1. За какво се сещаме, когато мислим за милосърден човек?

КОГАТО мислим за милосърден или милостив човек, може би си представяме някого, който е добър, сърдечен, състрадателен и щедър. Може също да се сещаме за притчата за добрия самарянин. Този човек от друг народ „постъпил милостиво“ към един юдей, нападнат от крадци. Той го „съжалил“ и с любов се погрижил за него. (Лука 10:29-37) Тази притча подчертава привлекателното Божие качество милосърдие, което е един от аспектите на любовта на Йехова и което той проявява към нас всеки ден.

2. Как още може да се прояви милосърдието?

² Милосърдието може да се прояви и по друг начин, например да се въздържиш да накажеш някого, когато имаш основание за това. В този смисъл Йехова наистина е милостив към нас. Както казва псалмистът, „той не постъпва с нас според нашите грехове“. (Пс. 103:10) Има случаи обаче, когато строго поправя съгрешилия.

3. Какви въпроси ще обсъдим?

³ В тази статия ще обсъдим три въпроса: Защо Йехова проявява милосърдие? Има ли връзка между строгото поправяне и милосърдието? И какво ще ни помогне да проявяваме това качество? Нека видим как Божието Слово отговаря на тези въпроси.

4. Защо Йехова проявява милосърдие?

⁴ Йехова обича да проявява милосърдие. Апостол Павел бил вдъхновен да напише, че Бог е „богат с  милосърдие“, като в този контекст той имал предвид как Бог милостиво дава надежда за небесен живот на несъвършените си помазани служители. (Еф. 2:4-7) Но милосърдието на Йехова се простира още по-надалече. Псалмистът Давид писал: „Йехова е добър към всички и неговото милосърдие е върху всичките му дела.“ (Пс. 145:9) Тъй като обича хората, винаги когато има основание, Бог е милостив.

5. Откъде Исус знаел толкова за Божието милосърдие?

⁵ Повече от всеки друг Исус знае колко Йехова обича да е милостив. Преди да дойде на земята, той прекарал с Баща си много време в небесата. (Пр. 8:30, 31) Неведнъж Исус видял как Йехова проявява милосърдие към грешните хора. (Пс. 78:37-42) И често наблягал на това хубаво качество на Баща си, когато учел другите.

6. Как Исус илюстрирал милосърдието на Баща си?

⁶ В предишната статия разгледахме притчата за блудния син, с която Исус показал колко много Йехова обича да проявява милосърдие. Синът напуснал дома и „пропилял имота си, водейки разпуснат живот“. (Лука 15:13) По-късно се разкаял, смирил се и се върнал вкъщи. Как щял да реагира баща му? Младият мъж не трябвало да чака дълго, за да разбере. Исус казал: „Още докато беше далече, баща му го видя и го съжали, затича се и го прегърна и целуна нежно.“ Той не унижил сина си. Въпреки сериозната му грешка, тъй като се разкайвал, бащата милостиво му простил и го приел отново в семейството. Бащата представя Йехова. Чрез тази трогателна притча Исус показал, че неговият Баща е готов да прощава на онези, които искрено се разкайват. (Лука 15:17-24)

7. Как мъдростта на Йехова е свързана с неговото милосърдие?

⁷ Йехова е милосърден заради несравнимата си мъдрост. Тази мъдрост не е някакво студено, чисто интелектуално качество. В Библията се казва, че „мъдростта, идваща от горе“, е „пълна с милост и добри плодове“. (Як. 3:17) Като любещ родител, Йехова знае, че  милостта му носи полза на неговите деца. (Пс. 103:13; Иса. 49:15) Тя им дава надежда, въпреки че са несъвършени. Затова безграничната мъдрост на Йехова го подбужда да проявява милост винаги когато има основание. В същото време милостта му е напълно уравновесена. Той никога не прекрачва границата между милостта и прекалената либералност.

8. Какво се налага понякога и защо?

⁸ Да речем, че някой Божи служител умишлено върши грях. Под вдъхновение Павел писал, че в такъв случай трябва „да престанем да общуваме“ с него. (1 Кор. 5:11) Неразкайващите се грешници биват изключвани от сбора, за да се защитят верните братя и сестри, както и стандартите на Йехова. На някои обаче може да им е трудно да гледат на изключването като на израз на Божията милост. Нека да видим какво казва Библията.

