1, 2. а) Защо можем да кажем, че светът става все по–разделен? б) На кои въпроси ще отговорим в тази статия?

„ОТ МАЛКА виждах само несправедливости — си спомня една сестра от Южна Европа. — Затова се настроих срещу властите в моята държава и възприех идеи, които според мнозина бяха радикални. Даже години наред излизах с терорист.“ Един брат от южна Африка, който преди също оправдавал насилието, казва: „Смятах, че моето племе превъзхожда останалите, и се присъединих към една политическа партия. Учеха ни да убиваме противниците си с копие, дори тези от собственото ни племе, които подкрепяха други партии.“ Една сестра от Централна Европа признава: „Бях предубедена и мразех всеки, който беше от друга националност или религия.“

² Днес все повече хора имат подобна нагласа. Насилническите движения за независимост стават нещо обичайно, политическите разделения се задълбочават и в много страни към чужденците се проявява все по–силна враждебност. Както предсказва Библията, в тези последни дни хората „са чужди на всякакво разбирателство“. (2 Тим. 3:1, 3) Докато  светът става все по–разделен, как християните могат да съхранят своето единство? Можем да научим много от примера на Исус, който живял във време на политически безредици. Нека разгледаме три основни въпроса: Защо Исус не искал да се включи в сепаратистки движения? Как показал, че Божиите служители не бива да вземат страна по политически въпроси? И как подчертал, че насилието никога не е оправдано?

3, 4. а) Какво очаквали юдеите по времето на Исус? б) Как тези очаквания повлияли на Исусовите ученици?

³ Много от юдеите, на които Исус проповядвал, копнеели за независимост от Рим. Юдейските зилоти, или националисти, засилвали тези чувства. Много от тези екстремисти били последователи на галилееца Юда, фалшив месия от първи век, който подмамил мнозина. Юдейският историк Йосиф Флавий казал, че той „подстрекавал сънародниците си към бунт, наричайки ги страхливци, заради това че плащат данъци на римляните“. В крайна сметка римляните екзекутирали галилееца Юда. (Деян. 5:37) Някои зилоти дори прибягвали до насилие, за да постигнат целите си.

⁴ Обикновените юдеи обаче с нетърпение очаквали появата на Месията. Те си мислели, че той ще прослави народа им и ще ги освободи от римското потисничество. (Лука 2:38; 3:15) Много от тях вярвали, че Месията ще установи царство на земята, в Израил. Когато това станело, милионите юдеи, разпръснати в чужди земи, щели да се върнат в родината си. Спомни си, че Йоан Кръстител веднъж попитал Исус: „Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?“ (Мат. 11:2, 3) Йоан може би искал да знае дали някой друг ще изпълни всички надежди на юдеите. Двамата ученици, които срещнали възкресения Исус по пътя за Емаус, също говорели за неизпълнените си очаквания към Месията. (Прочети Лука 24:21.) Скоро след това апостолите на Исус го попитали: „Господарю, в това време ли ще възстановиш царството на Израил?“ (Деян. 1:6)

5. а) Защо хората в Галилея искали Исус да им стане цар? б) Как Исус поправил мисленето им?

⁵ Несъмнено заради такива очаквания относно Месията хората в Галилея искали Исус да им стане цар. Навярно си мислели, че той е идеалният водач: бил блестящ оратор, можел да лекува болните и дори да храни гладните. След като нахранил около 5000 мъже, Исус усетил какво замислят хората. В Библията четем: „Като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам.“ (Йоан 6:10–15) На следващия ден от другата страна на Галилейското езеро, след като вълнението сред множеството утихнало, Исус обяснил каква е целта на дейността му — да донесе духовна, а не материална полза на народа. Той казал на хората: „Работете не за храната, която се разваля, а за храната, която е трайна и носи вечен живот.“ (Йоан 6:25–27)

6. Как Исус ясно показал, че не се стреми към политическа власт на земята? (Виж илюстрацията в началото.)

