През 1970 г. в Ен Гади, Израел, близо до западния бряг на Мъртво море, археолозите се натъкнали на овъглен свитък. Те го намерили при разкопки на синагога, която била опожарена, когато селото било унищожено вероятно през VI в. Състоянието на свитъка не позволявало той да бъде разчетен. Той дори не можел да се развие, без да бъде повреден. Но благодарение на технология за триизмерно сканиране свитъкът беше „разгънат“. С помощта на нов софтуер за дигитална визуализация днес съдържанието му може да се прочете.

Какво беше установено? В свитъка има библейски текст. Това, което е останало от свитъка, съдържа стихове от първата част на книгата Левит. В тези стихове се споменава личното име на Бога на еврейски, изписано с тетраграмата. Откритието, изглежда, датира между 50 г. и IV в., което го прави най–древния свитък от Еврейските писания след Кумранските ръкописи. Гил Зохар пише във вестник „Джерусалем Пост“: „Преди виртуалното развиване на фрагмента от Левит, намерен в Ен Гади, имаше хилядолетна пропаст между 2000–годишните свитъци от Мъртво море, датиращи от края на периода на Втория храм, и средновековния кодекс от Алепо, написан през Х в.“ Според експертите този свитък, който беше виртуално разгънат, показва, че текстът на Тората е бил „вярно запазен хилядолетия и че в него не са се прокраднали грешки на преписвачи“.