1. Как егоистичният дух на света може да повлияе на смирението ни?

ЗАЩО е предизвикателство да прилагаме онова, което научаваме от Божието Слово? Една причина е, че за целта се изисква смирение, а да проявяваме смирение, съвсем не е лесно. Днес, в „последните дни“, сме заобиколени от хора, които „обичат само себе си, обичат парите“ и са „самонадеяни, високомерни“ и „без самоконтрол“. (2 Тим. 3:1–3) Като служители на Йехова, може да презираме такова егоистично поведение, но да завиждаме на онези, които, изглежда, имат успех и се наслаждават на живота. (Пс. 37:1; 73:3) Някой може дори да се пита: „Заслужава ли си да поставям интересите на другите пред своите? Ако се държа „като по–маловажен“, няма ли хората да спрат да ме уважават?“ (Лука 9:48) Ако позволяваме на егоистичния дух на света да ни влияе, може да развалим добрите си отношения с братята в сбора и да изгубим християнската си идентичност. Но добрите примери в Библията могат да ни помогнат да се справим.

2. Какво можем да научим от верните Божии служители от древността?

 ² Ако искаме да подражаваме на верните личности от древността, е нужно да изследваме примера им. Как станали приятели на Бога? Как поддържали добри отношения с него и придобили сили да вършат волята му? Такова изследване е важна част от духовното ни хранене.

3, 4. а) Как получаваме духовни напътствия? б) Защо можем да кажем, че духовното хранене включва нещо повече от приемане на познание?

³ Получаваме обучение и множество добри съвети чрез Библията, християнските ни издания, jw.org, JW Broadcasting, събранията и конгресите. Но според Исусовите думи в Йоан 4:34 да се храним духовно, включва нещо повече от това да приемаме познание. Исус заявил: „Моята храна е да изпълнявам волята на онзи, който ме е изпратил, и да извърша докрай работата, която той ми е възложил.“

⁴ За Исус духовното хранене включвало да изпълнява Божиите напътствия. В какъв смисъл това било като храна? Точно както питателната храна насища тялото ни, така и сърцата ни са укрепени и вярата ни се засилва, когато вършим Божията воля. Случвало ли ти се е да отидеш на сбирка за служба изморен, но да се прибереш вкъщи щастлив и освежен?

5. Защо си заслужава да постъпваме мъдро?

⁵ Всъщност, като прилагаме ръководството от Бога, показваме, че сме мъдри. (Пс. 107:43) Заслужава си да постъпваме мъдро! Библията казва за мъдростта: „Нищо от онова, което ти е скъпо, не може да се сравни с нея. ... Тя е дърво на живот за онези, които се държат за нея, и онези, които се държат здраво за нея, са наричани щастливи.“ (Пр. 3:13–18) Исус казал: „Щом знаете това, ще сте щастливи и ако го вършите.“ (Йоан 13:17) Учениците му щели да са щастливи, ако не преставали да вършат онова, което той им бил заръчал. Следването на ученията и примера на Исус трябвало да стане техен начин на живот.

6. Защо не бива да преставаме да прилагаме наученото?

⁶ Днес също е важно да не преставаме да прилагаме наученото. Например един механик може да има инструменти, материали и познание, но ако не си служи с тях, няма да има полза. В миналото той може да е натрупал ценен опит, но трябва да продължава да практикува, за да е умел и продуктивен и занапред. По подобен начин, когато сме започнали да прилагаме наученото от Библията, може да сме имали успех. Но ще се радваме на трайно щастие, ако смирено живеем според напътствията на Йехова ден след ден.

7. Как трябва да ни влияе примерът на верните хора?

⁷ В някои ситуации може да ни е трудно да проявим смирение. В тази статия ще видим как верните хора от древността останали смирени в подобни ситуации. Ще обсъдим също няколко начина, по които можем да проявяваме това качество. Но не е достатъчно само да прочетем материала. Трябва да размишляваме върху него и след това без забавяне да го приложим.

