1. Как се вижда любовта между Божиите служители?

БОЖИИТЕ служители са духовно семейство, в което цари любов. (1 Йоан 4:16, 21) Любовта им се проявява не само в самоотвержени дела от време на време, но и в безброй по–малки неща като мили думи и постъпки. Когато се отнасяме мило и внимателно към другите, ние „подражаваме на Бога като негови любими деца“. (Еф. 5:1)

2. Как Исус проявявал любов подобно на Йехова?

² Исус подражавал на Баща си по съвършен начин. Той казал: „Елате при мене всички вие, отрудени и обременени, и аз ще ви освежа ..., защото аз съм с мек нрав и смирено сърце.“ (Мат. 11:28, 29) Ако подобно на Христос „се отнасяме милостиво“ към другите, ще получим одобрението на небесния си Баща и ще изпитваме щастие. (Пс. 41:1) Нека разгледаме как да бъдем мили и внимателни към другите в семейството, в сбора и в проповедната служба.

3. Как един съпруг може да проявява загриженост и разбиране към съпругата си? (Виж илюстрацията в началото.)

³ Женените мъже трябва да дават пример, като се отнасят мило към останалите от семейството. (Еф. 5:25; 6:4) Те са подканени да живеят с жените си „според познанието“ — израз, който може да се преведе като „проявяват загриженост или разбиране към тях“. (1 Пет. 3:7) Загрижеността и разбирането вървят ръка за ръка. Например съпруг, който проявява разбиране, знае, че съпругата му, като негово допълнение, се различава от него в много отношения, но в никакъв случай не е по–нисша. (Бит. 2:18) Той зачита чувствата и достойнството ѝ и я уважава. Една жена от Канада казала за съпруга си: „Той никога не омаловажава чувствата ми и не казва: ‘Не бива да се чувстваш така.’ Освен това е добър слушател. Когато ми помага да променя гледната си точка, го прави по мил начин.“

4. Как съпругът може да покаже, че се съобразява с чувствата на съпругата си?

⁴ Съпруг, който мисли за чувствата на жена си, не флиртува с други жени и не проявява неподходящ интерес към тях. Той е внимателен в това отношение и когато използва интернет и социалните мрежи. (Йов 31:1) Такъв съпруг остава лоялен на жена си не само защото я обича, но и защото обича Бога и мрази злото. (Прочети Псалм 19:14; 97:10.)

5. Как съпругата може да прояви разбиране към съпруга си?

⁵ Ако съпругът се стреми да подражава на своя Глава, Исус Христос, за жена му ще е по–лесно да изпитва „дълбоко уважение“ към него. (Еф. 5:22–25, 33) Уважението, от своя страна, ще ѝ помогне да проявява разбиране към него например, когато той трябва да отделя допълнително време за теократичните си задължения или когато трябва да реши някой проблем. Един съпруг от Великобритания споделя: „Понякога съпругата ми разбира от промяната в държанието ми, че нещо ме притеснява. Тогава прилага принципа от Притчи 20:5, дори това да означава да изчака точния момент, за да „извади“ мислите ми, ако става въпрос за нещо, което мога да обсъдя с нея.“

6. Как всички ние може да насърчаваме децата да се отнасят внимателно към другите и каква полза ще имат децата от това?

⁶ Когато са мили и внимателни помежду си, родителите дават хубав пример на децата си. Те носят основната отговорност да ги учат как да са внимателни към другите. Например могат да ги научат да не тичат в Залата на Царството. Или да им кажат, че на неофициалните събирания трябва да дават предимство на възрастните да си вземат храна. Разбира се, всички в сбора могат да помагат на родителите. Например, когато едно дете направи нещо мило за нас — може би ни отвори вратата, — е добре да го похвалим. Това ще го зарадва и то ще запомни, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деян. 20:35)

7. Как се отнесъл Исус към един глух човек и какво научаваме от това?

