1. Какво е направил Йехова с всеки един от нас?

ЙЕХОВА е привлякъл всеки от нас към себе си. (Йоан 6:44) Помисли какво означава това. Изследвайки внимателно милиардите хора по света, той е съзрял нещо ценно в тебе — искрено сърце, което може да го обикне. (1 Лет. 28:9) Йехова те познава, разбира те и те обича. Само колко насърчително е това!

2. С какъв пример Исус показал, че Йехова се интересува от всеки от нас?

² Йехова държи много на тебе. Същото се отнася и за всички твои християнски братя и сестри. За да ни помогне да разберем тази мисъл, Исус сравнил Йехова с пастир. Ако една от неговите 100 овце се изгуби, какво ще направи пастирът? Той ще „остави деветдесет и деветте в планината и [ще] тръгне да търси изгубената“. Когато я намери, пастирът няма да ѝ се скара, а ще се радва. Каква е мисълта? Всяка овца е важна за Йехова. Исус казал: „Моят Баща, който е на небето, не желае нито един от тези малките да загине.“ (Мат. 18:12-14)

3. Какво ще обсъдим в тази статия?

³ Несъмнено не искаме да ставаме причина някой от нашите събратя да се обезсърчи. Как можем да избегнем това? И какво да направим, ако някой нарани нас? В статията ще отговорим на тези въпроси. Но първо нека научим повече за „малките“, за които се говори в 18 глава на Матей.

4. Кои са „малките“?

⁴ „Малките“ са всички ученици на Исус. Независимо от възрастта си те са „като деца“, в смисъл че са готови  да бъдат учени от него. (Мат. 18:3) Макар че имат различен произход, култура, гледна точка и характер, те проявяват вяра в Христос, а той, от своя страна, много ги обича. (Мат. 18:6, бел. под линия; Йоан 1:12)

5. Как се чувства Йехова, когато някой препъне или нарани негов служител?

⁵ Всички „тези малките“ са скъпоценни за Йехова. За да разберем чувствата му, нека помислим как ние гледаме на децата. Те са ни скъпи и искаме да ги защитаваме, защото нямат силата, опита и мъдростта на възрастните. Въпреки че не ни харесва да гледаме как някой страда, ни става особено мъчно, дори се ядосваме, когато нараненият е дете. По същия начин и Йехова иска да ни защитава. На него му е мъчно и дори се ядосва, когато някой препъне или нарани негов служител. (Иса. 63:9; Мар. 9:42, бел. под линия)

6. Според 1 Коринтяни 1:26-29 как светът гледа на Исусовите ученици?

⁶ В какъв друг смисъл Исусовите ученици са „малки“? Кого светът смята за важен? Богатите, известните и влиятелните. В сравнение с тях Исусовите ученици изглеждат незначителни, маловажни. (Прочети 1 Коринтяни 1:26-29.) В очите на Йехова обаче те не са такива.

7. Как Йехова иска да гледаме на братята и сестрите?

⁷ Йехова обича служителите си, независимо дали му служат от дълги години, или са нови в истината. Всички братя и сестри са важни за него, така че трябва да бъдат важни и за нас. Искаме „да проявяваме любов към цялото братство“, не само към част от него. (1 Пет. 2:17) Трябва да сме готови да правим каквото можем, за да защитаваме събратята си и да се грижим за тях. Ако разберем, че сме обидили някого, не бива просто да си затваряме очите за това и да си казваме, че този човек е твърде чувствителен и трябва да го преодолее. Каква може да е причината той да се засегне? Заради средата, в която са израснали, някои братя и сестри имат ниско самочувствие. Други са нови в истината и все още не са се научили как да се справят с чуждите недостатъци. При всички случаи обаче трябва да правим каквото е по силите ни, за да поправим нещата. От друга страна, този, който често се обижда, трябва да признае, че това не е хубава черта и е добре да работи върху нея. Важно е да го направи, за да е в мир със себе си и с останалите.

8. Каква общоприета нагласа влияела на Исусовите ученици?

⁸ Защо Исус говорил за „малките“? Защото учениците му били задали следния въпрос: „Кой всъщност е най-великият в небесното царство?“ (Мат. 18:1) За много юдеи по онова време позицията и титлата били от голямо значение. Един учен казва: „Хората живеели и умирали за чест, репутация, слава, признание и уважение.“

9. Какво трябвало да направят Исусовите ученици?

⁹ Исус знаел, че учениците му ще трябва да положат доста усилия, за да изкоренят от сърцето си съревнователния дух, дълбоко залегнал в юдейската култура. Той им казал: „Нека най-великият сред вас стане като най-младия,  и онзи, който ръководи — като онзи, който служи.“ (Лука 22:26) Ще се държим като „най-младите“, ако смятаме, че „другите ни превъзхождат“. (Флп. 2:3) Колкото повече развиваме тази нагласа, толкова по-малко вероятно е да накараме някого да се препъне.

10. Кой съвет на Павел трябва да вземем присърце?

¹⁰ Всички братя и сестри ни превъзхождат по един или друг начин и това се вижда лесно, когато се съсредоточим върху положителните им страни. Трябва да вземем присърце съвета на апостол Павел към коринтяните: „Кой те прави различен от другиго? И имаш ли нещо, което да не си получил? Тогава щом си го получил, защо се хвалиш, сякаш не си го получил?“ (1 Кор. 4:7) Необходимо е да се пазим от изкушението да привличаме вниманието към себе си или да се смятаме за нещо повече от другите. Ако един брат изнася въздействащи доклади или една сестра е умела в започването на библейски изучавания, те трябва винаги да отдават заслугите на Йехова.