8, 9. Какво научаваме за смирението на апостол Павел от Деяния 14:8–15? (Виж илюстрацията в началото.)

⁸ Божията воля е „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:4) Как гледаш ти на хората, които още не са научили истината? Макар че апостол Павел проповядвал в синагогите на онези, които вече знаели нещо за Бога, той не се въздържал да говори и на хора, които се покланяли на фалшиви богове. Реакцията им щяла да постави на изпитание смирението му.

⁹ Например по време на първото мисионерско пътуване на Павел ликаонците погрешно сметнали, че той и Варнава са свръхчовеци — въплъщения на фалшивите им богове Зевс и Хермес. Дали Павел и Варнава се изкушили от възможността да се прочуят? Гледали ли на това като на освежаваща почивка от преследването, което понесли в предишните два града? Смятали ли, че известността ще подпомогне разпространението на добрата новина? Съвсем не! Те веднага се възпротивили, като раздрали горните си дрехи и скочили сред множеството, викайки: „Защо правите това? И ние сме просто хора като вас!“ (Деян. 14:8–15)

10. Защо Павел и Варнава не се смятали за нещо повече от ликаонците?

¹⁰ Като признали, че и те са несъвършени, Павел и Варнава нямали предвид, че поклонението им е същото като поклонението на тези езичници. Двамата били мисионери със специална задача. (Деян. 13:2) Те били помазани със свети дух и дарени със славна надежда. Павел и Варнава обаче знаели, че и ликаонците могат да получат същата награда, ако откликнат на добрата новина.

11. Как можем да подражаваме на смирението на Павел в службата?

¹¹ Как да подражаваме на смирението на Павел? Първо не бива да очакваме или да приемаме хвалби за онова, което сме постигнали със силата на Йехова. Всеки от нас е добре да се запита: „Как гледам на онези, на които проповядвам? Дали несъзнателно съм предубеден към хора, които обществото не харесва?“ Похвално е, че Свидетелите на Йехова по света се стремят да открият в районите си хора, които може да откликнат на добрата новина. Понякога това може да означава да научат езика и обичаите на онези, които като цяло са отхвърлени от обществото. Тези Свидетели обаче не се смятат за нещо повече от тях. Те се опитват да опознаят човека, така че да достигнат сърцето му с посланието за Царството.

12. Как Епафрас проявявал неегоистична загриженост към другите?

¹² Друг начин, по който смирено следваме Божиите напътствия, е като се молим за онези, които вече „са придобили вяра, също толкова ценна, колкото и нашата“. (2 Пет. 1:1) Точно това направил Епафрас. В Библията той е споменат само три пъти, и то единствено в боговдъхновените писма на Павел. Докато бил под домашен арест в Рим, апостолът писал до християните в Колоса, че Епафрас „винаги напряга силите си в своите молитви за тях“. (Кол. 4:12) Епафрас добре познавал братята и бил много загрижен за тях.  Въпреки че бил затворник подобно на Павел, той не забравял духовните нужди на другите. (Флм. 23) Неегоистичната му загриженост го подбудила да действа в тяхна полза. Молитвите ни за другите служители на Йехова имат голяма сила, особено когато ги споменаваме по име. (2 Кор. 1:11; Як. 5:16)

13. Как можеш да подражаваш на Епафрас, когато се молиш?

¹³ Помисли за кого можеш да се молиш по име. Подобно на Епафрас много от нас се молят за братята и сестрите в сбора си и за семействата, които се сблъскват с трудности, изправени са пред сериозни решения или имат изкушения. Мнозина се молят за братята, чиито имена са посочени на jw.org. * Освен това можем да се молим за онези, които са изгубили близки в смъртта, неотдавна са преживели бедствие или война или имат финансови затруднения. Наистина много братя и сестри се нуждаят от молитвите ни. Когато се молим за тях, показваме, че сме загрижени не само за себе си, но и за другите. (Флп. 2:4) Йехова чува такива молитви.