⁶ Малко преди смъртта си Исус разбрал, че някои от последователите му очакват той да установи земно царство с център Йерусалим. Затова показал, че няма да стане така, като разказал притчата за мините. В нея „човекът от благородно потекло“, Исус, трябвало да замине задълго. (Лука 19:11–13, 15) Той  заявил неутралната си позиция и пред римските власти. Понтий Пилат го попитал: „Ти ли си царят на юдеите?“ (Йоан 18:33) Управителят вероятно се опасявал, че Исус ще предизвика политически размирици — главна причина за безпокойство по време на управлението му. Исус отговорил: „Моето царство не е част от този свят.“ (Йоан 18:36) Той нямало да се намесва в управлението, понеже неговото Царство щяло да е небесно. Исус казал на Пилат, че е дошъл на земята, за да „свидетелства за истината“. (Прочети Йоан 18:37.)

7. Защо може да е трудно да не подкрепяме дори безмълвно движенията за независимост?

⁷ Ако разбираме ясно възложената ни задача, така както Исус разбирал своята, няма да подкрепяме дори безмълвно политическите движения за независимост. Това може да не е лесно. „Хората в нашата област стават все по–крайни — отбелязва един пътуващ надзорник. — Преобладава националистичен дух и мнозина са на мнение, че политическата независимост ще подобри живота им. За щастие, братята запазват християнското си единство, като се съсредоточават върху проповядването на добрата новина за Царството. Те се надяват Бог да се справи с несправедливостта и другите проблеми, с които се сблъскваме.“

8. Каква несправедливост понасяли юдеите в дните на Исус?

⁸ Несправедливостите често разпалват политически страсти. Чувствителна тема в дните на Исус били данъците. Всъщност бунтът на галилееца Юда, споменат по–рано, избухнал вследствие на преброяване на населението, което трябвало да гарантира, че хората ще плащат данъци на Рим. Римските поданици, в това число и слушателите на Исус, били облагани с много данъци, като например за стоки, ниви и къщи. А корупцията сред данъчните служители утежнявала още повече товара им. Данъчните служители купували позицията си на публичен търг, след което се облагодетелствали от парите, които събирали. Закхей, главен данъчен служител в Йерихон, забогатял чрез изнудване. (Лука 19:2, 8) И вероятно съвсем не бил единственият.

9, 10. а) Как противниците на Исус се опитали да го въвлекат в политически спор? б) Какво научаваме от отговора на Исус? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ Противниците на Исус се опитали да го накарат да вземе страна по въпроса  с данъците, за да го хванат в капан. Те му задали въпрос относно данъка от един динарий, изискван от римските поданици. (Прочети Матей 22:16–18.) Юдеите особено мразели този данък, защото им напомнял, че са подчинени на Рим. Привържениците на Ирод, които повдигнали въпроса, мислели, че ако Исус отрече данъка, може да бъде обвинен в държавна измяна. Ако пък кажел, че данъкът е необходим товар, можел да изгуби подкрепата на последователите си.

¹⁰ Исус искал да остане неутрален по този въпрос. Той казал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Мат. 22:21) Той, разбира се, знаел, че повечето данъчни служители са нечестни. Но не искал да отклонява вниманието си от един много по–важен въпрос — Божието Царство, истинското решение на проблемите. Така оставил пример на всичките си последователи. Те не бива да вземат страна по политически въпроси, независимо колко правилна или справедлива може да изглежда една кауза. Вместо да формират или изразяват силни мнения за това какво е справедливо и какво не е, християните търсят Царството на Бога и Божията праведност. (Мат. 6:33)

11. Как можем да насочваме в правилна посока желанието си за справедливост?

¹¹ Много Свидетели на Йехова са успели да изкоренят политическите възгледи, които са имали в миналото. Една сестра от Великобритания споделя: „След като изучавах социология, развих радикални възгледи. Исках да се боря за правата на чернокожите заради всички несправедливости, които бяхме понесли. Макар че винаги печелех дебатите, в крайна сметка оставах огорчена. Не съзнавах, че причините за расовата дискриминация трябва да бъдат изкоренени от сърцата на хората. Когато започнах да изучавам Библията обаче, разбрах, че трябва да започна от собственото си сърце. И именно една бяла сестра търпеливо ми помогна в това отношение. Днес служа като редовна пионерка в жестомимичен сбор и се уча да помагам на всякакви хора.“

12. От какъв „квас“ трябвало да се пазят учениците на Исус?

