1. Защо служителите на Йехова са щастливи? (Виж илюстрацията в началото.)

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА определено са щастливи хора. Веселите разговори и смехът са нещо обичайно за техните събрания, конгреси и неофициални събирания. Защо те са толкова щастливи? Основната причина е, че познават Йехова, „щастливия Бог“, служат му и се стремят да му подражават. (1 Тим. 1:11; Пс. 16:11) Тъй като е Източникът на щастието, Бог иска да сме щастливи и ни дава много причини да се радваме. (Втор. 12:7; Екл. 3:12, 13)

2, 3. а) Какво е щастие? б) Защо може да е трудно да сме щастливи?

² Какво би казал за себе си? Щастлив ли си? А можеш ли да си още по–щастлив? Щастието се определя като сравнително постоянно състояние на удовлетворение, което се характеризира с чувства, вариращи от обикновено задоволство до дълбока и голяма радост от живота, и с естествено желание това състояние да продължава. Библията показва, че хората, които имат благословията на Йехова, изпитват истинско щастие. В днешния свят обаче може да е трудно човек да е щастлив. Защо?

 ³ Може да загубим щастието си в тежки ситуации, като например, когато наш близък почине или е изключен или когато бракът ни се разтрогне или изгубим работата си. Възможно е да се чувстваме нещастни заради постоянни кавги в семейството или напрегнати отношения с някого. Други причини може да са присмех от колеги или съученици, религиозно преследване и лишаване от свобода. Или пък влошено здраве, хронична болест или депресия. Исус Христос, „щастливият и единствен Властник“, обичал да утешава другите и да ги прави щастливи. (1 Тим. 6:15; Мат. 11:28–30) В своята Проповед на планината той посочил няколко неща, които могат да ни донесат щастие, въпреки че се сблъскваме с много изпитания в света на Сатана.

4, 5. Какво е нужно, за да сме щастливи, и как да запазим щастието си?

⁴ Първото нещо, което Исус споменава, е особено важно: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди, защото небесното царство им принадлежи.“ (Мат. 5:3) Как показваме, че осъзнаваме тези нужди? Като се храним духовно, имаме духовни ценности и поставяме поклонението на щастливия Бог Йехова на първо място. Така ще сме по–щастливи и ще укрепим вярата си в предстоящото изпълнение на Божиите обещания. Освен това „радостната надежда“ от Библията ще ни дава сили да издържаме трудностите. (Тит 2:13)

⁵ Ако искаме да останем щастливи, трябва да развием здрави отношения с Йехова. Апостол Павел записал под вдъхновение: „Радвайте се винаги в Господаря [Йехова]. Ще повторя: Радвайте се!“ (Флп. 4:4) За да имаме такива ценни отношения с Бога, е нужно да придобием мъдрост от него. Библията казва: „Щастлив е човекът, който е намерил мъдрост, и онзи, който придобива проницателност. Тя е дърво на живот за онези, които се държат за нея, и онези, които се държат здраво за нея, са наричани щастливи.“ (Пр. 3:13, 18)

6. От какво зависи дали щастието ни ще е трайно?

⁶ За да изпитваме трайно щастие, е важно не само да четем Библията, но и да прилагаме наученото. Исус подчертал това, като казал: „Щом знаете това, ще сте щастливи и ако го вършите.“ (Йоан 13:17; прочети Яков 1:25) По този начин ще удовлетворяваме духовните си нужди и ще запазим щастието си. Но как да постигнем това, щом толкова много неща около нас ограбват щастието ни? Нека разгледаме какво още казал Исус в Проповедта на планината.

7. Как онези, които изпитват мъка, могат да са щастливи?

⁷ „Щастливи са онези, които изпитват мъка, защото ще бъдат утешени.“ (Мат. 5:4) Някои може да се питат как е възможно изпитващите мъка да са щастливи. Исус нямал предвид всички, които скърбят поради каквато и да е причина. Дори злите хора се измъчват от проблемите, които ги сполитат в тези „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1) Но егоистичната им мъка не ги приближава до Йехова и следователно не им носи щастие. Исус навярно имал предвид хората, които осъзнават духовните си нужди и вследствие на това изпитват мъка заради  окаяното духовно положение на света. Те признават собственото си грешно състояние и трагичните последствия от човешкото несъвършенство. Йехова забелязва тези искрени хора, утешава ги чрез Словото си и им дава щастие и надежда за вечен живот. (Прочети Езекиил 5:11; 9:4.)

