1. Защо не се изненадваме, че хората в света днес си нямат доверие?

 ХОРАТА в света на Сатана не знаят на кого да вярват. Те са постоянно разочаровани от търговци, политици и религиозни водачи. Понякога не могат да се доверят и на приятели, съседи или дори роднини. Това не ни изненадва, понеже Библията е предсказала, че в последните дни хората ще бъдат „нелоялни, ... клеветници, ... предатели“. С други думи, те ще приличат на бога на тази система, на когото изобщо не може да се вярва. (2 Тим. 3:1-4; 2 Кор. 4:4)

2. а) На кого можем със сигурност да се доверим? б) Какво може да се питат някои?

² Като християни обаче знаем, че можем да се доверим напълно на Йехова. (Йер. 17:7, 8) Сигурни сме, че той ни обича и че никога „няма да изостави“ приятелите си. (Пс. 9:10) Можем да вярваме също на Исус Христос, защото дал живота си за нас. (1 Пет. 3:18) Освен това сме се убедили от личен опит, че Библията осигурява надеждно ръководство. (2 Тим. 3:16, 17) Следователно знаем, че можем да вярваме на Йехова, на Исус и на Библията. Но някои може да се питат дали винаги можем да имаме доверие на братята и сестрите в сбора. И ако отговорът е да, защо?

3. С каква чест ни е удостоил Йехова? (Мар. 10:29, 30)

³ Йехова ни е избрал да сме част от неговото световно семейство от поклонници. Помисли само каква чест е това и какви ползи носи! (Прочети Марко 10:29, 30.) По целия свят имаме братя и сестри, които като нас обичат Йехова и полагат всички усилия да живеят според неговите стандарти. Те може да имат различен език, култура  или облекло, но ги чувстваме близки дори когато ги срещаме за първи път. Най-вече обичаме да сме с тях, за да възхваляваме любещия ни небесен Баща и да му се покланяме. (Пс. 133:1)

4. Защо се нуждаем от братята и сестрите си?

⁴ Сега повече от всякога трябва да сме обединени с братята и сестрите си. Понякога те ни помагат в трудностите, които срещаме. (Рим. 15:1; Гал. 6:2) Освен това ни насърчават да сме активни в службата на Йехова и да оставаме духовно силни. (1 Сол. 5:11; Евр. 10:23-25) Помисли как щяхме да се чувстваме, ако нямахме подкрепата им в борбата с общите ни врагове — Сатана Дявола и порочния му свят. Скоро Сатана и тези, които той контролира, ще нападнат Божиите служители. Представи си колко ще сме благодарни за помощта на братята и сестрите ни тогава!

5. Защо на някои им е трудно да се доверят на братята и сестрите си?

⁵ На някои обаче им е трудно да вярват на братята и сестрите си, може би защото някой от тях е предал доверието им или не е спазил свое обещание. Или е възможно някой в сбора да е казал или направил нещо, което дълбоко ги е засегнало. Заради такива преживявания може да им е трудно да се доверят на другите. Тогава какво ще ни помогне да изградим доверие в събратята си?

6. Как любовта ни помага да изградим доверие в другите? (1 Коринтяни 13:4-8)

⁶ Любовта е основата за доверието. Първо Коринтяни, 13 глава, описва много аспекти на любовта, които могат да ни помогнат да изградим или да  възстановим доверието си в другите. (Прочети 1 Коринтяни 13:4-8.) Например в 4 стих се казва, че „любовта е дълготърпелива и милостива“. Йехова е търпелив към нас дори когато съгрешаваме срещу него. Тогава несъмнено можем да бъдем търпеливи към братята си, ако казват или правят неща, които ни дразнят или нараняват. Пети стих добавя: „[Любовта] не се раздразнява, не е злопаметна.“ Не искаме да сме злопаметни и да припомняме на братята си минали думи или постъпки, с които са ни обидили. Еклисиаст 7:9 ни насърчава „да не бързаме да се обиждаме“. Колко по-добре е да прилагаме думите от Ефесяни 4:26: „Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени.“

7. Как принципите в Матей 7:1-5 ни помагат да изграждаме доверие в братята и сестрите си?