11. Каква е поуката от притчата на Исус за царя и роба му?

¹¹ Малко след като Исус предупредил последователите си да не препъват другите, той им разказал притча. Един цар опростил на своя роб огромен дълг, който той никога нямало да може да изплати. По-късно обаче този роб не искал да опрости далеч по-малкия дълг на един друг роб. Накрая царят хвърлил безмилостния роб в затвора. Каква е поуката? Исус казал: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Мат. 18:21-35)

12. Как отказът ни да простим наранява другите?

¹² С действията си робът навредил не само на себе си, но и на другите. Първо, той безсърдечно наредил да хвърлят другия роб „в затвора, докато не изплати всичко, което дължи“. Второ, той засегнал и останалите роби, които „се натъжили много“, като видели какво се случва. По подобен начин и нашите действия засягат другите. Какво може да стане, ако някой се отнесе лошо към нас, а ние не желаем да му простим? Първо, нараняваме него, отказвайки му своята прошка, внимание и обич. И второ, поставяме в неловко положение другите в сбора, които ще видят, че не сме в мир с този човек.

13. Какво научаваш от преживяното от една пионерка?

¹³ Когато прощаваме на братята и сестрите, ползата е и за двете страни. Това разбрала от опит една пионерка, която ще наречем Кристъл. Тя била наранена от друга сестра в сбора. Кристъл си спомня: „Нелюбезните ѝ думи понякога много ме жегваха. Дори не исках да излизам с нея на служба. Започнах да си губя пламенността и радостта.“ Кристъл смятала, че има право да се чувства обидена, но не се поддала на огорчение и самосъжаление. Тя смирено приложила библейските съвети от статията „Прощавайте от сърце“ в „Стражева кула“ от 15 октомври 1999 г. и простила на сестрата. Кристъл казва: „Осъзнах, че всички полагаме усилия да облечем новата личност и че Йехова  ни прощава щедро всеки ден. Сякаш огромен камък ми падна от раменете и си възвърнах радостта.“

14. Според Матей 18:21, 22 с какво, изглежда, се борел апостол Петър и какво научаваш от отговора на Исус?

¹⁴ Знаем, че трябва да прощаваме; така е правилно да се постъпи. И все пак може да ни е трудно да го правим. Изглежда, понякога това било предизвикателство и за апостол Петър. (Прочети Матей 18:21, 22.) Какво може да ни помогне? Първо, размишлявай колко много Йехова ти е простил. (Мат. 18:32, 33) Ние не заслужаваме прошката му, но той ни я дава щедро. (Пс. 103:8-10) Същевременно „сме длъжни да се обичаме един другиго“. Следователно прошката не е въпрос на избор. Длъжни сме да прощаваме на нашите братя и сестри. (1 Йоан 4:11) Второ, размишлявай за резултатите — може да помогнеш на човека, който те е наранил, да допринесеш за единството в сбора, да защитиш приятелството си с Йехова и да свалиш товара от раменете си. (2 Кор. 2:7; Кол. 3:14) И накрая, моли се на Онзи, който очаква от нас да прощаваме. Не позволявай на Сатана да нарушава мира ти с твоите събратя. (Еф. 4:26, 27) Нуждаем се от помощта на Йехова, за да не попаднем в капана на Сатана.

15. В съгласие с Колосяни 3:13 какво да правим, ако се измъчваме заради действията на някой брат или сестра?

¹⁵ Какво да правиш обаче, ако много се измъчваш заради действията на някого? Направи всичко възможно да запазиш мира. Моли се искрено на Йехова. Моли го да благославя този, който те е засегнал, и да ти помага да виждаш  хубавите му качества — качествата, които самият Йехова харесва в него. (Лука 6:28) Ако не можеш да подминеш случилото се, помисли как да разговаряш със своя събрат. Винаги е добре да мислим, че другият не би ни наранил нарочно. (Мат. 5:23, 24; 1 Кор. 13:7) Когато разговаряш с него, не му приписвай лоши подбуди. А ако не иска да се помирите? „Проявявай търпимост.“ Не се отказвай от брат си. (Прочети Колосяни 3:13.) И най-вече недей да таиш лоши чувства, защото това може да навреди на приятелството ти с Йехова. Не позволявай на нищо да стане препятствие за тебе. Така ще покажеш, че обичаш Йехова повече от всичко. (Пс. 119:165)

16. Каква отговорност има всеки от нас?

¹⁶ Ценим привилегията да служим на Йехова обединено като „едно стадо с един пастир“. (Йоан 10:16) На 165 страница от книгата „Организирани, за да изпълняваме волята на Йехова“ се казва: „Тъй като извличаш полза от единството сред Божия народ, носиш отговорност и да го пазиш.“ Затова трябва „да се учим да гледаме на братята и сестрите си ... от гледната точка на Йехова“. Като част от „малките“, всички сме скъпоценни за него. Гледаш ли така на своите братя и сестри? Йехова забелязва и цени усилията ти да им помагаш и да се грижиш за тях. (Мат. 10:42)

17. На какво сме решени?

¹⁷ Ние обичаме събратята си. Затова сме „решени да не поставяме препятствие или спънка“ пред тях. (Рим. 14:13) Смятаме, че те ни превъзхождат, и искаме да им прощаваме от сърце. Нека не позволяваме да се препънем заради другите. По-скоро нека „се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане“. (Рим. 14:19)