14. Защо можем да кажем, че Йехова е най–добрият слушател?

¹⁴ Още един начин, по който проявяваме смирение, е като сме готови да изслушваме хората. В Яков 1:19 се казва, че трябва да сме „бързи да слушаме“. Йехова дава превъзходен пример в това отношение. (Бит. 18:32; Ис. Н. 10:14) Помисли какво можем да научим от записаното в Изход 32:11–14. (Прочети.) Макар че не се нуждаел от мнението на Моисей, Йехова му дал възможност да изрази чувствата си. Кой човек би изслушал някого, който понякога бърка в преценката си, и после би постъпил според думите му? Йехова обаче търпеливо слуша хората, които се обръщат към него с вяра.

15. Как можем подобно на Йехова да оказваме почит на другите?

¹⁵ Добре е всеки от нас да се запита: „Щом Йехова проявява смирение и слуша хората, както направил с Авраам, Рахил, Моисей, Исус Навиев, Маное, Илия и Езекия, не мога ли и аз да оказвам повече почит на събратята си, като зачитам достойнството им, изслушвам идеите им и дори постъпвам според добрите им предложения? Има ли някой в сбора или в семейството ми, който в момента се нуждае от моето внимание? Какво мога да направя?“ (Бит. 30:6; Съд. 13:9; 3 Царе 17:22; 2 Лет. 30:20)

16. Как реагирал цар Давид, когато Семей го провокирал?

¹⁶ Смирението ще ни помогне също да проявяваме самоконтрол, когато ни провокират. (Еф. 4:2) Забележителен пример за това се намира във 2 Царе 16:5–13. (Прочети.) Семей, който бил роднина на цар Саул, укорил Давид и служителите му и ги нападнал. Давид търпеливо понесъл това отношение, въпреки че имал възможност да го прекрати. Как събрал сили да се овладее? Намираме отговора в 3 псалм.

17. Какво помогнало на Давид да прояви самоконтрол и как можем да му подражаваме?

 ¹⁷ Надписът към 3 псалм показва, че бил композиран, когато Давид „бягал от сина си Авесалом“. В 1 и 2 стих се говори за събитията, описани в 16 глава на 2 Царе. В Псалм 3:4 личи увереността на Давид: „С пълен глас ще призова Йехова и той ще ми отговори от святата си планина.“ Ние също можем да се молим, когато понасяме лошо отношение. В отговор Йехова ще ни даде светия си дух, който ще ни помогне да издържим. Можеш ли да проявиш самоконтрол или да простиш, когато някой се държи враждебно с тебе? Уверен ли си, че Йехова вижда през какво преминаваш и ще те благослови?

18. Каква полза ще имаме, ако продължаваме да следваме Божието ръководство?

¹⁸ Когато вършим онова, което знаем, че е правилно, получаваме богати благословии. С основание в Притчи 4:7 се казва, че „мъдростта е най–важното“. Макар че мъдростта се основава на познанието, тя по–скоро е свързана с решенията, които вземаме, отколкото с фактите, които знаем. Мъдрост се вижда дори в мравките. Те проявяват инстинктивна мъдрост, като подготвят храната си през лятото. (Пр. 30:24, 25) Христос, „Божията мъдрост“, винаги върши онова, което е угодно на Бащата. (1 Кор. 1:24; Йоан 8:29) За Бога има разлика между това да вземем правилно решение и да действаме според него. Той възнаграждава хората, които проявяват смирение и издръжливост и вършат онова, което знаят, че е правилно. (Прочети Матей 7:21–23.) Затова служи смирено на Йехова. Така сборът ще стане място, където другите също ще искат да му служат смирено. Да прилагаме онова, което е правилно, изисква време и търпение, но е проява на смирение, която носи щастие сега и завинаги.