1-2. Как трябва да гледаме на изпитанията според Матей 5:11?

ИСУС обещал на последователите си, че ще са истински щастливи, но ги предупредил, че ще имат и изпитания. (Мат. 10:22, 23; Лука 6:20-23) Ние се радваме да сме ученици на Христос. Как се чувстваме обаче, ако имаме противопоставяне в семейството, властите ни преследват или колеги или съученици ни оказват натиск да направим нещо погрешно? Напълно нормално е да се тревожим.

² Хората обикновено не възприемат преследването като причина за радост. Но точно така трябва да гледаме на него според Божието Слово. Например ученикът Яков писал, че когато срещаме изпитания, не бива да се чувстваме съкрушени, а да го смятаме за радост. (Як. 1:2, 12) А Исус казал, че трябва да сме щастливи дори когато ни преследват. (Прочети Матей 5:11.) Как да запазим радостта си въпреки трудностите? Можем да научим много от писмото, което Яков написал до първите християни. В началото нека видим с какви трудности се сблъскали те.

3. Какво се случило малко след като Яков станал ученик на Исус?

³ Малко след като Яков, природеният брат на Исус, станал ученик, се надигнало преследване срещу християните в Йерусалим. (Деян. 1:14; 5:17, 18) Когато ученикът Стефан бил убит, много от тях напуснали града и „се разпръснали из цяла Юдея и Самария“, стигайки чак до Кипър  и Антиохия. (Деян. 7:58 — 8:1; 11:19) Само можем да си представим през какви трудности преминали учениците. Въпреки това те пламенно проповядвали добрата новина, където и да отидели, и спомогнали да се сформират сборове из цялата Римска империя. (1 Пет. 1:1) Но ги очаквали още по-тежки времена.

4. През какви други изпитания преминали първите християни?

⁴ Първите християни преминали и през други изпитания. Например около 50 г. римският император Клавдий заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Така че юдеите, които били станали християни, трябвало да оставят домовете си и да се установят другаде. (Деян. 18:1-3) Около 61 г. апостол Павел писал, че събратята му са публично обиждани, хвърляни в затвора и че притежанията им са разграбвани. (Евр. 10:32-34) Освен това като всички други хора християните се сблъсквали с бедност и болести. (Рим. 15:26; Флп. 2:25-27)

5. На какви въпроси ще отговорим?

⁵ Когато писал писмото си преди 62 г., Яков бил наясно с какви проблеми се борят братята и сестрите му. Йехова го вдъхновил да пише до тези християни, за да им даде практични съвети, които да им помогнат да останат радостни дори при изпитания. Нека да разгледаме писмото на Яков и да отговорим на следните въпроси: Защо един християнин може да е радостен въпреки изпитанията? Какво може да ограби радостта му? И как мъдростта, вярата и смелостта ни помагат да запазим радостта си, каквото и да ни сполети?

6. Защо според Лука 6:22, 23 един християнин може да е радостен, когато среща изпитания?

⁶ Хората може да си мислят, че могат да са щастливи само ако имат добро здраве, много пари и хубави отношения в семейството. Но радостта, за която писал Яков, е част от плода на Божия дух и не зависи от обстоятелствата ни. (Гал. 5:22) Християнинът изпитва радост, или дълбоко чувство на щастие, от това, че е угоден на Йехова и следва примера на Исус. (Прочети Лука 6:22, 23; Кол. 1:10, 11) Както пламъкът в един фенер е защитен, така и този вид радост гори в сърцето на християнина. Тя не замъждява, когато здравето ни се влоши или нямаме достатъчно пари. Не угасва заради присмех или противопоставяне от членове на семейството или други хора. Вместо да се изгуби, когато противниците се опитват да го загасят, пламъкът гори все по-ярко. Изпитанията, които имаме заради вярата ни, са доказателство, че сме истински ученици на Христос. (Мат. 10:22; 24:9; Йоан 15:20) Ето защо Яков могъл да напише: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато срещате различни изпитания.“ (Як. 1:2)

7-8. Какво става с вярата ни при изпитания?

