1. Какво е направил за тебе Йехова?

КАК си станал Свидетел на Йехова? Първо си чул „добрата новина“ може би от своите родители, от колега, съученик или са ти проповядвали на вратата. (Мар. 13:10) После някой е посветил много време и усилия да изучава Библията с тебе. В течение на това изучаване си обикнал Йехова и си разбрал, че и той те обича. Бог те е привлякъл към истината и днес, като ученик на Христос, ти имаш перспективата да живееш вечно. (Йоан 6:44) Несъмнено си благодарен на Йехова, че е подбудил някого да те научи на истината и че те е приел сред своите служители.

2. Какво ще обсъдим в тази статия?

² След като вече знаем истината, имаме честта да помагаме на другите да поемат по пътя към живота. Може да нямаме проблем да проповядваме от врата на врата, но да ни е трудно да предлагаме и да водим библейски изучавания. Ако и при тебе е така, някои от предложенията в тази статия може да са ти от полза. Ще разгледаме какво ни подбужда да правим ученици и как да преодоляваме предизвикателствата, заради които може да се въздържаме да водим библейско изучаване. Преди това нека да видим защо трябва да сме не само проповедници, но и учители на добрата новина.

3. Защо проповядваме?

³ Когато бил на земята, Исус дал на последователите си двойна задача. Първо им казал да проповядват добрата  новина за Царството и им показал как да го правят. (Мат. 10:7; Лука 8:1) Например подготвил ги както за положителна, така и за отрицателна реакция към посланието им. (Лука 9:2-5) Исус също предсказал какъв ще е обхватът на проповедната дейност. Щяло да бъде дадено „свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:14; Деян. 1:8) Независимо от реакцията на хората учениците му трябвало да проповядват за Божието Царство и за това, което то ще постигне.

4. Освен да проповядваме за Царството, какво още трябва да правим според Матей 28:18-20?

⁴ Коя била втората част от задачата на Исус? Хората трябвало да бъдат учени да спазват всичко, което той е наредил. Но дали двойната задача се отнасяла само за християните през I в., както твърдят някои? Не. Исус казал, че тази важна дейност ще продължи чак до наши дни, „до завършека на тази система“. (Прочети Матей 28:18-20.) Вероятно той дал заповедта си, когато се появил пред повече от 500 ученици. (1 Кор. 15:6) Освен това в откровението, което дал на Йоан, Исус ясно показал, че от всичките му ученици се очаква да помагат на другите да научат за Йехова. (Откр. 22:17)

5. С какъв пример Павел показал връзката между проповядването и поучаването в 1 Коринтяни 3:6-9?

⁵ Апостол Павел сравнил правенето на ученици с отглеждането на посеви и така показал, че не е достатъчно само да сеем. Той напомнил на коринтяните: „Аз садях, Аполос поливаше ... Вие сте Божия нива.“ (Прочети 1 Коринтяни 3:6-9.) Като работници в „Божията нива“, ние не само сеем семената, но и ги поливаме и редовно проверяваме развитието им. (Йоан 4:35) Същевременно обаче признаваме, че Бог е този, който причинява растежа.

6. Какво включва задачата ни като учители?

⁶ Ние търсим хората с „правилна нагласа за вечен живот“. (Деян. 13:48) За да могат да станат те ученици, трябва да им помогнем 1) да разберат, 2) да приемат и 3) да приложат нещата, които научават от Библията. (Йоан 17:3; Кол. 2:6, 7; 1 Сол. 2:13) Останалите в сбора могат да помагат на изучаващите, като проявяват любов към тях и ги карат да се чувстват добре дошли на събранията. (Йоан 13:35) Може също да са нужни доста време и сили от страна на водещия да помогне на изучаващия да се откаже от вярвания и обичаи, които са като „здрави укрепления“. (2 Кор. 10:4, 5) Всичко това понякога отнема много месеци, но усилията си заслужават.

7. Какво ни подбужда да проповядваме и да правим ученици?