⁷ Друго, което ще ни помогне да изградим доверие в братята и сестрите си, е да гледаме на тях така, както Йехова гледа на тях. Бог ги обича и не си води отчет за греховете им. Ние също не бива да го правим. (Пс. 130:3) Вместо да се съсредоточаваме върху техните грешки, трябва да се опитваме да виждаме хубавите им качества и потенциала им. (Прочети Матей 7:1-5.) Ние не се съмняваме в добрите им подбуди, тъй като любовта „вярва на всичко“. (1 Кор. 13:7) Това не означава, че Йехова иска да вярваме сляпо на другите. По-скоро той очаква да им вярваме, защото вече са показали, че може да им се има доверие b.

8. Как можеш да развиеш доверие в братята си?

⁸ Изграждането на доверие в другите отнема време. Как можеш да изградиш такова доверие? Опознай добре братята и сестрите си. Говори с тях на събранията. Уговори се да отидете заедно на служба. Бъди търпелив и им дай възможност да покажат, че са достойни за доверие. В началото може би няма да споделяш лични въпроси с човек, когото тепърва опознаваш. Но колкото по-близки ставате, навярно ще си по-отворен да говориш за съкровените си чувства и мисли. (Лука 16:10) Какво да правиш обаче, ако някой брат предаде доверието ти? Не бързай да го отписваш, а остави да мине известно време. И не позволявай действията на един или двама да ти попречат да оказваш доверие на останалите. Във връзка с това ще разгледаме примера на верни служители на Йехова, които, макар че били разочаровани от някои хора, запазили доверието си в други.

9. а) Как Анна запазила доверието си в уредбата на Йехова въпреки грешките на някои от неговите представители? б) Какво научаваш от примера на Анна за проявата на доверие в Божията уредба? (Виж илюстрацията.)

⁹ Бил ли си разочарован от поведението на отговорен брат? Ако да, може да извлечеш полза от примера на Анна. Най-авторитетната личност в поклонението на Йехова по онова време бил първосвещеникът Илий. Но той нямал образцово семейство. Синовете му, които били на отговорни позиции, редовно правели срамни и неморални неща; баща им обаче не ги поправял особено.  Йехова не отстранил веднага Илий от длъжността му. Все пак Анна не обърнала гръб на Божията уредба и не отказала да се покланя в светия шатър, докато Илий бил първосвещеник. Когато той я видял да се моли много отчаяна, погрешно решил, че е пияна, и без да провери фактите, укорил тази съкрушена жена. (1 Царе 1:12-16) Анна била обещала, че ако има син, ще го даде на Йехова. Тя била готова да спази обета си, въпреки че момчето щяло да бъде под опеката на Илий в светия шатър. (1 Царе 1:11) Трябвало ли да бъде решен въпросът със синовете на Илий? Да, и Йехова го направил в определеното време. (1 Царе 4:17) А междувременно Бог възнаградил Анна със син — Самуил. (1 Царе 1:17-20)

10. Как Давид запазил доверието си в другите, въпреки че някои хора го предали?

¹⁰ Чувствал ли си се предаден от близък приятел? Ако да, разгледай примера на цар Давид. Един от приятелите му бил мъж на име Ахитофел. Но когато Давидовият син Авесалом се опитал да вземе царството от баща си, Ахитофел се присъединил към бунта му. Какъв удар трябва да е било за Давид да загуби подкрепата едновременно на сина си и на човек, когото смятал за свой приятел! Но той не позволил на това предателство да му попречи да се доверява на останалите. Продължил да вярва на друг лоялен приятел, Хусай, който отказал да се присъедини към бунтовниците. И с основание му гласувал такова доверие. Хусай показал, че е добър приятел и дори рискувал живота си, за да му помогне. (2 Царе 17:1-16)

11. Как един от служителите на Навал показал, че има доверие на Авигея?

¹¹ Да видим примера и на един от служителите на Навал. Давид и хората му любезно осигурили защита на служителите на израилтянин на име Навал. По-късно Давид помолил богатия Навал да даде храна на хората му, каквото имал подръка. Когато Навал отхвърлил скромната му молба, Давид толкова се  ядосал, че решил да избие всички мъже в дома му. Един служител съобщил за случилото се на Наваловата жена Авигея. Като член на домакинството, той знаел, че животът му е в нейните ръце. Вместо да избяга, този служител се доверил на Авигея, че ще успее да поправи ситуацията. Можел да има такова доверие, защото тя била позната като разумна жена. И в крайна сметка доверието му било оправдано. Авигея действала смело и разубедила Давид да не постъпи, както е решил. (1 Царе 25:2-35) Тя имала доверие, че Давид ще прояви здрав разум.

12. Как Исус показал, че има доверие на учениците си въпреки грешките им?