⁷ Яков споменава още една причина защо християните са готови да издържат дори тежки изпитания. Той писал: „Вашата изпитана вяра развива издръжливост.“ (Як. 1:3) Изпитанията може да се сравнят с процеса на изработка на стоманено острие. Когато острието се нагорещява и охлажда, стоманата става по-здрава. По подобен начин, когато издържаме на изпитания, вярата ни става по-силна. Затова Яков писал: „Нека издръжливостта свърши работата си докрай, та да бъдете съвършени и цели във всяко отношение.“ (Як. 1:4) Когато разбираме, че заради трудностите вярата ни става по-силна, можем да ги издържаме с радост.

⁸ В писмото си Яков посочил също някои неща, които може да ограбят радостта ни. Кои са те и как можем да ги преодолеем?

9. Защо се нуждаем от мъдрост?

⁹ Трудност: Не знаем как да постъпим. Когато имаме изпитания, искаме да вземаме мъдри решения, които са угодни на Йехова, укрепват и насърчават събратята ни и ни помагат да запазим лоялността си. (Йер. 10:23) Нужна ни е мъдрост, за да знаем как да постъпим и какво да кажем  на онези, които ни се противопоставят. Ако не знаем какво да правим, може да се почувстваме безпомощни жертви на обстоятелствата си и бързо да изгубим радостта си.

10. Какво трябва да правим според Яков 1:5, за да придобием мъдрост?

¹⁰ Решението: Моли Йехова за мъдрост. За да издържаме с радост, трябва първо да молим Йехова да ни дава мъдростта, от която се нуждаем, за да вземаме правилни решения. (Прочети Яков 1:5.) Как да постъпим, ако мислим, че Йехова не отговаря веднага на молитвата ни? Трябва да продължаваме да се молим. Той няма да се подразни, ако продължаваме да го молим за мъдрост, нито ще ни укори. Нашият небесен Баща „дава щедро“, когато го молим за мъдрост да издържим изпитанията си. (Пс. 25:12, 13) Той вижда трудностите ни, съчувства ни и иска да ни помогне. Това определено е причина за радост! Как обаче Йехова ни дава мъдрост?

11. Какво още трябва да правим, за да придобием мъдрост?

¹¹ Йехова ни дава мъдрост чрез Словото си. (Пр. 2:6) За да я придобием, трябва да изучаваме Божието Слово и основаните на него издания. Но не е достатъчно само да трупаме познание. Трябва да прилагаме мъдростта на Бога в живота си, като действаме според нея. Яков писал: „Станете изпълнители на словото, а не само слушатели.“ (Як. 1:22) Когато прилагаме Божиите съвети, ставаме по-миролюбиви, разумни и милостиви. (Як. 3:17) С помощта на тези качества можем да издържим всяка трудност, без да изгубим радостта си.

12. Защо е важно да познаваме добре Библията?

¹² Божието Слово е като огледало. То ни помага да разберем какво е  необходимо да променим и как да го направим. (Як. 1:23-25) Например, след като изучаваме Библията, може да установим, че трябва да контролираме емоциите си. С помощта на Йехова се учим как да проявяваме мекота, когато сме провокирани от някакви хора или проблеми. Мекотата ни помага да се справяме по-добре, когато сме под напрежение. В състояние сме да мислим по-трезво и да вземаме по-мъдри решения. (Як. 3:13) Колко важно е да познаваме добре Библията!

13. Защо трябва да изучаваме примера на библейските личности?

¹³ Понякога разбираме какво не бива да правим едва след като сме сгрешили. Но така се учим по трудния начин. По-добре да придобиваме мъдрост, като си извличаме поука от добрите и лошите постъпки на другите. Ето защо Яков ни насърчава да размишляваме върху примера на библейски личности като Авраам, Раав, Йов и Илия. (Як. 2:21-26; 5:10, 11, 17, 18) Тези лоялни служители на Йехова издържали на трудности, които можело да ограбят радостта им. Примерът им показва, че с помощта на Йехова и ние можем да успеем.