8. Обясни как мекият нрав допринася за щастието.

⁸ „Щастливи са онези с мек нрав, защото ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) Как мекият нрав допринася за щастието? След като получат точно познание за истината, хората се променят. В миналото може да са били груби, избухливи и агресивни, но вече са облекли „новата личност“ и проявяват „нежно състрадание, милост, смирение, мекота и дълготърпение“. (Кол. 3:9–12) В резултат на това имат по–добри отношения с другите и изпитват мир и щастие. Божието Слово обещава, че те „ще наследят земята“. (Пс. 37:8–10, 29)

9. а) В какъв смисъл хората с мек нрав „ще наследят земята“? б) Защо онези, които „гладуват и жадуват за праведност“, могат да са щастливи?

⁹ В какъв смисъл онези с мек нрав „ще наследят земята“? Помазаните с духа ученици на Исус ще наследят земята, когато започнат да царуват над нея и да служат като свещеници. (Откр. 20:6) Милиони други обаче, които нямат небесно призоваване, ще наследят земята, в смисъл че ще им бъде позволено да живеят вечно на нея в съвършенство, мир и щастие. За хората с мек нрав Исус казал още, че са щастливи, защото „гладуват и жадуват за праведност“. (Мат. 5:6) Духовният им глад и жажда за праведност ще бъдат напълно удовлетворени в новия свят. (2 Пет. 3:13) Когато Бог премахне беззаконието и неправедността, нищо няма да засенчва щастието на праведните. (Пс. 37:17)

10. Какво означава да си милостив?

¹⁰ „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.“ (Мат. 5:7) Един еврейски глагол, сроден на думата за милост, означава „да изпитвам топли и нежни чувства; ... да съм състрадателен“. Подобно на това гръцкият глагол включва идеята да изпитваш съчувствие към някого. Но милостта е нещо повече от нежно чувство. В библейския смисъл на думата милост е да предприемеш действие, подбуждан от жал.

11. Какво научаваме за милостта от притчата за добрия самарянин?

¹¹ Прочети Лука 10:30–37. Исусовата притча за добрия самарянин ярко обрисува какво означава да проявяваме милост. Подбуден от искрено състрадание и милост, самарянинът предприел действия, за да облекчи болката на пострадалия човек. След като разказал притчата, Исус казал: „Върви си и постъпвай по същия начин.“ Ето защо може да се запитаме: „Правя ли същото? Постъпвам ли като жалостивия самарянин? Мога ли в по–голяма степен да проявявам милост към страдащите? Какво мога да направя за тях? Например мога ли да осигуря практическа помощ на възрастните си събратя, вдовиците и децата, чиито родители не служат на Йехова? Мога ли да поема инициативата ‘да говоря утешително на потиснатите души’?“ (1 Сол. 5:14; Як. 1:27)

12. Как милостта допринася за щастието ни?

¹² Как обаче милостта носи щастие? Когато проявяваме милост към  другите, ние изпитваме щастието, което идва от даването. Освен това знаем, че сме угодни на Йехова. (Деян. 20:35; прочети Евреи 13:16) Цар Давид казал относно онзи, който се отнася милостиво към другите: „Йехова ще го защитава и ще пази живота му. Той ще бъде смятан за щастлив на земята.“ (Пс. 41:1, 2) Като види проявите ни на състрадание, Йехова ще окаже милост на самите нас, което ще ни донесе вечно щастие. (Як. 2:13)

13, 14. Каква е връзката между чистото сърце и щастието?

¹³ „Щастливи са онези, които са с чисто сърце — казал Исус, — защото ще видят Бога.“ (Мат. 5:8) Да имаме чисто сърце, означава да сме чисти отвътре, да имаме чисти мисли и желания. Това е особено важно, ако искаме Йехова да приема поклонението ни. (Прочети 2 Коринтяни 4:2; 1 Тим. 1:5)

¹⁴ Хората с чисто сърце могат да се радват на чиста позиция пред Йехова, който заявил: „Щастливи са онези, които са изпрали дрехите си.“ (Откр. 22:14) Какво представлява изпирането на дрехите? За помазаните християни това означава, че са чисти в очите на Йехова и ще получат безсмъртен живот и вечно щастие в небето. Членовете на голямото множество със земна надежда също могат да се радват на праведна позиция като приятели на Бога. Още сега те „изпират дрехите си и ги избелват в кръвта на Агнето“. (Откр. 7:9, 13, 14)

15, 16. Как хората с чисто сърце могат „да видят Бога“?