⁷ Защо участваме в проповедната дейност? Първо, защото обичаме Йехова. Когато всеотдайно изпълняваме заповедта на Исус, показваме своята любов към Бога. (1 Йоан 5:3) Помисли върху следното: От любов към Йехова вече проповядваш от къща на къща. Лесно ли ти беше да го направиш? Вероятно не. Със сигурност на първата си врата си бил притеснен, но си знаел, че това е заповед на Исус, и си се подчинил. Вероятно с времето ти е станало по-лесно  да проповядваш. Какво да кажем обаче за воденето на библейско изучаване? Дали самата мисъл за това те плаши? Може би. Но ако се помолиш на Йехова да преодолееш притеснението и да имаш смелост да предложиш изучаване на някого, той може да засили желанието ти да правиш ученици.

8. Според Марко 6:34 какво още може да ни подбужда да учим другите?

⁸ Второ, любовта към ближните ни подбужда да ги учим на истината. Веднъж, след усилено проповядване, Исус и учениците му били много уморени и искали да отидат някъде да си починат, но едно голямо множество хора ги намерило. Исус съжалил хората и започнал да ги учи „на много неща“. (Прочети Марко 6:34.) Въпреки умората той напрегнал сили да направи това. Защо? Защото се поставил на мястото им. Виждал, че страдат и се нуждаят от надежда, и искал да им помогне. Хората днес са в същото състояние. Не се подвеждай по вида им. Те са като овце без пастир, които се лутат безпомощно. Апостол Павел казал, че такива хора са без Бога и без надежда. (Еф. 2:12) Те са на „пътя, който води към унищожение“. (Мат. 7:13) Като мислим за духовното състояние на хората в нашия район, любовта и състраданието ще ни подтикват да им помогнем. А най-добрият начин да го направим, е да им предложим библейско изучаване.

9. Според Филипяни 2:13 как може да ти помогне Йехова?

⁹ Може би се колебаеш да предлагаш библейско изучаване, защото знаеш, че то изисква много време. Ако е така, сподели чувствата си с Йехова и го помоли да ти даде желание да намериш и водиш изучаване. (Прочети Филипяни 2:13.) Апостол Йоан ни уверява, че Бог ще отговори на молитвите, които са в хармония с волята му. (1 Йоан 5:14, 15) Затова можеш да си сигурен, че Йехова ще ти помогне да имаш желание да правиш ученици.

10-11. Какво може да ни възпира да водим библейско изучаване?

¹⁰ Ние гледаме сериозно на задачата си да правим ученици въпреки предизвикателствата, които може да ни пречат. Нека разгледаме някои от тях и как можем да ги преодолеем.

¹¹ Чувстваме се ограничени от обстоятелствата си. Някои вестители например са възрастни или болни. И ти ли си в подобна ситуация? Ако е така, помисли върху едно от нещата, които научихме от пандемията от COVID-19. Разбрахме, че можем да водим резултатни изучавания с помощта на електронните устройства. Тоест можеш да започнеш и да водиш изучаване, докато си седиш удобно вкъщи. Има и още едно предимство. Някои искат да изучават, но не са свободни по времето, когато братята обикновено проповядват. На тях им е удобно рано сутрин или късно вечер. Ти можеш ли да изучаваш с някого в такова време? Исус разговарял с Никодим през нощта, защото той предпочитал тогава. (Йоан 3:1, 2)

12. Кои неща ни вдъхват увереност, че можем да сме добри учители?

¹² Липсва ни увереност да водим изучавания. Може би си мислим, че за да сме учители, трябва да имаме повече  познание и умения. Ако и ти мислиш така, обърни внимание на три неща, които могат да ти вдъхнат увереност. Първо, Йехова те смята за способен да учиш другите. (2 Кор. 3:5) Второ, упълномощен си от Исус, който има „всяка власт на небето и на земята“. (Мат. 28:18) И трето, можеш да разчиташ за помощ на другите. Исус разчитал на Баща си „какво да казва и какво да говори“. И ти можеш да правиш същото. (Йоан 8:28; 12:49) Освен това може да помолиш надзорника на групата си или опитен пионер или вестител да ти помогне да започнеш и да водиш библейско изучаване. Един начин да придобиеш увереност, е да присъстваш на изучаване, водено от такъв вестител.

