В СРЕДАТА на 30–те години на XX век баща ми и майка ми Джеймс и Джеси Синклер се преместили в Бронкс, район на Ню Йорк. Един от новите им познати бил Уили Снедън, който също като тях бил от Шотландия. Още при първата си среща тримата започнали да говорят за семействата си. Това било няколко години преди да се родя.

Майка ми разказала на Уили, че малко преди Голямата война баща ѝ и големият ѝ брат се удавили, когато рибарската им лодка попаднала на мина в Северно море. Уили казал: „Баща ти е в ада!“ Той бил Свидетел на Йехова и шокиращите му думи били първият досег на майка ми с библейската истина.

Изказването на Уили натъжило майка ми, защото баща ѝ бил добър човек. Но Уили добавил: „Ще те успокоя ли, ако ти кажа, че Исус също отишъл в ада?“ Майка ми си спомнила символа на вярата — в първоначалния му вид се казвало, че Исус слязъл в ада и бил възкресен на третия ден. Тя се зачудила: „Ако адът е място, където злите са измъчвани в огън, защо Исус отишъл там?“ Така майка ми се заинтригувала от истината. Тя започнала да посещава събранията на сбора в Бронкс и се покръстила през 1940 г.

По онова време християнските родители не бяха насърчавани да изучават Библията с децата си. Когато бях много малък, баща ми се грижеше за мене през почивните дни, докато майка ми ходеше на събрания и на проповедна служба. След няколко години с него също започнахме да посещаваме събранията. Майка ми беше много дейна проповедничка и водеше няколко библейски изучавания. Всъщност по едно време тя събираше няколко от заинтересуваните и изучаваше с тях наведнъж, понеже живееха близо един до друг. Аз я придружавах в службата през ваканциите. Така разбрах много за Библията и научих как да споделям с другите записаното в нея.

 За съжаление, като малък не ценях особено истината. Приемах я за даденост. Но когато бях на около 12, станах вестител на Царството и започнах редовно да участвам в службата. На 16 отдадох живота си на Йехова и на 24 юли 1954 г. се покръстих на конгрес в Торонто, Канада.

Някои братя от нашия сбор служеха или бяха служили в Бетел. Те много ми повлияха. Възхищавах се на умението им да обясняват библейските истини. Въпреки че учителите ми искаха да следвам в университет, моята цел беше да работя в Бетел. Затова на конгреса в Торонто подадох молба за бетелова служба. През 1955 г. на конгрес на „Янки Стейдиъм“ в Ню Йорк отново подадох молба. Не след дълго получих покана да служа в бруклинския Бетел от 19 септември 1955 г. Тогава бях на 17. На втория ми ден там започнах работа в книговезницата на ул. „Адамс“ № 117. Скоро вече работех на машина, която събираше книжните ко̀ли (части) от по 32 страници, подготвяйки ги за друга машина, която шиеше книгите.

След около месец в книговезницата ме изпратиха в Отдела за списанията, защото можех да пиша на пишеща машина. По онова време адресите на новите абонати на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ се набираха върху малки метални плочици, за да се подготвят шаблони. Няколко месеца по–късно ме преместиха в Отдела по експедиция. Надзорникът Клаус Дженсън ме попита дали искам да придружавам шофьора, който караше с камион кашоните с литературата до пристанището. Оттам те се изпращаха до различни части на света.  Трябваше също да караме чували със списания до пощата, за да бъдат изпратени до сборовете в страната. Според брат Дженсън физическата работа щеше да ми се отрази добре. Бях слаб като клечка — тежах само 57 кг. Благодарение на тези пътувания до пристанището и до пощата заякнах физически. Брат Дженсън очевидно знаеше какво е добре за мене!

Отделът за списанията също изпълняваше поръчките на сборовете за списания. Така научих на кои езици се печатат нашите списания в Бруклин. Не бях чувал за много от тези езици, но се радвах да науча, че десетки хиляди списания се пращат до далечни места. Макар че по онова време не го знаех, в бъдеще щях да имам привилегията да посетя много от тези места.

