Братята от Бетел работили повече от година по строежа на радиостанцията WBBR на Статън Айланд (Ню Йорк). След като разчистили терена, те построили една голяма жилищна сграда и друга за студиото. После започнали да си набавят необходимото оборудване за радиостанцията. Пред тях обаче се появили някои пречки.

Поставянето на главната антена за радиото се оказало трудна задача. Антената била дълга 91 м и трябвало да бъде опъната между два дървени стълба, всеки с височина 61 м. Първият опит се провалил, но братята се уповавали на Йехова и накрая успели. Брат Калвин Просър, който участвал в това начинание, споделил: „Ако се бяхме справили веднага, щяхме да се потупаме по рамото и да си кажем ‘Браво на нас!’.“ Братята обаче отдали заслугите за успеха си на Йехова. Но проблемите не спрели дотам.

Радиото тепърва набирало популярност и не било лесно да се намери нужното оборудване. Затова братята закупили 500-ватов предавател втора ръка, а за микрофон използвали микрофон от обикновен телефон. Една вечер през февруари те решили да изпробват това импровизирано оборудване. Трябвало да излъчат някакво предаване, затова решили да пеят песни на Царството. Брат Ърнест Лоу си спомня с усмивка, че докато пеели, получили обаждане  от съдия Ръдърфорд b, който ги бил чул по радиото в Бруклин на около 25 км разстояние.

„Спрете! Стига сте крякали“, казал брат Ръдърфорд. Леко смутени, братята бързо изключили предавателя, но вече били сигурни, че са готови да излъчат първото си предаване.

На 24 февруари 1924 г. по време на първото официално предаване брат Ръдърфорд казал, че радиото ще се използва за „интересите на месианското Царство“. Той обяснил, че целта на радиостанцията е „да помогне на хората независимо от вероизповеданието им да разберат в светлината на Библията колко важни са времената, в които живеем“.

Първото предаване имало огромен успех. В продължение на 33 години радиостанцията WBBR служила за нуждите на организацията.

През юли 1924 г. Изследователите на Библията провели конгрес в Кълъмбъс (Охайо). Дошли вестители от цял свят и чули доклади на английски, арабски, гръцки, италиански, литовски, немски, полски, руски, скандинавските езици, украински, унгарски и френски. Части от програмата били излъчени по радиото и всеки ден се публикувала статия за конгреса във вестник „Охайо Стейт Джърнъл“.

На 24 юли, четвъртък, над 5000 братя и сестри участвали в службата. Те разпространили почти 30 000 книги и започнали хиляди изучавания. В списание „Стражева кула“ пишело, че този ден бил „най-радостната част от конгреса“.

Друг важен момент от конгреса бил в петък, 25 юли. Брат Ръдърфорд отправил публично обвинение срещу духовенството. Това обвинение било под формата на юридически документ и осъждало водачите в политиката, религията и търговията, че „пречат на хората да научат за Божието Царство, чрез което Бог ще благослови човечеството“. Посочвало се още,  че тези водачи „подкрепят Обществото на народите и твърдят, че чрез него ‘Божието Царство управлява над земята’“. На Изследователите на Библията щяла да им е нужна смелост да известяват това послание на хората.

В заключение в „Стражева кула“ пишело, че конгресът в Кълъмбъс укрепил вярата на тази малка войска на Господаря и им вдъхнал смелост да проповядват въпреки огнените стрели на врага. Брат Лео Клаус, който посетил конгреса, разказал: „След конгреса горяхме от желание да известяваме това послание в района.“

През октомври Изследователите на Библията започнали да разпространяват милиони екземпляри от трактата „Духовенството обвинено“, който съдържал изявлението на брат Ръдърфорд срещу духовенството. В малкия град Кливланд (Оклахома) брат Франк Джонсън покрил района си и му оставали 20 минути, преди другите вестители да дойдат да го вземат. Той нямало как да чака навън, защото някои мъже от града били ядосани, че проповядва, и го търсели. Затова се скрил в църквата наблизо. Там нямало никого и той решил да остави трактат в Библията на пастора и на всяко от местата за сядане. След това напуснал църквата възможно най-бързо. Понеже имал още малко време, отишъл в други две църкви и направил същото.

