дългото пътуване до дома и после, когато разговарял с баща си, му казал: „Съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен вече да се наричам твой син.“ (Лука 15:21) Откровеното признание на младия мъж показвало, че той иска да възстанови отношенията си с Йехова. Освен това разбирал, че с действията си е наранил и баща си, и бил готов да положи големи усилия, за да си върне неговото одобрение, дори да стане един от наемните му работници. (Лука 15:19) Тази притча не е просто хубава история. Тя съдържа принципи, които  могат да са полезни на старейшините, когато се опитват да преценят дали техен събрат, извършил сериозен грях, наистина се разкайва.

16. Защо на старейшините може да им е трудно да преценят дали някой се разкайва искрено?

¹⁶ На старейшините не им е лесно да преценят кога някой, който е извършил сериозен грях, наистина се разкайва. Защо? Защото не могат да четат сърцата и трябва да съдят по външни фактори дали техният брат е променил гледната си точка за това, което е извършил. А има случаи, в които грехът е толкова шокиращ, че старейшините може да не са убедени в искреното разкаяние на съгрешилия.

17. а) Какъв пример показва, че може да не е достатъчно човек да каже, че съжалява? б) Според 2 Коринтяни 7:11 какво се очаква от искрено разкайващия се човек?

¹⁷ Да разгледаме един пример. Брат върши прелюбодейство в продължение на много години. Вместо да потърси помощ, той прикрива неморалното си поведение от съпругата, приятелите си и старейшините. Накрая обаче всичко излиза наяве. Изправен пред доказателствата, той признава греха си и изглежда, че много съжалява. Дали обаче това е достатъчно? На старейшините несъмнено ще им е нужно да видят нещо повече, тъй като това не е било моментна слабост, а вършене на грях в продължение на години. Освен това съгрешилият не си е признал доброволно, а е бил разкрит. Така че старейшините ще имат нужда от доказателства, че той наистина е променил мисленето, чувствата и поведението си. (Прочети 2 Коринтяни 7:11.) За тези промени може да е нужно доста време. Много е вероятно този човек да бъде отстранен от християнския сбор за някакъв период. (1 Кор. 5:11-13; 6:9, 10)

18. Как изключеният човек може да покаже, че искрено се разкайва, и какъв ще е резултатът?

¹⁸ За да покаже, че искрено се разкайва, изключеният ще присъства редовно на събранията и ще следва препоръките на старейшините да се моли и да изучава Библията. Също така внимателно ще се пази от нещата, които са го довели до грях. Ако полага усилия да възстанови отношенията си с Йехова, може да е сигурен, че той ще му прости напълно и старейшините ще го възстановят в сбора. Разбира се, старейшините знаят, че всеки случай е различен, затова ще преценяват внимателно и ще избягват да съдят строго.

19. Какво включва истинското разкаяние? (Езекиил 33:14-16)

 ¹⁹ Както разбрахме, истинското разкаяние не означава само да кажеш, че съжаляваш за греха си, а включва също искрена промяна в ума и сърцето, която води до действия. Нужно е човек да изостави погрешното си поведение и отново да започне да живее според стандартите на Йехова. (Прочети Езекиил 33:14-16.) Най-важно за него трябва да е да поправи отношенията си с Йехова.

20-21. Как можем да помогнем на някого, който е извършил сериозен грях?

²⁰ Исус посочил важна част от службата си, като казал: „Дойдох да призова към разкаяние ... грешниците.“ (Лука 5:32) Това трябва да бъде и нашето желание. Тогава какво да правим, ако научим, че наш близък приятел е извършил сериозен грях?

²¹ Ако се опитаме да прикрием греха му, само ще му навредим, а и усилията ни ще са напразни, защото така или иначе Йехова вижда всичко. (Пр. 5:21, 22; 28:13) Вместо това напомни на приятеля си, че старейшините искат да му помогнат. Ако той отказва да си признае, трябва да уведомиш старейшините. Така ще покажеш искрената си загриженост за своя приятел. Неговите отношения с Йехова са застрашени!

22. Какво ще обсъдим в следващата статия?

²² А ако съгрешилият е вършил сериозен грях дълго време и старейшините решат, че трябва да бъде изключен? Означава ли това, че постъпват немилостиво? В следващата статия ще обсъдим по-подробно милостивия начин, по който Йехова поправя грешниците, и как можем да му подражаваме.