През 40-те години в пустинята израилтяните се хранели основно с манна. (Из. 16:35) Освен това при два случая Йехова им осигурил пъдпъдъци. (Из. 16:12, 13; Чис. 11:31) Израилтяните обаче разполагали и с известно количество друга храна.

Например понякога Йехова водил народа си на „подходящо място за почивка“, където имало храна и вода. (Чис. 10:33) Едно от тези места било оазисът в Елим, „където имало дванайсет водни извора и седемдесет палми“ — най-вероятно финикови палми. (Из. 15:27) В книгата „Растенията в Библията“ се казва, че финиковата палма, която „е с много обширен ареал, ... е основното растение в пустинята, осигуряващо храна, масло и подслон на милиони хора“.

Израилтяните може би също спрели в големия оазис, познат днес като Фейран, който е част от речната долина Фейран. В една книга (Discovering the World of the Bible) пише, че тази речна долина „е дълга 130 км и е една от най-дългите, най-красиви и най-известни речни долини на Синайския полуостров“. В книгата пише още: „На около 45 км от устието на реката се намира красивият и осеян с палми оазис Фейран, дълъг 4,8 км и намиращ се на 610 м над морското равнище. Той е Едемската градина на Синайския полуостров. Още от древни времена хилядите финикови палми привличат хората на това място.“

Когато излезли от Египет, израилтяните взели със себе си тесто, нощви и вероятно зърно и масло. Разбира се, тези неща нямало да стигнат задълго. Хората тръгнали също с „големи стада от едър и дребен рогат добитък“. (Из. 12:34-39) Но заради суровите условия в пустинята броят на животните вероятно намалял. Някои от тях може също да са послужили за храна на израилтяните, а други да са били принесени в жертва, дори на фалшиви богове. a (Деян. 7:39-43) Все пак израилтяните развъждали животни, както личи от думите на Йехова към тях, когато показали, че им липсва вяра: „Синовете ви ще бъдат пастири в пустинята четирийсет години.“  (Чис. 14:33) Следователно е възможно стадата им да са осигурявали мляко и понякога месо, но със сигурност не достатъчно, за да се изхранват 3 милиона души в продължение на 40 години. b

Къде животните намирали храна и вода? c В онези времена може да е имало повече валежи и следователно повече растителност в пустинята. В енциклопедия „Прозрение върху Писанието“ (англ.), 1 том, се казва, че преди 3500 години „в Арабия имало повече вода, отколкото днес. Наличието на множество дълбоки сухи долини, които преди били речни корита, е доказателство, че в някакъв период в миналото там са падали достатъчно валежи, за да се напълнят коритата с вода.“ Въпреки това пустинята била сухо и вдъхващо страх място. (Втор. 8:14-16) Без водата, която Йехова чудодейно им осигурявал, както израилтяните, така и добитъкът им със сигурност щели да загинат. (Из. 15:22-25; 17:1-6; Чис. 20:2, 11)

Моисей казал на израилтяните, че Йехова ги е хранил с манна, „за да ги накара да разберат, че не само с хляб живее човек, но и с всяка дума от устата на Йехова“. (Втор. 8:3)