1-2. Как думите в Еклисиаст 11:6 са свързани с проповядването на добрата новина за Царството?

В НЯКОИ страни много хора откликват на добрата новина. Като че ли точно нея са чакали! В други обаче интересът към Бога или Библията е малък. Каква е ситуацията там, където живееш? При всички случаи Йехова очаква да продължаваме да проповядваме, докато той не сметне, че е достатъчно.

² В определеното от него време проповедната дейност ще приключи и „ще дойде краят“. (Мат. 24:14, 36) Междувременно как да изпълняваме думите „да не даваме почивка на ръката си“ *? (Прочети Еклисиаст 11:6.)

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ В предишната статия обсъдихме четири неща, които ще ни помогнат да сме резултатни „рибари на хора“. (Мат. 4:19) Сега ще разгледаме три начина, по които да укрепим решимостта си да проповядваме независимо от обстоятелствата. Ще научим защо е важно 1) да сме съсредоточени, 2) да сме търпеливи и 3) да имаме силна вяра.

4. Защо трябва да сме съсредоточени върху задачата, която Йехова ни е възложил?

⁴ Исус предсказал условия и събития, които щели да бележат последните дни и можело да отвличат вниманието  на последователите му от проповедната дейност. Той ги подканил „да стоят будни“. (Мат. 24:42) Днес нещата, които ни разсейват, са подобни на тези, които попречили на хората в дните на Ной да се вслушат в предупреждението, което той известявал. (Мат. 24:37-39; 2 Пет. 2:5) Ето защо искаме да сме съсредоточени върху възложената ни от Йехова задача.

5. Как Деяния 1:6-8 описва обхвата на проповедната дейност?

⁵ Проповедната дейност заслужава сериозното ни внимание. Исус предсказал, че тя ще се разрасне и ще продължи дълго след смъртта му. (Йоан 14:12) След като той умрял, някои от учениците му се върнали към риболова. Когато възкръснал, Исус по чудодеен начин им помогнал да уловят много риба и подчертал, че задачата да са рибари на хора, е по-важна от всяко друго начинание. (Йоан 21:15-17) Точно преди да се възнесе на небето, той споделил с учениците си, че започнатата от него свидетелска дейност ще излезе извън границите на Израил. (Прочети Деяния 1:6-8.) Години по-късно във видение Исус показал на апостол Йоан какво ще стане в „деня на Господаря“ *. Едно от нещата, които апостолът видял, било удивително събитие — ангел носел „вечната добра новина“, за да я съобщи на „всеки народ и племе, и език, и род“. (Откр. 1:10; 14:6) Ясно е, че волята на Йехова за нас днес е да участваме в тази грандиозна свидетелска дейност до самия ѝ край.

6. Как да останем съсредоточени върху проповедната дейност?

⁶ Ще останем съсредоточени върху  проповедната дейност, ако размишляваме за всичко, което Йехова прави за нас. Например той ни осигурява изобилие от духовна храна под формата на печатни и електронни издания, аудио- и видеоматериали и месечни предавания. Само помисли: На официалния ни уебсайт има информация на над 1000 езика! (Мат. 24:45-47) В свят, разединен от политически, религиозни и икономически различия, повече от 8 милиона Божии служители са истински обединени в световно братство. Например на 19 април 2019 г. Свидетелите по целия свят гледаха едно и също обсъждане на ежедневния текст, а вечерта 20 919 041 души се събраха да честват Възпоменанието на Исусовата смърт. Размисълът върху привилегията да виждаме това съвременно чудо и да участваме в него, ни подбужда да сме съсредоточени върху дейността за Царството.

7. Как примерът на Исус ни помага да останем съсредоточени?