13. Защо е важно да се приспособяваме?

¹³ Трудно ни е да се приспособяваме към нови методи и помагала. Начинът, по който водим изучавания, се промени. Основното ни помагало „Радвай се на живота вечно!“ изисква да се подготвяме за изучаването и да го водим по-различно от преди. Четат се по-малко абзаци и изучаването е по-скоро като разговор. Използваме повече клипове и електронни помагала като JW Library^®. Ако не можеш да боравиш с тези помагала, помоли за помощ някого. Ние хората обичаме да правим нещата, както сме свикнали, и не ни е лесно да се приспособяваме към новото. Но с помощта на Йехова и на другите ще успеем да се нагодим и дори ще ни е по-приятно да водим изучаване. Както казал един пионер, новият метод е „свежа промяна и за изучаващия, и за учителя“.

14. Какво трябва да помним, ако проповядваме в труден район, и как ни насърчава 1 Коринтяни 3:6, 7?

¹⁴ Живеем в район, в който трудно се започват изучавания. Хората може да са безразлични към посланието ни или дори враждебни. В такъв случай какво ще ни помогне да останем положителни? Помни, че в този нестабилен свят обстоятелствата на човек бързо могат да се променят, и този, който досега не е проявявал интерес, може да осъзнае духовните си нужди. (Мат. 5:3) Някои, които винаги са отказвали литература, впоследствие са приели библейско изучаване. Знаем също, че Йехова е Господарят на жетвата. (Мат. 9:38) Той иска да продължаваме да садим и поливаме, но растежът зависи от него. (1 Кор. 3:6, 7) И само колко насърчителна е мисълта, че дори в момента да не водим изучаване, Йехова ни възнаграждава за усилията ни, а не за резултатите от тях! *

15. Как се чувства Йехова, когато някой приеме изучаване и прилага наученото?

¹⁵ Йехова се радва, когато човек приеме библейската истина и я споделя с другите. (Пр. 23:15, 16) Колко ли е щастлив, виждайки случващото се днес! Въпреки световната пандемия през служебната 2020 г. се водиха 7 705 765 библейски изучавания, благодарение на което 241 994 души се отдадоха на Йехова и се покръстиха. Тези нови ученици на свой ред ще водят изучавания и  ще правят още ученици. (Лука 6:40) Несъмнено Йехова много се радва, когато участваме в тази дейност!

16. Каква цел може да си поставим?

¹⁶ Да правим ученици, не е лесна задача, но с подкрепата на Йехова можем да помагаме на хората да развият любов към небесния си Баща. Можем ли да си поставим за цел да започнем и да водим поне едно библейско изучаване? Сигурно ще се изненадаме от резултата, ако използваме всяка подходяща възможност да предлагаме изучавания. Йехова несъмнено ще благослови усилията ни.

17. Какво ще изпитаме, ако водим изучаване?

¹⁷ Каква чест е да проповядваме на хората и да ги учим на истината! Тази дейност ни прави истински щастливи. Апостол Павел, който помогнал на мнозина в Солун да станат ученици, изразил чувствата си по следния начин: „Коя е нашата надежда или радост, или наградата, за която ще ликуваме пред нашия Господар Исус при неговото присъствие? Нима това не сте вие? Да, вие сте нашата слава и радост.“ (1 Сол. 2:19, 20; Деян. 17:1-4) Много от нас се чувстват по същия начин. Една сестра на име Стефани, която заедно със съпруга си е помогнала на доста хора да се покръстят, казва: „Няма по-голяма радост от това да помогнеш на някого да се отдаде на Йехова.“