¹⁵ Как онези с чисто сърце „виждат Бога“, щом „никой човек не може да [го] види и да остане жив“? (Из. 33:20) Гръцката дума, преведена като „виждам“, може да означава „да видя с ума си, да прозра, да разбера“. Хората, които виждат Бога с „очите на сърцата си“, наистина са го опознали и ценят качествата му. (Еф. 1:18) Исус съвършено отразявал личността на Бога, затова могъл да каже: „Който е видял мене, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:7–9)

¹⁶ Истинските поклонници на Бога го виждат и когато забелязват как той им помага в живота. (Йов 42:5) Те насочват „очите на сърцата си“ към чудесните благословии, които Бог обещава на онези, които се стремят да останат чисти и да му служат лоялно. Разбира се, възкресените помазани буквално ще видят Йехова, когато получат небесната си награда. (1 Йоан 3:2)

17. Защо миротворците са щастливи?

¹⁷ Исус казал още: „Щастливи са миротворците.“ (Мат. 5:9) Хората, които поемат инициативата да се помирят с другите, имат основания да са щастливи. Ученикът Яков писал: „Плодът на праведността се сее в мир за миротворците.“ (Як. 3:18) Ако отношенията ти с някого в сбора или в семейството са обтегнати, се моли на Бога да ти помогне да си миротворец. Тогава Йехова ще ти даде от духа си, с чиято помощ ще можеш да проявиш християнски качества, и това ще те направи щастлив. Исус подчертал колко е важно да поемем инициативата да се помирим с ближните си, като казал: „Ако донесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си отиди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Мат. 5:23, 24)

18, 19. Защо християните се радват дори ако са преследвани?

¹⁸ „Щастливи сте, когато хората ви укоряват, преследват ви и лъжливо говорят всякакви лоши неща против вас заради мене.“ Какво имал предвид Исус? Той допълнил: „Радвайте се и ликувайте, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така преследваха и пророците преди вас.“ (Мат. 5:11, 12) Когато апостолите били бити и им било заповядано да спрат да проповядват, те „си тръгнали от Синедриона, радвайки се“. Разбира се, те не изпитвали удоволствие от болката от боя, а се радвали, че били „сметнати за достойни да понесат позор заради [Исусовото] име“. (Деян. 5:41)

¹⁹ Днес служителите на Йехова, които понасят страдания заради Исусовото име или се сблъскват с тежки изпитания, също издържат с радост. (Прочети Яков 1:2–4.) Подобно на апостолите ние не изпитваме удоволствие от страданията. Но ако останем верни на Йехова, той може да ни помогне да издържим и да не загубим радостта си. Например през август 1944 г. тоталитарните власти изпратили Хенрик Дорник и брат му в концентрационен лагер. Противниците обаче признали: „Не е възможно да ги убедим да направят каквото и да било. Тяхното мъченичество им носи радост.“ Брат Дорник обяснил: „Макар че нямах никакво желание да бъда мъченик, се радвах, че със смелост и достойнство понасям страдания заради лоялността си към Йехова. ... Пламенните молитви ме приближиха до Йехова и за мене той наистина се оказа Помощник, на когото мога да разчитам.“

20. Защо да служим на „щастливия Бог“, ни носи щастие?

²⁰ Като имаме одобрението на „щастливия Бог“, можем да сме щастливи въпреки религиозно преследване, противопоставяне в семейството, болест или напреднала възраст. (1 Тим. 1:11) Изпитваме щастие и заради безценните обещания на нашия Бог, „който не може да лъже“. (Тит 1:2) Изпълнението на тези обещания ще е толкова впечатляващо, че днешните трудности и изпитания ще ни се струват незначителни. Благословиите на Йехова в бъдещия рай ще надминат всичките ни представи. Тогава несъмнено ще изпитваме несравнимо щастие и „ще се наслаждаваме на изобилие от мир“. (Пс. 37:11)