⁷ Веднъж, когато Исус бил в областта на Декапол, хората „довели при него един глух мъж, който не можел да говори“. (Мар. 7:31–35) Вместо да го излекува пред всички, Исус първо го „отвел встрани“. Защо? Заради увреждането си мъжът може да се е чувствал неудобно сред множеството. Вероятно усещайки това, Исус го излекувал насаме. Разбира  се, ние не можем да вършим чудодейни изцеления. Но трябва да вземаме под внимание нуждите и чувствата на събратята ни. Апостол Павел писал: „Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела.“ (Евр. 10:24) Исус разбирал как се чувства глухият мъж и се отнесъл внимателно към него. Какъв хубав пример за нас!

8, 9. Как можем да се отнасяме мило и внимателно към възрастните и болните? Дай примери.

⁸ Възрастните и болните. Християнският сбор се отличава най–вече с любовта, а не с големи постижения. (Йоан 13:34, 35) Любовта ни подбужда да се стараем да помагаме на възрастните и братята с увреждания да присъстват на събранията и да проповядват добрата новина. Правим го дори ако възможностите им са ограничени. (Мат. 13:23) Майкъл, който е в инвалидна количка, цени помощта, която получава от семейството си и от членовете на своята група за проповедна служба. Той казва: „Благодарение на помощта им мога да присъствам на повечето събрания и да участвам редовно в службата. Най–много ми харесва свидетелстването на обществени места.“

⁹ Много бетелови семейства имат възрастни и болни членове. Надзорниците любещо уреждат тези верни братя и сестри да проповядват чрез писма или по телефона. „Ние ценим привилегията да пишем писма“ — казва 86–годишен брат на име Бил, който пише до хората в отдалечени райони. Сестра Нанси, която е почти на 90 години, споделя: „За мене писането на писма не е просто пълнене на пликове. Това е проповедна служба. Хората трябва да научат истината!“ Сестра Етъл, родена през 1921 г., казва: „Имам постоянни болки. Някои дни дори ми е трудно да се облека.“ Въпреки това тя обича да проповядва по телефона и има хубави повторни посещения. Сестра Барбара, която е 85–годишна, обяснява: „Заради влошеното ми здраве ми е трудно да ходя на служба редовно. Но чрез уредбата за свидетелстване по телефона мога да говоря с другите. Благодаря ти, Йехова!“ За по–малко от година група скъпоценни възрастни прекарали 1228 часа в проповедна служба, написали 6265 писма, позвънили на над 2000 души и разпространили 6315 издания. Техните усилия със сигурност са зарадвали сърцето на Йехова! (Пр. 27:11)

10. Какво да правим, за да могат събратята ни да извличат пълна полза от събранията?

¹⁰ На християнските събрания. Безспорно искаме събратята ни да извличат пълна полза от събранията. Ето защо е важно да сме съобразителни. Добре е например да идваме навреме, за да не разсейваме ненужно другите. Разбира се, понякога може да се случи да закъснеем заради непредвидени обстоятелства. Но ако всеки път закъсняваме, трябва да се замислим как да проявим повече съобразителност. Помни, че нашите домакини са Йехова и Синът му. (Мат. 18:20) Те несъмнено заслужават дълбокото ни уважение!

11. Защо тези, които изнасят части от събранието, трябва да прилагат напътствието от 1 Коринтяни 14:40?

¹¹ Ако мислим за събратята си, ще следваме напътствието: „Нека всичко става с приличие и ред.“ (1 Кор. 14:40) Братята, които изнасят части от събранието, го прилагат, като представят материала в рамките на определеното време. Така проявяват загриженост не само към следващия в програмата, но и към целия сбор. Някои живеят далече и им трябва повече време да се приберат вкъщи. Други са зависими от градския транспорт. А трети имат невярващ брачен партньор, който очаква да се приберат в определен час.

12. Защо трудолюбивите старейшини заслужават „много голямо уважение с любов“? (Виж блока „ Проявявай уважение към онези, които ни ръководят“.)

 ¹² Духовните пастири се трудят усилно в сбора и в проповедната служба, затова заслужават голямо уважение. (Прочети 1 Солунци 5:12, 13.) Без съмнение цениш всичко, което старейшините правят за тебе. Тогава показвай това чрез охотната си подкрепа и сътрудничество. Все пак „те бдят над душите ни като хора, които ще отговарят за това“. (Евр. 13:7, 17)

13. Какво научаваме от отношението на Исус към хората?