9-10. Предвид Евреи 12:5, 6 защо можем да кажем, че изключването е милостива мярка? Дай пример.

⁹ Когато на събрание чуем съобщение, че някой, когото обичаме, „вече не е Свидетел на Йехова“, много се натъжаваме и може да се питаме било ли е необходимо да бъде изключен. Наистина ли изключването е израз на милост? Да. Не е проява на мъдрост, милост и любов да не поправиш някого, който се нуждае от това. (Пр. 13:24) А може ли изключването да помогне на неразкайващия се да се промени? Да. Много братя и сестри, които са извършили сериозен грях, са признали, че решителните действия на старейшините са били точно това, от което са се нуждаели, за да се опомнят, да променят поведението си и да се върнат при Йехова. (Прочети Евреи 12:5, 6.)

¹⁰ Ето един пример: Пастир забелязва, че една от овцете му е болна. Той знае, че за да я излекува конкретно от тази болест, трябва да я отдели от стадото. Но овцете са социални животни. Те обичат да са със стадото и може да станат неспокойни, ако са далече от него. Означава ли това, че пастирът постъпва жестоко с нея? Разбира се, че не. Той знае, че ако я остави при другите, те ще се заразят, а като я отдели, ще защити цялото стадо. (Сравни Левит 13:3, 4.)

11. а) Защо изключеният може да се сравни с болна овца? б) С каква помощ разполагат изключените?

¹¹ Можем да сравним изключения християнин с болна овца. Той е болен духовно. (Як. 5:14) А духовната болест, подобно на някои физически заболявания, може да е доста заразна. Ето защо понякога е необходимо такъв човек да бъде отстранен от сбора. Това е израз на любовта на Йехова към верните овце от стадото и може да въздейства на сърцето на съгрешилия и да го подтикне да се разкае. Докато е изключен, той има възможност да посещава събранията, където да се храни и укрепва духовно. Освен това може да получава издания за лична употреба и да гледа JW Broadcasting^®. Наблюдавайки напредъка му, старейшините от време на време ще му дават някои съвети, за да му помогнат да оздравее духовно и да  бъде възстановен като Свидетел на Йехова. *

12. Кое е най-любещото и милостиво нещо, което старейшините могат да направят за съгрешил, който не се разкайва?

¹² Важно е да помним, че само неразкайващите се биват изключвани. Старейшините съзнават, че това е сериозен въпрос, и не вземат лекомислено решение. Те знаят, че Йехова наказва „колкото е необходимо“. (Йер. 30:11) Тъй като обичат всички братя в сбора, старейшините не искат да направят нищо, с което да им навредят духовно. Понякога обаче най-любещо и милостиво е да отстранят съгрешилия за известно време.

13. Защо един християнин в Коринт трябвало да бъде изключен?

¹³ Да обърнем внимание как постъпил апостол Павел в случая на един неразкайващ се грешник от сбора в Коринт. Той живеел с жената на баща си. Колко възмутително! Йехова бил казал на древните израилтяни: „Ако някой легне с жената на баща си, той е открил голотата на баща си. И двамата трябва да бъдат наказани със смърт.“ (Лев. 20:11) Разбира се, Павел не можел да поиска смъртна присъда за мъжа, но казал на коринтяните да го изключат. Неморалното му поведение влияело на останалите в сбора, като някои дори не се срамували от действията му. (1 Кор. 5:1, 2, 13)

14. Как Павел проявил милост към изключения мъж в Коринт и защо? (2 Коринтяни 2:5-8, 11)

¹⁴ След известно време Павел научил, че положението се е променило, че грешникът истински се е разкаял. Макар че този човек донесъл срам на сбора, Павел казал, че не иска да е „прекалено строг“ и че старейшините трябва милостиво да простят на мъжа и да го утешат. Защо трябвало да постъпят така? „За да не би неговата извънредно голяма тъга да го съкруши.“ Павел изпитвал жал към разкайващия се човек и не искал да го види толкова съкрушен, че да се откаже да търси прошка. (Прочети 2 Коринтяни 2:5-8, 11.)

15. Как старейшините могат да са твърди и същевременно милостиви?

