ВСИЧКИ вярваме, че Йехова ръководи и подкрепя духовно народа си в „последните дни“. (2 Тим. 3:1) Но всеки носи лична отговорност да откликва на това ръководство. Можем да сравним нашата ситуация със ситуацията на израилтяните в пустинята. Те трябвало да се отзовават на призива на тръби.

Йехова наредил на Моисей да изкове от сребро две тръби, за да бъде „свиквано цялото множество и да бъде обявявано тръгването на път“. (Чис. 10:2) Свещениците трябвало да тръбят с тръбите по различен начин, за да показват на хората какво се изисква от тях. (Чис. 10:3–8) Божият народ днес получава напътствия по няколко начина. Да разгледаме три от тях, които ни напомнят на тръбенето в древността. Служителите на Йехова имат големи събирания, назначените надзорници получават обучение и понякога теократичните уредби за всички сборове биват обновявани или променяни.

Когато Йехова искал „цялото множество“ да се събере при входа на светия шатър, намиращ се от източната му страна, свещениците надували и двете тръби. (Чис. 10:3) Всички племена, разположени около шатъра на четири групи, чували отличителния звук. Онези, които били близо до входа, вероятно пристигали в рамките на минути. На останалите може би им струвало повече време и усилия. Независимо от случая Йехова искал всички да са там, за да извлекат полза.

Днес не се събираме в шатър, но сме канени на събиранията на Божия народ. Те включват регионалните конгреси и други специални събития, където получаваме важна информация и напътствия. Програмата за служителите на Йехова по целия свят е една и съща. Така тези, които откликват на поканата, се присъединяват към голямо радостно множество. Някои трябва да пътуват повече от други, но всички са съгласни, че усилията си заслужават.

Какво да кажем за отдалечените групи? Благодарение на съвременните технологии много от тези групи могат да извличат полза от програмата на големите събирания и да се чувстват част от тях. Например по време на посещение на представител на централата клонът в Бенин излъчи  програмата в Арлит (Нигер), миньорски град в пустинята Сахара. Там бяха събрани 21 братя, сестри и заинтересувани. Макар и далеч, те се чувстваха обединени с останалите 44 131 присъстващи. Един брат писа: „Благодарим ви от сърце за излъчването на програмата. За пореден път видяхме колко много ни обичате.“

Когато израилските свещеници тръбели само с една тръба, при шатъра на събранието трябвало да се явят единствено „предводителите, които са глави на хилядите“. (Чис. 10:4) Там те получавали информация и напътствия от Моисей, които да им помагат да изпълняват отговорностите си в своето племе. Ако ти беше предводител, нямаше ли да направиш всичко възможно да присъстваш?

Старейшините днес не са „предводители“, нито господаруват над Божието стадо, което им е поверено. (1 Пет. 5:1–3) Но несъмнено дават всичко от себе си в грижите за него. Затова охотно се отзовават на поканите за допълнително обучение, например в Училището за служба на Царството. По време на занятията старейшините се учат как да се грижат по–добре за делата на сбора. Това води до укрепване на духовността на всички. Дори да не си посещавал подобно училище, вероятно извличаш полза чрез онези, които са били.

Понякога израилските свещеници тръбели с променлив звук. Той известявал, че Йехова иска целият стан да тръгне на път. (Чис. 10:5, 6) Преместването на стана било изключително организирано, но изисквало много работа от всички. Някои може да са изпитвали смесени чувства. Защо?

Може би смятали, че тръбите звучат прекалено често или неочаквано. Понякога облакът оставал само „от вечерта до сутринта“, докато друг път между преместванията минавали „два дни, месец или по–дълго време“. (Чис. 9:21, 22) Общо колко пъти се местили израилтяните? В Числа, 33 глава, се споменават около 40 места, където народът бил на стан.

Вероятно се случвало някой да си намери сенчесто място, което било особено приятно в „огромната и вдъхваща страх пустиня“. (Втор. 1:19) Така че било възможно на човек да му мине мисълта, че на новото място няма да е много хубаво.

Когато племената потегляли, на някои може да им е било трудно да си изчакат реда. Всички чували променливия звук на тръбата, но нямало как да тръгнат едновременно. Първото прозвучаване било сигнал, че трябва да тръгнат племената, разположени на изток, а именно Юда, Исахар и Завулон. (Чис. 2:3–7; 10:5, 6) След това свещениците отново надували тръбите, за да призоват триплеменната група, разположена на юг. Това продължавало, докато целият стан не потеглел.

Изпитвал ли си смесени чувства относно някои организационни промени? Може би са ти се стрували твърде много и неочаквани или си харесвал дадена уредба и не ти се е искало да се променя. Във всеки случай търпението ти е било подложено на изпитание и ти е било нужно време да свикнеш. Ако обаче се стараем да реагираме, както знаем, че трябва, ще изпитаме благословията на Йехова.

В дните на Моисей Йехова водил милиони мъже, жени и деца в пустинята. Без грижите и напътствията му те нямало да оцелеят. Днес сме духовно живи благодарение на ръководството на Йехова и дори процъфтяваме! Затова нека всички сме решени като верните израилтяни да откликваме на различните призиви на тръбите!