През 1961 г. бях назначен във Финансовия отдел под надзора на Грант Сютър. След няколко години Нейтън Нор, който тогава ръководеше световната дейност, ме извика в офиса си. Той ми обясни, че един брат, който работи с него, ще посети едномесечното Училище за служба на Царството, след което ще бъде в Отдела по службата. Назначиха ме на негово място и работех с Дон Адамс. По случайност Дон беше този, който прие молбата ми за Бетел на конгреса през 1955 г. С нас работеха също Робърт Уолън и Чарлс Молъхан. Четиримата си сътрудничехме над 50 години. Много се радвах да служа с такива верни и духовно зрели братя! (Пс. 133:1)

От 1970 г. нататък всяка година или на две години получавах задачата да пътувам за няколко седмици до различни  клонове на Дружество „Стражева кула“ и да правя, както се наричаха тогава, зонови посещения. Това означаваше да посещавам бетеловите семейства и мисионерите по света, да ги насърчавам и да преглеждам документацията на клона. Само колко приятно беше да се срещна с някои, които бяха завършили първите класове на Училището Гилеад и все още вярно служеха на чуждестранните си назначения! Като зонов надзорник, имах привилегията да посетя над 90 страни.

Членовете на бетеловото семейство в Бруклин бяха назначени в различни сборове в град Ню Йорк. Моят сбор беше в Бронкс. Първият сбор в този район беше нараснал и се беше разделил. Единият, в който бях аз, се наричаше Горен Бронкс.

В средата на 60–те години в района на този сбор се премести едно латвийско семейство, което беше приело истината в южен Бронкс. Най–голямата дъщеря Ливия стана редовна пионерка, когато завърши гимназия. След няколко месеца тя се премести в Масачузетс, защото там имаше по–голяма нужда от вестители. Започнах да ѝ пиша какво ново става в сбора, а в отговор тя ми разказваше за успеха си в службата в района на Бостън.

Няколко години по–късно Ливия беше назначена като специална пионерка. Тя искаше да дава най–доброто от себе си в службата за Йехова, затова подаде молба за Бетел и през 1971 г. я поканиха. Това сякаш беше знак от Йехова! Оженихме се на 27 октомври 1973 г. и имахме щастието брат Нор да изнесе сватбения ни доклад. В Притчи 18:22 се казва: „Който е намерил добра жена, е намерил добро и се радва на благоволението на Йехова.“ Вече над 40 години с Ливия служим заедно в Бетел. Ние все още подкрепяме един от сборовете в Бронкс.

Беше истинско удоволствие да си сътруднича с брат Нор. Той неуморно се трудеше в подкрепа на истината и високо ценеше мисионерите по света. Много от тях бяха първите Свидетели в страните, в които бяха назначени. За съжаление, през 1976 г. брат Нор се разболя от рак. Веднъж, докато беше на легло, той ме помоли да му прочета един материал, който се подготвяше за печат. Каза ми да извикам Фредерик Франц, за да може и той да слуша. По–късно разбрах, че заради влошеното зрение на брат Франц, брат Нор е отделял много време да му чете подобни материали.

Брат Нор почина през 1977 г., но онези, които го познаваха и обичаха, намериха утеха, защото той завърши земния си път верен на Йехова. (Откр. 2:10)  След това брат Франц застана начело на дейността.

По това време бях секретар на Милтън Хеншел, който десетилетия беше работил с брат Нор. Брат Хеншел ми съобщи, че отсега нататък основното ми задължение в Бетел ще е да помагам по всякакъв начин на брат Франц. Аз редовно му четях текстовете, преди да се отпечатат. Брат Франц имаше забележителна памет и можеше напълно да се концентрира върху онова, което му се чете. Много се радвах да му помагам по този начин, докато той не завърши земния си път през декември 1992 г.

Тези 61 години, които прекарах в Бетел, минаха толкова бързо! И двамата ми родители починаха верни на Йехова и с нетърпение очаквам да ги посрещна в един много по–добър свят. (Йоан 5:28, 29) Нищо, което тази стара система предлага, не може да се сравни с честта да работим с верни братя и сестри в полза на Божиите служители по света. С Ливия искрено можем да кажем, че през годините ни в целодневна служба „радостта от Йехова беше нашата крепост“. (Неем. 8:10)

Истината за Царството продължава да се разпространява и това не зависи от никой човек в организацията на Йехова. За мене беше голяма радост и привилегия през годините да служа с много духовно силни и лоялни братя и сестри. Повечето от помазаните, с които работих, вече не са на земята. Но съм благодарен, че си сътрудничих отблизо с такива верни братя в службата за Йехова.