14-15. Защо не бива да пренебрегваме съмненията си?

¹⁴ Трудност: Неразсеяни съмнения. От време на време може да ни е трудно да разберем нещо в Библията или може Йехова да не отговаря на молитвите ни така, както очакваме. Това би могло да посее съмнения в нас. Ако ги пренебрегнем, те ще отслабят вярата ни и ще навредят на отношенията ни с Йехова. (Як. 1:7, 8) Заради съмнения е възможно дори да изгубим надеждата си за бъдещето.

¹⁵ Апостол Павел сравнил надеждата ни с котва. (Евр. 6:19) Котвата държи кораба по време на буря и не позволява той да бъде отнесен към скалите. Тя обаче е от полза само ако веригата, с която е прикрепена към кораба, не се скъса. Точно както ръждата отслабва веригата, така и неразсеяните съмнения отслабват вярата ни. Когато се сблъска с противопоставяне, човек, който изпитва съмнения, може да изгуби вяра, че Йехова ще изпълни обещанията си. Ако изгубим вярата си, губим и надеждата си. Както казал Яков, онзи, който се съмнява, е „като морска вълна, носена и тласкана от вятъра“. (Як. 1:6) Такъв човек най-вероятно никога няма да е радостен!

16. Какво да правим, ако имаме съмнения?

¹⁶ Решението: Преодолей съмненията и укрепи вярата си. Не бъди колеблив. В дните на пророк Илия народът на Йехова бил колеблив. Илия казал на хората: „Докога ще куцате и с двата крака, следвайки две различни мнения? Ако Йехова е истинският Бог, вървете след него, но ако е Ваал, вървете след него.“ (3 Царе 18:21) Същото важи и днес. Трябва да направим изследване, за да си докажем, че Йехова е истинският Бог, че Библията е неговото Слово и че Свидетелите на Йехова са неговият народ. (1 Сол. 5:21) Така ще преодолеем съмненията и ще укрепим вярата си. Ако се нуждаем от помощ да разсеем съмненията си, може да се обърнем към старейшините. Трябва да действаме решително, за да запазим радостта си в службата за Йехова!

17. Какво ще стане, ако изгубим смелостта си?

¹⁷ Трудност: Обезсърчение. В Божието Слово пише: „Ако се обезсърчиш в ден на беда, силата ти ще отслабне.“ (Пр. 24:10) Еврейската дума, преведена като „обезсърчиш“, може да означава „обезкуражиш“. Ако изгубиш смелостта си, бързо ще изгубиш и радостта си.

18. Какво означава да издържаме?

 ¹⁸ Решението: Разчитай на Йехова да ти даде смелост да издържиш. Нужна ни е смелост, за да издържим трудностите. (Як. 5:11) Думата, използвана от Яков и преведена като „издръжливост“, предава идеята за някого, който стои непоклатимо на мястото си. Това ни напомня за войник, който смело е заел позиция срещу врага и не отстъпва и сантиметър, независимо колко ожесточена е атаката.

19. Какво научаваме от примера на апостол Павел?

¹⁹ Апостол Павел оставил забележителен пример на смелост и издръжливост. Понякога той се чувствал слаб, но успявал да издържи, защото разчитал на Йехова да му дава нужната сила. (2 Кор. 12:8-10; Флп. 4:13) Ние също можем да имаме такава сила и смелост, ако смирено признаваме, че се нуждаем от помощта на Йехова. (Як. 4:10)

20-21. В какво можем да сме уверени?

²⁰ Можем да сме сигурни, че изпитанията, които имаме, не са наказание от Йехова. Яков ни уверява: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’ Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Як. 1:13) Ако сме убедени в този факт, ще се приближаваме до нашия любещ небесен Баща. (Як. 4:8)

²¹ Йехова „не се променя“. (Як. 1:17) Той подкрепял първите християни по време на изпитанията им и ще помага и на нас днес. Усърдно моли Йехова да ти дава мъдрост, вяра и смелост. Той ще отговори на молитвите ти. Можеш да си уверен, че Йехова ще ти помага да запазиш радостта си при изпитания!