¹² В дните на Исус религията често се месила в политиката. Една книга * за живота в Палестина по онова време отбелязва, че „религиозните секти, на които се делели юдеите, до известна степен приличали на днешните политически партии“. Затова Исус предупредил учениците си: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.“ (Мар. 8:15) Под „Ирод“ той вероятно имал предвид привържениците на Ирод. Другата група, фарисеите, подкрепяла независимостта на юдеите. Повествованието на Матей разкрива, че в този разговор Исус споменал също садукеите. Те пък искали юдеите да останат под римска власт, понеже това осигурявало влиятелни позиции на много от тях. Исус ясно предупредил учениците си да се пазят от „кваса“, или ученията, на тези три групи. (Мат. 16:6, 12) Интересно е, че този разговор се състоял малко след случая, когато хората искали да направят Исус свой цар.

13, 14. а) Как политическите и религиозните въпроси довели до насилие и несправедливост? б) Защо несправедливостта не оправдава насилието? (Виж илюстрацията в началото.)

¹³ Когато религията взема страна по политически въпроси, това често води  до насилие. Исус учел последователите си да са напълно неутрални. Това е една от причините защо главните свещеници и фарисеите възнамерявали да го убият. Те го смятали за политически и религиозен съперник, който е заплаха за позицията им. „Ако го оставим така — казали те, — всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.“ (Йоан 11:48) Ето защо първосвещеникът Каиафа инициирал заговора за убийството на Исус. (Йоан 11:49–53; 18:14)

¹⁴ Каиафа изпратил войници да арестуват Исус под прикритието на нощта. Исус знаел за този подъл замисъл, затова през последната вечер с апостолите си, им казал да вземат мечове. Два щели да са достатъчни, за да им даде важен урок. (Лука 22:36–38) По–късно Петър нападнал с меч един мъж от тълпата. Несъмнено среднощното несправедливо задържане на Учителя им много го ядосало. (Йоан 18:10) Но Исус му казал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Мат. 26:52, 53) Този въздействащ урок бил в хармония с онова, за което Исус се молил по–рано вечерта — учениците му да не са част от света. (Прочети Йоан 17:16.) Те трябвало да оставят борбата с несправедливостта в ръцете на Бога.

15, 16. а) Как Божието Слово е помогнало на някои християни да избягват конфликтите? б) Какъв контраст вижда Йехова, когато наблюдава днешния свят?

¹⁵ Сестрата от Южна Европа, спомената в началото, научила този урок. „Разбрах, че насилието не носи справедливост — отбелязва тя. — Видях, че онези, които прибягват до насилие, често намират смъртта си. А много други се озлобяват. Радвам се, че научих от Библията, че единствено Бог може да донесе истинска справедливост на земята. Това е посланието, което проповядвам през последните 25 години.“ Братът от южна Африка заменил копието си с „меча на духа“, Божието Слово, като проповядва послание на мир сред ближните си, независимо от кое племе са. (Еф. 6:17) А след като станала Свидетелка на Йехова, сестрата от Централна Европа се омъжила за брат от етническа група, която преди мразела. И тримата направили тези промени, защото искали да подражават на Христос.

¹⁶ Днес е особено важно да направим такива промени. Библията сравнява човечеството с развълнувано море, което не може да се успокои. (Иса. 17:12; 57:20, 21; Откр. 13:1) Докато политическите въпроси събуждат силни емоции в хората, разделят ги и провокират безсмислено насилие, ние запазваме мира и единството си. Йехова, който наблюдава този разединен свят, несъмнено много се радва да вижда единството сред народа си. (Прочети Софония 3:17.)

17. а) По какви три начина можем да допринасяме за единството? б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁷ В тази статия разгледахме три начина, по които можем да допринасяме за християнското единство: 1) да разчитаме на Божието небесно Царство да поправи несправедливостите; 2) да не вземаме страна по политически въпроси и 3) да не прибягваме до насилие. Понякога обаче единството ни може да бъде застрашено от предразсъдъци. От следващата статия ще научим как да се справим с това предизвикателство подобно на християните през първи век.