Бащата на Ровоам бил Соломон, който царувал в Израил 40 години. (3 Царе 11:42) Той умрял през 997 г. пр.н.е. Тогава Ровоам тръгнал от Йерусалим на север към Сихем, за да бъде помазан за цар. (2 Лет. 10:1) Възможно е да се е притеснявал да заеме мястото на баща си, който бил известен с необикновената си мъдрост. А и едва ли можел да предвиди, че скоро ще му се наложи да разреши един много сложен въпрос.

Ровоам сигурно усещал витаещото напрежение в Израил. След време при него дошли представители на народа, които открито изложили притесненията си: „Твоят баща направи ярема ни тежък, но ти сега облекчи тежката работа и тежкия ярем, които той наложи върху нас, и ние ще ти служим!“ (2 Лет. 10:3, 4)

Ровоам вероятно се чувствал като в капан. Ако изпълнел исканията на хората, той, семейството му и придворните му може би трябвало да се откажат от някои удобства. От друга страна, ако не ги изпълнел, народът можело да се вдигне на бунт. Как щял да постъпи? Новият цар първо се допитал до старейшините, които били съветници на Соломон. След това обаче потърсил съвет от младите мъже, които били на неговата възраст. И точно както го посъветвали те, той решил да се отнася лошо към хората. Затова им отговорил: „Ще направя ярема ви по–тежък и ще добавя още към него. Баща ми ви наказваше с камшици, а аз ще ви наказвам с бичове с шипове.“ (2 Лет. 10:6–14)

Каква е поуката? Често е мъдро да се вслушваме в по–възрастните духовно зрели християни. Тъй като имат опит, те биха могли да предвидят последствията от дадено решение и да ни дадат подходящ съвет. (Йов 12:12)

Народът се разбунтувал и Ровоам свикал войската си. Но Йехова изпратил пророк Семаия да му каже: „Не отивайте да воювате против своите братя, синовете на Израил! Върнете се по домовете си, защото всичко това стана от мене.“ * (3 Царе 12:21–24)

Без изобщо да се бият?! Сигурно на Ровоам не му било лесно да приеме това. Та какво ще си помислят хората за цар, който заплашва поданиците си с „бичове с шипове“, а малко след това се примирява с отявлен бунт! (Сравни 2 Летописи 13:7.) И все пак царят и войската му „послушали думите на Йехова и се върнали по домовете си, както им казал Йехова“.

Какво научаваме от това? Мъдро е да слушаме Бога, дори това да ни изложи на присмех. Ако сме му послушни, ще имаме неговото благоволение и благословия. (Втор. 28:2)

Какво станало с Ровоам? След като послушно се отказал от намерението си да воюва срещу новосформираното царство, той се заел да строи градове на територията на племената на Юда и Вениамин, които все още били под негова власт. Освен това „укрепил здраво“ много градове. (2 Лет. 11:5–12) И което е по–важно, за известно време той спазвал законите на Йехова. Тъй като десетплеменното царство Израил, управлявано от Йеровоам, тънело в идолопоклонство, много от поданиците му „поддържали Ровоам“, като пътували до Йерусалим, за да подкрепят истинското поклонение. (2 Лет. 11:16, 17) Така послушанието на Ровоам укрепило царската му власт.

Когато утвърдил царската си власт обаче, Ровоам направил нещо неочаквано. Той изоставил закона на Йехова и започнал да се покланя на фалшиви богове. Но защо? Бил ли повлиян от майка си, която била амонка? (3 Царе 14:21) Каквато и да била причината, народът като цяло го последвал. Затова Йехова позволил египетският цар Сисак да превземе множество юдейски градове, въпреки че Ровоам ги бил укрепил. (3 Царе 14:22–24; 2 Лет. 12:1–4)

Сисак дори стигнал до Йерусалим, откъдето управлявал Ровоам. Тогава пророк Семаия предал на царя и князете му послание от Бога: „Както вие ме изоставихте, така и аз ви изоставям и ви предавам в ръката на Сисак.“ Как реагирал Ровоам на това поправяне? Той го приел. Колко похвално! В Библията четем: „Израилските князе и царят се смириха и казаха: ‘Праведен е Йехова.’“ Ето защо Бог избавил Ровоам и Йерусалим от унищожение. (2 Лет. 12:5–7, 12)

Ровоам продължил да царува над южното царство. Преди смъртта си той дал щедри дарове на многото си синове вероятно за да предотврати евентуален бунт срещу брат им Авия, наследника на престола. (2 Лет. 11:21–23) Така царят показал известна прозорливост, каквато не проявил по–рано.

Въпреки заслугите си Ровоам не успял да спечели Божието одобрение. Библията обобщава царуването му по следния начин: „Той обаче вършеше зло.“ Защо? „Понеже в сърцето си не беше твърдо решен да търси Йехова.“ (2 Лет. 12:14)

Какво ни показва това? Понякога Ровоам бил послушен на Бога. Той направил някои добри неща за народа му. Но не развил близка връзка с Йехова или горещо желание да му е угоден. Затова започнал да върши зло и да се покланя на фалшиви богове. Може би се питаме дали Ровоам приемал поправянето от Йехова заради искрено разкаяние и желание да получи Божието одобрение, или по–скоро под влияние на другите. (2 Лет. 11:3, 4; 12:6) След време той отново започнал да върши  зло. Само колко различен бил от дядо си, цар Давид! Вярно е, че Давид допускал грешки, но искрено се разкайвал и през целия си живот показвал, че обича Йехова и подкрепя истинското поклонение. (3 Царе 14:8; Пс. 51:1, 17; 63:1)

Несъмнено можем да се поучим от примера на Ровоам. Хубаво е човек да се грижи за семейството си и да се стреми към стойностни цели. Но за да имаме Божието благоволение, преди всичко трябва да подкрепяме истинското поклонение и да не го изоставяме.

За тази цел трябва силно да обичаме Йехова. Точно както е нужно да слагаме съчки в огъня, за да продължава да гори, така е нужно редовно да изучаваме Божието Слово, да размишляваме върху прочетеното и да постоянстваме в молитва, за да поддържаме силна любовта си към Бога. (Пс. 1:2; Рим. 12:12) Тази любов, от своя страна, ще разпали желанието ни винаги да сме му угодни. Тя ще ни подбужда към искрено разкаяние, когато е необходимо. Така за разлика от Ровоам ние ще останем непоколебими в истинското поклонение. (Юда 20, 21)