През 1923 г. организацията направила някои промени, които допринесли за единството в поклонението сред Изследователите на Библията. В „Стражева кула“ започнали да излизат коментари, обясняващи стиха, който се разглеждал на седмичното Събрание за молитва, възхвала и свидетелство. Освен това бил издаден календар, който съдържал стиха за всяка седмица, както и номера на песни, които можело да се пеят по време на личното или семейното изучаване.

На събранията Изследователите на Библията давали „свидетелство“, което се състояло в споделяне на случка от службата, изрази на благодарност към Йехова, песен или дори молитва. Ева Барни, която се покръстила през 1923 г. на 15-годишна възраст, разказала: „Ако някой искаше да даде свидетелство, ставаше и започваше с нещо от рода на ‘Искам да благодаря на Господаря за цялата му доброта към мене’.“ Някои братя обичали да свидетелстват. Сестра Барни допълнила: „Скъпият ни възрастен брат Годуин искаше да благодари на Господаря за толкова много неща. Но когато жена му виждаше, че водещият губи търпение, дръпваше сакото на съпруга си и той сядаше.“

Веднъж в месеца всеки клас (сбор) провеждал специално Събрание за молитва, възхвала и свидетелство. В „Стражева кула“ от 1 април 1923 г. се обяснявало за това събрание: „Половината събрание трябва да е посветено на свидетелства, които са свързани с проповедната служба и насърчават работниците. ... Вярваме, че този единен образец в събранията ще сближи братята и сестрите.“

Чарлс Мартин, 19-годишен работник от класа (вестител на сбора) от Ванкувър, Канада, извлякъл голяма полза от тези събрания. Той по-късно споделил: „От тях научих какво да казвам на вратата. Често някой разказваше случка от службата от къща на къща и така събирах идеи какво да казвам и как да отговарям на различни възражения.“

За единството в организацията допринесли и „дните за служба“. В броя на „Стражева  кула“ от 1 април 1923 г. се съобщавало: „За да работим обединено ... 1 май, вторник, е избран за ден за служба, а също и първият вторник на всеки следващ месец ... Важно е всеки от класа да има някакъв дял в делото.“

Дори и младите Изследователи на Библията участвали в тази дейност. Хейзъл Бърфорд, която по това време била само на 16 години, казала: „Бюлетинът“ a съдържаше примерни уводи, които да научим наизуст. Пламенно участвах във всички дейности с дядо ми.“ Но сестра Бърфорд срещнала неочаквано противопоставяне. Тя споделила: „Един скъп възрастен брат беше твърдо против аз да говоря с хората. По онова време някои не разбираха, че всички Изследователи на Библията, включително ‘младежите и девойките’, трябва да възхваляват нашия Велик Създател.“ (Пс. 148:12, 13) Сестрата обаче не се отказала. След време тя дори посетила втория клас на Училището Гилеад и служила като мисионерка в Панама. В крайна сметка тези братя променили възгледа си за участието на младежите в службата.

Местните и регионалните конгреси също обединявали братята. Много от тях включвали дни за служба. Например по време на конгреса в Уинипег, Канада, всички делегати били поканени да участват в специална кампания на 31 март. Такива дни за служба положили основата за бъдещ растеж. Според сведенията 7000 души присъствали на друг конгрес в Уинипег на 5 август. Това бил най-високият брой присъстващи на конгрес в Канада дотогава.

Най-забележителният конгрес на народа на Йехова през 1923 г. се провел от 18 до 26 август в Лос Анджелис, Калифорния. Няколко седмици преди това във вестниците започнали да излизат реклами за събитието и Изследователите на Библията разпространили над 500 000 покани. Рекламни плакати били закачени на трамваите и на лични автомобили.

 На 25 август, събота, брат Ръдърфорд изнесъл доклада „Овце и кози“, в който ясно обяснил, че „овцете“ са хората с правилна нагласа, които ще живеят в рай на земята. Той също представил резолюцията „Предупреждение“, която осъждала т.нар. християнство и подканяла искрените хора да се отделят от „Вавилон Велики“. (Откр. 18:2, 4) По-късно пламенните Изследователи на Библията по света обединено разпространили милиони екземпляри от тази резолюция.

