С разрастването на проповедната дейност нараствала и нуждата от литература. Братята в бруклинския Бетел печатали списания, но за книгите все още разчитали изцяло на частни печатници. След като няколко месеца имало недостиг на книги и това започнало да пречи на проповедната дейност, брат Ръдърфорд говорил с надзорника на печатницата, Робърт Мартин, дали е възможно да започнем да печатаме и книги.

„От тази идея ти секваше дъха — казал брат Мартин, — защото означаваше да се сдобием с цяло съоръжение за печатарски набор, галванопластика, печатане и подвързване.“ Братята наели място на ул. „Конкорд“ № 18 в Бруклин и се сдобили с нужното оборудване.

Това обаче не се понравило на всички. Директорът на една от печатниците, които печатали наши книги, посетил новата сграда и казал: „Ето, имате на разположение първокласно печатарско оборудване, а никой тук не знае как да борави с него. След шест месеца всичко ще е вече за боклука.“

Брат Мартин по-късно разказал: „Това звучеше доста логично, но изключваше Господаря. А той винаги е бил с нас.“ И наистина, скоро се печатали по 2000 книги на ден.

Освен да печатат книги, служителите на Йехова се възползвали от един нов метод за разпространение на добрата новина — радиото. В неделя следобед, на 26 февруари, в Лос Анджелис брат Ръдърфорд изнесъл за пръв път лекция по  радиото, озаглавена „Милиони, сега живущи, няма да умрат“.

Около 25 000 души чули лекцията, като някои от тях изпратили благодарствени писма. Едно от тези писма било от Уилард Ашфорд от Санта Ана (щата Калифорния). Той хвалел брат Ръдърфорд за „живата и увлекателна“ лекция и пишел: „Ако не беше по радиото, с трима болни вкъщи щеше да е невъзможно да Ви чуем, дори да говорехте от съседната улица.“

През следващите седмици били излъчени още предавания. В „Стражева кула“ се съобщавало, че до края на годината „поне 300 000 души [били чули] посланието по радиото“.

Насърчени от отклика, Изследователите на Библията решили да построят радиостанция на Статън Айланд, недалече от бруклинския Бетел. През последвалите години радиостанцията WBBR била широко използвана за разпространението на посланието за Царството.

В броя на „Стражева кула“ от 15 юни 1922 г. се съобщавало, че от 5 до 13 септември същата година в Сидър Пойнт ще се проведе общ конгрес. Изследователите на Библията пристигнали там с голямо вълнение.

Във встъпителния си доклад брат Ръдърфорд казал: „Мисля, даже съм сигурен, че Господарят ... ще благослови конгреса и ще се погрижи на тази земя да бъде дадено невиждано досега свидетелство.“ Останалите докладчици на конгреса многократно призовавали към проповедна дейност.

В петък, на 8 септември, в залата дошли около 8000 делегати, нетърпеливи да чуят доклада на брат Ръдърфорд. Те се надявали той да обясни какво означават буквите ADV, отпечатани на поканите. Докато заемали местата си, някои сигурно забелязали голямото навито платно над подиума. Артър Клаус, който  пристигнал от Тълса (щата Оклахома), успял да си намери място, от което да чува добре, а това си било цяло чудо, предвид че в онези дни още не се използвали микрофони.

Председателстващият съобщил, че за гладкото протичане на доклада на брат Ръдърфорд дошлите след началото му няма да бъдат допускани в залата. В 9:30 ч. брат Ръдърфорд започнал с думите на Исус от Матей 4:17: „Небесното царство наближи!“ Когато говорел как хората ще чуят за Царството, той казал: „Самият Исус посочил, че по време на присъствието си ще извърши жетва, с която ще събере своите истински и лоялни последователи.“

Артър Клаус разказал: „Попивахме всяка дума.“ Изведнъж обаче му станало лошо и трябвало да излезе. Никак не му се искало да го направи, защото знаел, че после няма да го пуснат отново.

Няколко минути след това се почувствал по-добре. На връщане към залата чул бурни аплодисменти и много се развълнувал. Артър, тогава 23-годишен, решил, че ако трябва, ще се качи на покрива, но няма да изпусне останалата част от тази чудесна лекция. И наистина го направил! Там имало много отворени прозорци и той забелязал, че „се чува отлично“.

Но Артър не бил сам на покрива. Там били и някои от приятелите му. Един от тях, Франк Джонсън, изтичал при него и го попитал: „Имаш ли остро джобно ножче?“

„Да, имам“ — отговорил Артър.

„Ти си отговорът на молитвите ни — отвърнал Франк. — Виждаш ли огромното платно? Това е надпис, който е закачен  на пирони. Слушай внимателно Съдията a и като каже ‘Известявайте, известявайте’, срежи четирите въженца.“

И така, Артър зачакал сигнала с ножчето в ръка. След малко дошла кулминацията на доклада и в прилив на емоции брат Ръдърфорд, най-вероятно викайки, казал: „Бъдете верни и истински свидетели за Господаря. Напредвайте в битката, докато и последната крепост на Вавилон Велики не бъде разрушена. Известявайте посланието надлъж и нашир. Светът трябва да узнае, че Йехова е Бог и че Исус Христос е Цар на царете и Господар на господарите. Това е най-великият ден. Ето, Царят владее! Вие сте неговите глашатаи. Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото Царство!“

Артър разказал, че с братята отрязали въженцата и надписът плавно се развил. На него пишело „Известявайте Царя и Царството“. Най-накрая станало ясно какво означават буквите ADV — това били началните букви на английската дума advertise със значение „известявайте“.

Конгресът в Сидър Пойнт помогнал на братята и сестрите да се съсредоточат върху важната дейност да известяват Царството и тези, чието сърце ги подтиквало, с радост се включили в нея. Един колпортьор (днес пионер) от щата Оклахома писал: „Проповядвахме в район с въгледобивни мини, където има голяма бедност.“ Той разказал, че когато чуели нещо от списание „Златният век“, често хората се разплаквали. Братът казал: „Каква благословия е да ги утешаваме!“

Тези Изследователи на Библията усетили неотложността в думите на Исус от Лука 10:2: „Жетвата е голяма, но работниците са малко.“ В края на годината те били още по-решени да известяват посланието за Царството надлъж и нашир.