¹³ Исаия предсказал относно Исус: „Стъпкана тръстика няма да смаже, нито ще угаси мъждеещ фитил.“ (Иса. 42:3) Исус обичал хората и проявявал съчувствие към тях. Той разбирал чувствата на онези, които, образно казано, били като пречупена тръстика или гаснещ фитил на лампа. Затова бил мил, внимателен и търпелив. Дори децата били привлечени към него. (Мар. 10:14) Разбира се, ние не можем да сме толкова проницателни като Исус, нито можем да поучаваме хората в своя район като него. Но можем да се стараем да сме мили и внимателни към тях. Хубаво е да преценяваме как говорим, кога ги посещаваме и колко дълго оставаме при тях.

14. Защо трябва да мислим как говорим с хората?

¹⁴ Как да говорим с тях? Днес милиони хора са като „измъчени и разпръснати“ овце заради нечестни и безмилостни бизнесмени, политици и религиозни  водачи. (Мат. 9:36) Ето защо мнозина не вярват на никого и са без надежда. Колко важно е тогава с избора си на думи и с тона на гласа си да показваме загриженост и съчувствие към тях! Всъщност много хора са привлечени към посланието ни не само заради библейското ни познание и логични разсъждения, но също и заради искрения ни интерес към тях и учтивото ни отношение.

15. Как да сме мили и внимателни към тези, на които проповядваме?

¹⁵ Има много начини, по които можем да покажем, че мислим за тези, на които проповядваме. Да вземем за пример въпросите, които са резултатно средство за поучаване. Хубаво е да ги формулираме внимателно и да ги задаваме с уважение. Един пионер, който проповядвал в район, където много хора били резервирани и стеснителни, се научил да не задава неудобни въпроси. Това били въпросите, на които те не можели да отговорят или давали погрешен отговор. Например той не задавал въпроси от рода на „Знаете ли Божието име?“ или „Знаете ли какво представлява Божието Царство?“. Вместо това казвал: „Научих от Библията, че Бог има лично име. Може ли да Ви покажа кое е това име?“ Разбира се, хората навсякъде са различни, затова не искаме да създаваме правила. Трябва обаче винаги да се отнасяме към хората в района мило и с уважение. А за тази цел трябва добре да ги познаваме.

16, 17. Как да решим: а) кога да посещаваме хората; б) колко дълго да разговаряме с тях?

¹⁶ Кога да ги посещаваме? Когато проповядваме от врата на врата, домакините не ни очакват. Следователно е важно да ги посещаваме във време, в което ще са по–склонни да разговарят с нас. (Мат. 7:12) Например обичат ли хората в твоя район да спят до по–късно през почивните дни? Ако е така, може да започнеш службата, като проповядваш улично или на обществени места или като направиш повторни посещения на хора, които знаеш, че вече са станали.

¹⁷ Колко дълго да оставаме при тях? Тъй като мнозина са заети, може да е подходящо посещенията ти да са кратки, поне в началото. По–добре е да приключиш разговора по–рано, отколкото да останеш твърде дълго. (1 Кор. 9:20–23) Когато хората видят, че се съобразяваме с обстоятелствата им и натоварения им график, ще са по–склонни да ни приемат отново. Ясно е, че трябва да проявяваме плода на Божия дух в службата си. Така наистина ще сме „сътрудници на Бога“ и чрез нас той дори може да привлече някого към истината. (1 Кор. 3:6, 7, 9)

18. Какви благословии може да получим, ако сме мили и внимателни към другите?

¹⁸ Нека полагаме усилия да сме мили и внимателни към другите в семейството, в сбора и в проповедната служба. Това ще ни донесе много благословии сега и в бъдеще. В Псалм 41:1, 2 четем: „Щастлив е всеки, който се отнася милостиво към бедния, Йехова ще го избави в ден на бедствие. ... Той ще бъде смятан за щастлив на земята.“