През последния ден от конгреса над 30 000 души слушали публичния доклад на брат Ръдърфорд на тема „Всички народи вървят към Армагедон, но милиони, сега живущи, няма да умрат“. Очаквайки огромен брой присъстващи, Изследователите на Библията били наели новопостроения стадион в Лос Анджелис. За да могат всички да чуват добре, братята използвали озвучителната уредба на стадиона, която била нова технология за времето си. Много други слушали програмата по радиото.

През 1923 г. в Африка, Европа, Индия и Южна Америка проповедната дейност много се разраснала. В Индия А. Джоузеф, който с жена си отглеждал шест деца, се грижел за осигуряването на литература на хинди, тамилски, телугу и урду.

В Сиера Леоне Изследователите на Библията Алфред Джоузеф и Ленард Блакман писали до световната централа в Бруклин, Ню Йорк, и помолили за помощ в проповедния район. На 14 април 1923 г. молбата им била удовлетворена. Алфред разказал: „Една събота късно вечерта неочаквано звънна телефона.“ Обаждал се мъж със силен глас, който попитал: „Вие ли писахте до Дружество „Стражева кула“ да ви пратят проповедници?“ „Да“ — отвърнал Алфред. „Ами, изпратиха мене.“ Това бил Уилям Браун. Той бил пристигнал същия ден от Карибите с жена си Антония и двете им дъщери Луиз и Луси. Братята не чакали много, за да се срещнат с новодошлите.

Алфред разказал още: „На следващата сутрин, докато с Ленард провеждахме седмичното си изучаване на Библията, на вратата се появи висок мъж. Беше брат Браун. Той беше толкова пламенен за истината, че искаше да изнесе публичен доклад  още на следващия ден.“ За по-малко от месец брат Браун разпространил всичката литература, която донесъл със себе си. Скоро получил още 5000 книги и не след дълго били нужни още. Но брат Браун не бил познат като търговец на книги. През дългогодишната си пламенна служба за Йехова той постоянно се позовавал на Библията в докладите си, заради което го наричали „Байбъл Браун“.

Междувременно клонът в град Бармен, Германия, започнал да става тесен, а градът бил застрашен от нахлуване на френски войски. Изследователите на Библията намерили сгради в Магдебург, които изглеждали подходящи за печатната им дейност. На 19 юни братята приключили с опаковането на печатарското оборудване и всичко останало и се преместили в новия Бетел в Магдебург. В деня, след като световната централа била уведомена, че преместването е приключило, вестниците оповестили, че Франция е превзела Бармен. За братята преместването било доказателство за благословията и защитата на Йехова.

В Бразилия Джордж Йънг, който пътувал много, за да разпространява добрата новина, основал клон и уредил издаването на „Стражева кула“ на португалски. Само за няколко месеца той разпространил над 7000 издания. Пристигането му в Бразилия открило пред Сара Фъргюсън вълнуваща възможност. От 1899 г. тя четяла списание „Стражева кула“, но нямало как да символизира отдаването си чрез покръстване във вода. Няколко месеца по-късно сестра Фъргюсън и четири от децата ѝ най-накрая предприели тази важна стъпка.

Към края на годината „Стражева кула“ от 15 декември 1923 г. коментирала какъв бил резултатът от това, че Изследователите на Библията са единни в поклонението си: „Очевидно е, че класовете ... са в добро духовно състояние ... Нека се препашем и с обновена пламенност и решимост да продължаваме да се трудим в делото и през следващата година с радост.“

Следващата година също щяла да е забележителна за Изследователите на Библията. Месеци наред братята от Бетел работили на един парцел на Статън Айланд, близо до централата в Бруклин. Сградите, които завършили в началото на 1924 г., допринесли още повече за единството на братството и разпространението на добрата новина по нови начини.