 ¹⁵ В подражание на Йехова старейшините обичат да проявяват милосърдие. Те са твърди, когато е необходимо, но и милостиви, когато е възможно, тоест когато имат основание за това. Иначе не би било милост, а оправдаване на греха. Но единствено старейшините ли трябва да са милостиви?

16. Според Притчи 21:13 как постъпва Йехова с тези, които не проявяват милосърдие?

¹⁶ Всички християни се стремят да подражават на милосърдието на Йехова. Защо? Една от причините е, че той няма да чуе тези, които не проявяват милосърдие. (Прочети Притчи 21:13.) Никой от нас не би искал Йехова да откаже да слуша молитвите му, затова внимаваме да не станем безсърдечни. Вместо да си запушваме ушите за „оплакванията на бедните“, на нашите страдащи събратя, трябва винаги да сме готови да ги изслушаме. Ние вземаме присърце думите: „Който не проявява милост, ще бъде съден безмилостно.“ (Як. 2:13) Ако смирено помним колко много се нуждаем от милост, е по-вероятно и да я проявяваме. Искаме да сме милостиви особено към тези, които се разкайват и се връщат в сбора.

17. Как цар Давид проявявал милост от сърце?

¹⁷ Библейските примери могат да ни помогнат да не сме безсърдечни. Сред тях е цар Давид, който проявявал милост от сърце. Въпреки че Саул искал да го убие, Давид бил милостив към помазания от Бога цар и никога не се опитал да си отмъсти. (1 Царе 24:9-12, 18, 19)

18-19. При кои два случая Давид не проявил милосърдие?

¹⁸ Давид обаче невинаги бил толкова милостив. Например, когато Навал, който бил груб човек по природа, се отнесъл неуважително към него и воините му и отказал да им даде храна, Давид се разгневил и решил да убие както него, така и всички от мъжки пол в дома му. Но благодарение на бързите действия на дълготърпеливата съпруга на Навал, Авигея, той не си навлякъл кръвна вина. (1 Царе 25:9-22, 32-35)

¹⁹ При друг случай пророк Натан разказал на Давид за един богаташ, който откраднал любимото агънце на беден мъж. Разгневен, Давид казал: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно, че онзи, който е извършил това, заслужава да умре!“ (2 Царе 12:1-6) Той познавал Моисеевия закон и бил наясно, че ако някой открадне овца, трябва да върне за нея четири. (Из. 22:1) Но чак да бъде наказан със  смърт?! Това било прекалено сурова присъда. Оказало се, че Натан използва тази измислена история, за да онагледи далеч по-тежките престъпления, които самият Давид бил извършил. Йехова бил много по-милостив към Давид, отколкото той бил към крадеца на овцата от историята. (2 Царе 12:7-13)

20. Какво можем да научим от примера на Давид?

²⁰ Забележи, че под въздействие на гнева Давид решил да убие Навал и всички мъже в дома му, а по-късно бил готов да осъди на смърт богаташа от историята на Натан. Относно втория случай може би се питаме защо добросърдечен човек като Давид би произнесъл толкова жестока присъда. От контекста разбираме, че по това време той имал гузна съвест. Осъдителният дух не е признак на добро духовно здраве. Исус строго предупредил последователите си: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени, защото както вие съдите, така и вас ще съдят.“ (Мат. 7:1, 2) Затова нека се пазим от такава нагласа и да се стремим да сме „богати с милосърдие“ като нашия Бог.

21-22. По какви начини можем да проявяваме милосърдие?

²¹ Милосърдието е повече от чувство. То се определя като „състрадание в действие“. Следователно всички можем да обръщаме внимание на нуждите на своето семейство, на сбора и на другите хора. Несъмнено ще намерим много възможности да проявяваме милосърдие. Има ли някой нужда от утеха или от практична помощ, като например да му осигурим храна? Възможно ли е възстановен християнин да се нуждае от укрепващо общуване? Можем ли да споделяме утешителната добра новина с другите? Това е един от най-добрите начини да сме милосърдни към всички. (Йов 29:12, 13; Рим. 10:14, 15; Як. 1:27)

²² Ако сме наблюдателни, ще видим, че около нас е пълно с възможности да проявяваме милосърдие. Като се възползваме от тях, ще носим голяма радост на нашия небесен Баща, Бога, който е „богат с милосърдие“.