„ЗДРАВЕЙ! Как си?“

Несъмнено често казваш това, когато срещнеш някого. Може би дори поздравът ти е придружен с ръкостискане или прегръдка. Обичаите и думите се различават в отделните страни, но в същността си поздравите много си приличат. А да не поздравиш другите или да не отвърнеш на поздрав, може да се възприеме като проява на неучтивост и лоши обноски.

Не всички обаче са склонни да поздравяват другите. Някои са срамежливи или изпитват чувство за малоценност. На други им е трудно да поздравяват хора от различна раса, народ или социално положение. Но дори един кратък поздрав може да окаже хубаво влияние върху околните.

Какво може да постигне един поздрав? И какво научаваме от Библията за поздравите?

Апостол Петър приветствал в християнския сбор първия езичник, Корнилий, като казал: „Бог не проявява пристрастие.“ (Деян. 10:34) По–късно Петър писал, че Бог иска „всички да стигнат до разкаяние“. (2 Пет. 3:9) Може би свързваш тези стихове с хората, които сега научават истината. Но апостолът подканил християните: „Почитайте всякакви хора, проявявайте любов към цялото братство.“ (1 Пет. 2:17) Нима не трябва тогава да поздравяваме всички независимо от расата, културата или произхода им? Това е начин да проявим към тях любов и уважение.

Апостол Павел насърчил събратята си: „Приемайте се един другиго, както и Христос ни прие.“ (Рим. 15:7) Той конкретно споменал братята, които били „укрепваща помощ“ за него. Нима днес предвид яростните атаки на Сатана срещу Божия народ братята и сестрите нямат още по–голяма нужда да бъдат укрепени? (Кол. 4:11; Откр. 12:12, 17)

Поздравът наистина кара другите да се чувстват приети, но постига и много повече, както показват примерите от Библията.

Когато дошло времето да прехвърли живота на Сина си в утробата на Мария, Йехова изпратил ангел да говори с нея. Ангелът започнал с думите: „Здравей, благословена жено! Йехова е с тебе!“ Мария „много се обезпокоила“, понеже не знаела защо ангелът говори с нея. Той забелязал това и казал: „Не се страхувай, Мария, защото си придобила благоволението на Бога.“ Ангелът ѝ обяснил, че волята на Бога е тя да роди Месията. Това разсеяло безпокойството ѝ и тя смирено отговорила: „Ето, аз съм робиня на Йехова! Нека стане с мене така, както ти каза.“ (Лука 1:26–38)

Този ангел, който имал привилегията да служи като пратеник на Йехова, не смятал, че е под достойнството му да говори с несъвършен човек. Той започнал с поздрав. Какво можем да научим от този пример? Трябва охотно да поздравяваме другите и да ги насърчаваме. Само с няколко думи можем да ги укрепим и да им вдъхнем увереност, че са ценна част от народа на Йехова.

Павел познавал много братя от сборовете в Мала Азия и Европа. В писмата си пращал поздрави на отделни личности, както виждаме например в 16 глава на Римляни. Той споменал  Фива, „нашата сестра“, и подканил братята „да я приемат в единство с Господаря, както трябва да бъдат приемани светите личности, и да ѝ помогнат във всичко, в което ще ѝ бъдат необходими“. Павел поздравил Прискила и Акила, „на които не само той, но и всички сборове от другите народи благодарели“. Апостолът пратил поздрави и на някои, за които днес на практика не знаем нищо — на „любимия му брат Епенет“, както и на „Трифена и Трифоса, жени, работещи усърдно в делото на Господаря“. Наистина Павел на драго сърце поздравявал братята и сестрите си. (Рим. 16:1–16)

Колко ли се зарадвали те, че апостолът ги помнел с добро! Несъмнено това увеличило любовта им към него и помежду им. Тези сърдечни поздрави със сигурност насърчили и другите християни да останат твърди във вярата. Поздравите, които изразяват топли чувства и похвала, определено укрепват приятелството между верните Божии служители и ги обединяват.

Когато Павел пристигнал на пристанището в Потиоли и се отправил към Рим, местните братя дошли да го посрещнат. Като ги видял отдалече, „Павел благодарил на Бога и се ободрил“. (Деян. 28:13–15) Понякога ще можем да поздравим някого само с усмивка или като му помахаме. Но дори това може да повдигне духа на някой потиснат или унил.

Ученикът Яков трябвало да даде строги съвети. Някои християни се превръщали в духовни прелюбодейци, като развивали приятелство със света. (Як. 4:4) Но обърни внимание как Яков започнал писмото си:

„Яков, роб на Бога и на Господаря Исус Христос, до дванайсетте племена, които са разпръснати навсякъде: Поздрави!“ (Як. 1:1) След като видели от поздрава на Яков, че той се смята за равен на тях пред Бога, читателите му най–вероятно по–лесно приели съветите му. Да, смиреният поздрав може да подготви почвата за обсъждане дори на сериозни теми.

Поздравът, макар и кратък, трябва да е искрен и сърдечен. Така той ще е въздействащ, дори да ни се стори, че е останал незабелязан. (Мат. 22:39) Веднъж една сестра в Ирландия пристигнала в Залата на Царството точно когато събранието започвало. Докато влизала забързано, един брат ѝ се усмихнал и казал: „Здравей! Много се радвам да те видя.“ Сестрата просто седнала, без да му отвърне.

След няколко седмици тя отишла при брата и споделила, че от известно време има проблеми вкъщи. Сестрата казала: „Бях толкова разстроена онази вечер, че едва успях да дойда в Залата. Не си спомням почти нищо от събранието, но помня как ме поздрави. Почувствах се наистина добре дошла. Благодаря ти.“

Братът не знаел какво въздействие е оказал краткият му поздрав. Той разказва: „Когато разбрах какво са означавали за нея тези няколко думи, ми стана много приятно и се зарадвах, че ги казах онази вечер.“

Соломон писал: „Пусни хляба си по водата и след много дни пак ще го намериш.“ (Екл. 11:1) Като поздравяваме другите, особено братята си по вяра, помнейки колко важно е това, ние ще укрепваме както тях, така и себе си. Затова нека никога не подценяваме силата на поздрава!