⁷ Ще останем съсредоточени върху службата и ако следваме примера на Исус. Той не позволил на нищо да отклони вниманието му от свидетелстването за истината. (Йоан 18:37) Исус не се изкушил, когато Сатана му предложил „всички царства на света и тяхната слава“, нито когато хората искали да го направят цар. (Мат. 4:8, 9; Йоан 6:15) Той не се поддал на желание за материални богатства и не се изплашил от жестокото противопоставяне. (Лука 9:58; Йоан 8:59) Когато вярата ни е подложена на изпитание, можем да останем съсредоточени, ако помним един съвет на апостол Павел. Той подканил християните да подражават на Исус, за да „не се уморят и да не се изтощят“. (Евр. 12:3)

8. Какво представлява търпението и защо е особено важно днес?

⁸ Търпението е способността да чакаме спокойно една ситуация да се промени. Нуждаем се от него, независимо дали става въпрос за края на неприятни обстоятелства или за дългоочакваното изпълнение на някакво желание. Пророк Авакум копнеел насилието в Юда да бъде прекратено. (Авак. 1:2) Исусовите ученици се надявали Царството „да се прояви веднага“ и да ги спаси от римското потисничество. (Лука 19:11) Ние копнеем за деня, в който Божието Царство ще премахне злото и ще установи праведния нов свят. (2 Пет. 3:13) Трябва обаче да сме търпеливи и да чакаме определеното от Йехова време. Обърни внимание на някои начини, по които Йехова ни учи на търпение.

9. Кои са някои прояви на търпението на Йехова?

⁹ Йехова ни дава съвършен пример на търпение. Той оставил достатъчно време на Ной да построи ковчега и да служи като „проповедник на праведността“. (2 Пет. 2:5; 1 Пет. 3:20) Йехова изслушал многобройните въпроси на Авраам във връзка с решението му да унищожи злите жители на градовете Содом и Гомор. (Бит. 18:20-33) Векове наред Бог бил изключително търпелив към неверния израилски народ. (Неем. 9:30, 31) Днес той проявява търпение, като оставя време на хората, които привлича, „да стигнат до разкаяние“. (2 Пет. 3:9; Йоан 6:44; 1 Тим. 2:3, 4) Всичко това ни дава основание  да продължаваме търпеливо да проповядваме и да учим другите. Йехова ни учи на търпение и чрез един пример в Словото си.

10. Какво научаваме от примера със земеделеца, споменат в Яков 5:7, 8?

¹⁰ Прочети Яков 5:7, 8. Примерът със земеделеца онагледява търпението. Вярно е, че някои растения растат бързо, но на повечето, особено на тези, които дават плод, им е нужно по-дълго време. В Израил от сеитбата до жетвата минавали около 6 месеца. Земеделецът засявал семената след ранните есенни дъждове и жънел след късните пролетни дъждове. (Мар. 4:28) Ще е мъдро да подражаваме на търпението на земеделеца. Това обаче може да не е лесно.

11. Как търпението ни помага в службата?

¹¹ Несъвършените хора обикновено искат да виждат незабавни резултати от усилията си. Но за да даде плод, една нива се нуждае от постоянни грижи — прекопаване, садене, плевене и поливане. Правенето на ученици също изисква постоянни усилия. Отнема време да изкореним плевелите на предразсъдъците и безразличието от онези, които учим. Търпението ще ни предпази от обезсърчение, когато се сблъскаме с трудности. То ни е необходимо и когато срещнем положителна реакция. Не можем да ускорим духовния растеж на един изучаващ. Понякога дори учениците на Исус не разбирали веднага онова, на което той ги учел. (Йоан 14:9) Нека помним, че ние може да садим и поливаме, но Бог причинява растежа. (1 Кор. 3:6)

12. Как можем да проявяваме търпение, когато свидетелстваме на невярващи роднини?

¹² Една област, в която може да ни е трудно да сме търпеливи, е свидетелстването на невярващите ни роднини.  Полезен принцип намираме в Еклисиаст 3:1, 7: „Има ... време за мълчание и време за говорене.“ Може да оставим доброто ни поведение да говори вместо нас, но ще е добре винаги да сме нащрек за възможности да свидетелстваме за истината. (1 Пет. 3:1, 2) Макар да проповядваме пламенно, сме търпеливи с всички, включително с членовете на семейството си.

13-14. На кои примери на търпение можем да подражаваме?