Франк се върнал на мястото, където трябвало да се срещне с другите братя и сестри. Той се скрил зад една бензиностанция, като бил нащрек за мъжете, които го търсели. Те наистина минали оттам, но не го видели. Веднага щом си тръгнали, дошли братята и заедно потеглили.

Един от тези братя разказал: „На излизане от града минахме покрай трите църкви. Пред всяка от тях имаше около 50 души. Някои четяха трактата, а други го показваха на пастора. Разминахме се на косъм! Бяхме много благодарни на Йехова, че ни защити и ни помогна да се измъкнем от тези врагове на Царството.“

Изследователите на Библията в други страни също проповядвали смело. В северна Франция брат Юзеф Крет проповядвал на миньори, които били имигранти от Полша. Той трябвало да изнесе доклад на тема „Скоро ще има възкресение на мъртвите“ и били раздадени покани в целия град. Един местен свещеник предупредил хората от своята църква да не присъстват, но това имало обратен ефект. Над 5000 души отишли да слушат доклада, включително свещеникът! Брат Крет го поканил да защити вярванията си, но той отказал. Братът раздал всичката литература, която имал, защото хората били жадни за Божието Слово. (Амос 8:11)

Брат Клод Браун проповядвал добрата новина в Златния бряг (днешна Гана, Африка). Докладите му и литературата, която раздал, допринесли истината да се разпространи бързо в страната. Джон Бланксън, който учел за фармацевт, присъствал на един от докладите и веднага разбрал, че е намерил истината. Той казал: „Толкова се развълнувах от това, че започнах да разказвам какво съм научил на много от хората в училище.“

 Веднъж Джон отишъл в една англиканска църква. Той искал да говори със свещеника относно учението за Троицата, тъй като вече знаел, че не е в съгласие с Библията. Свещеникът се ядосал и му се развикал: „Ти не си християнин, а принадлежиш на Дявола. Махай се оттук!“

Когато се прибрал, Джон написал писмо до свещеника и го поканил на едно събитие, на което да се обоснове по въпроса за Троицата. Свещеникът му казал да отиде в офиса на главния учител. Учителят попитал Джон дали наистина е написал такова писмо до свещеника.

„Да, господине“, отвърнал Джон.

Учителят настоявал Джон писмено да се извини на свещеника. Затова Джон написал:

„Учителят ми ме помоли да Ви се извиня и съм готов да го направя, ако признаете, че учите другите на фалшиви доктрини.“

Изненадан, учителят попитал: „Бланксън, това ли искаш да напишеш?“

„Да, няма какво повече да кажа.“

„Ще бъдеш изключен от училище. Няма как да говориш против свещеник на официалната църква и да продължиш да учиш тук.“

„Но, господине, ... когато ни преподавате и има неща, които не разбираме, не Ви ли задаваме въпроси?“

„Разбира се.“

„Ами, ситуацията сега е същата. Свещеникът ни учеше на Библията и аз му зададох въпрос. Щом не може да ми отговори, трябва ли да му се извинявам?“

Джон не бил изключен от училище и не било нужно да пише извинение.

Обобщавайки дейността през изминалата 1924 г., в „Стражева кула“ се казвало: „Уверено можем да кажем като Давид: ‘Ти ще ме препашеш със сила, за да воювам.’ (Псалм 18:39) Тази година беше много насърчителна, защото видяхме ръката на Господаря ... Верните му служители ... радостно проповядваха добрата новина.“

По-късно през годината братята започнали да планират строежа на още една радиостанция, този път близо до Чикаго. Тя била наречена WORD, което означава „слово“. Това название било много подходящо, защото чрез радиостанцията Словото на Бога щяло да се разпространи в още по-голям мащаб. С 5000-ватовия си предавател тя щяла да излъчва посланието за Царството на стотици километри, чак до Канада.

През следващата 1925 г. Изследователите на Библията щели да получат духовна светлина — подобрено разбиране на 12 глава на Откровение. Това щяло да се окаже спънка за някои. Много други обаче щели да се радват да научат за събитията, които се случили в небето, и как това засягало Божия народ на земята.