¹² Исус вярвал на учениците си въпреки грешките им. (Йоан 15:15, 16) Когато Яков и Йоан поискали специална позиция в Царството, Исус не поставил под съмнение подбудите им да служат на Йехова, нито ги отхвърлил като апостоли. (Мар. 10:35-40) По-късно всички ученици на Исус го изоставили в нощта на задържането му. (Мат. 26:56) Въпреки това той не загубил вяра в тях. Добре виждал недостатъците им, но ги обичал „чак до края“. (Йоан 13:1) След възкресението си дори възложил на единайсетте си верни апостоли голямата отговорност да ръководят проповедната дейност и да се грижат за скъпоценните му овце. (Мат. 28:19, 20; Йоан 21:15-17) Доверието му в тези несъвършени мъже не било напразно. Всички те служили вярно до края на земния си път. Несъмнено Анна, Давид, служителят на Навал, Авигея и Исус са ни оставили чудесен пример как да проявяваме доверие в другите въпреки несъвършенството им.

13. Какво може да ни попречи да се доверяваме на другите?

¹³ Случвало ли ти се е да споделиш нещо поверително с някой брат и по-късно да откриеш, че той е предал доверието ти? Това може много да те разочарова. Веднъж една сестра споделила нещо лично с един старейшина. На следващия ден жената на старейшината ѝ се обадила да я насърчи и очевидно знаела какво е било споделено в личния разговор. Не е чудно, че доверието на тази сестра в старейшината било разклатено. Но все пак тя постъпила правилно и потърсила помощ. Обърнала се към друг старейшина и той ѝ помогнал да възстанови доверието си в старейшините.

14. Какво помогнало на един брат да възстанови доверието си в двама старейшини?

¹⁴ Един брат дълго време не се разбирал с двама старейшини, на които смятал, че не може да се довери. Но се замислил за нещо, което чул от брат, когото много уважавал. Изказването било просто, но въздействащо: „Врагът е Сатана, а не братята ни.“ Братът много мислил върху тези думи, молил се и накрая успял да се помири с двамата старейшини.

15. Защо възстановяването на доверието може да отнеме време? Дай пример.

¹⁵ Губил ли си привилегия в сбора? Това може да е болезнено преживяване. Грете и майка ѝ били лоялни Свидетелки в нацистка Германия през 30-те години, когато дейността ни била забранена. Грете имала привилегията да преписва на пишеща машина екземпляри от „Стражева кула“ за събратята си. Но когато братята научили, че баща ѝ е противник на истината, ѝ отнели тази  привилегия от страх той да не предаде сбора. С това изпитанията на Грете не свършили. По време на Втората световна война братята не давали списания на нея и на майка ѝ и отказвали да говорят с тях, когато ги срещнели на улицата. Било ѝ много мъчно! Грете била дълбоко засегната и ѝ отнело доста време да прости на тези братя и да си върне доверието в тях. След време обаче признала, че Йехова сигурно им е простил, така че и тя трябвало да го направи.

16. Защо трябва да положим усилия да възстановим доверието си в братята и сестрите?

¹⁶ Ако си имал подобно обезсърчаващо преживяване, се постарай да възстановиш доверието си в другите. Може да отнеме време, но усилията ти ще си заслужават. Това може да се сравни с хранително натравяне. Ако се натровим, вероятно ще сме по-внимателни какво ядем, но едно развалено ядене няма да ни накара напълно да спрем да ядем. Подобно на това не бива да позволяваме едно лошо преживяване да отслаби доверието ни във всички братя и сестри, които, както знаем, са несъвършени. Когато възстановим доверието си в тях, ще сме по-щастливи и ще ни е по-лесно самите ние да допринасяме за духа на доверие в сбора.

17. Защо доверието е толкова важно и какво ще обсъдим в следващата статия?

¹⁷ Доверието е рядкост в света на Сатана, но в световното ни братство цари доверие, основано на любов. То ни носи радост и единство сега и ще бъде защита за нас в трудностите, които предстоят. Какво можеш да направиш, ако някой те е разочаровал, като е предал доверието ти? Опитай се да гледаш на нещата от гледната точка на Йехова, прилагай библейските принципи, развивай силна любов към братята и се учи от примерите в Библията. Можем да преодолеем наранените си чувства и да си върнем доверието в другите. Тогава ще се радваме на безброй приятели, които са „по-близки и от братя“. (Пр. 18:24) Но доверието е двупосочна улица. В следващата статия ще обсъдим как ние можем да покажем, че сме достойни за доверието на нашите братя.