¹³ Научаваме много за търпението от верните хора както в библейски времена, така и днес. Авакум копнеел за края на злото, но уверено заявил: „Ще стоя на стража на мястото си.“ (Авак. 2:1) Апостол Павел имал силно желание „да завърши“ службата си, но търпеливо продължил „да дава пълно свидетелство относно добрата новина“. (Деян. 20:24)

¹⁴ Да разгледаме примера на семейна двойка, завършила Гилеад, която била назначена в нехристиянска страна с малко Свидетели. Там нямало много хора, които искали да изучават Библията. За разлика от това техните съученици от Гилеад, служещи в други страни, им разказвали за многото си хубави изучавания. Въпреки бавния растеж в района двамата търпеливо продължавали да проповядват. След 8 години в този привидно неплодороден район те имали радостта да видят как една от изучаващите им се покръства. Какво е общото между древните и съвременните примери? Тези верни хора „не изпаднали в леност“, нито дали почивка на ръката си и Йехова ги възнаградил. Нека „подражаваме на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“. (Евр. 6:10-12)

15. Как вярата укрепва решимостта ни да проповядваме?

¹⁵ Ние вярваме в посланието, което проповядваме, затова искаме да го споделяме с колкото се може повече хора. Имаме доверие в обещанията в Божието Слово. (Пс. 119:42; Иса. 40:8) Свидетели сме на изпълнението на библейските пророчества в наши дни. Виждаме как животът на хората се подобрява, когато започнат да прилагат библейските съвети. Тези доказателства засилват увереността ни, че добрата новина за Царството е послание, от което всички се нуждаят.

16. В хармония с Псалм 46:1-3 как вярата в Йехова и Исус укрепва решимостта ни да проповядваме?

¹⁶ Имаме вяра също в Йехова, Източника на посланието ни, и в Исус, когото той е назначил за Цар на Царството. (Йоан 14:1) Независимо от обстоятелствата ни Йехова винаги ще бъде наше убежище и сила. (Прочети Псалм 46:1-3.) Освен това сме уверени, че Исус ръководи проповедната дейност от небето с дадената му от Бога власт. (Мат. 28:18-20)

17. Дай пример, който показва защо трябва да продължаваме да проповядваме.

¹⁷ Вярата засилва увереността ни, че Йехова ще благослови нашите усилия, понякога по неочаквани начини. (Екл. 11:6) Например всеки ден хиляди хора минават покрай щандовете ни за литература. Резултатен ли е този метод за проповядване? Разбира се! В „Нашата служба на Царството“ за ноември  2014 г. беше поместена случката на студентка, която искала да напише есе за Свидетелите на Йехова. Тя не могла да намери Зала на Царството, но видяла щанд в района на своя университет и така се сдобила с материал за есето си. В крайна сметка тя се покръстила и днес служи като редовна пионерка. Подобни случки ни мотивират да продължаваме да проповядваме, защото показват, че все още има хора, които трябва да чуят посланието за Царството.

18. Защо сме сигурни, че проповедната дейност ще завърши, когато Йехова реши?

¹⁸ Можем да сме сигурни, че проповедната дейност ще завърши точно навреме. Помисли какво станало в дните на Ной. Йехова показал, че е Господар на времето. Той определил началото на Потопа 120 години предварително. Десетилетия по-късно Йехова възложил на Ной да построи ковчега. Ной работил вероятно 40-50 години, преди да започне Потопът. Въпреки че хората не го слушали, той известявал Божието предупреждение, докато Йехова не му казал да прибере животните в ковчега. Тогава, точно навреме, „Йехова затворил вратата“. (Бит. 6:3; 7:1, 2, 16)

19. Какво можем да очакваме, ако не даваме почивка на ръката си?

¹⁹ Скоро Йехова ще прекрати проповедната дейност, ще „затвори вратата“ на системата на Сатана и ще ни въведе в праведния нов свят. Дотогава нека подражаваме на Ной, Авакум и другите, които не дали почивка на ръката си. Нека бъдем съсредоточени и търпеливи и да имаме силна вяра в Йехова и неговите обещания.