ОТ ДРЕВНИ времена израилтяните имали обичай да подкрепят финансово чистото поклонение. Но в дните на Исус юдеите трябвало да плащат много данъци, което се превърнало в тежко бреме.

За да подкрепят поклонението в Божието светилище, всички мъже трябвало да плащат половин сикъл (две драхми). През I в. тези средства се използвали за поддръжката на храма, построен от Ирод, и за принасяните в него жертви. Някои юдеи попитали Петър за мнението на Исус за този данък. Христос не оспорил данъка и дори казал на Петър да го плати. (Мат. 17:24-27)

Израилтяните трябвало също да дават десятък, който представлявал една десета част от реколтата или приходите им. (Лев. 27:30-32; Чис. 18:26-28) Религиозните водачи настоявали да се дава десятък дори от всеки зеленчук и от „джоджена, копъра и кимиона“. Исус не осъдил облагането с десятък, но изобличил лицемерието на книжниците и фарисеите. (Мат. 23:23)

По това време обаче юдеите били под властта на римляните, които налагали много данъци. Един от тях бил за собствениците на земя и можел да се плаща с пари или стока. Според изчисленията той възлизал на 20-25% от реколтата. Освен това имало данък на глава от населението. Именно за този данък фарисеите задали въпрос на Исус. Той посочил какъв е правилният възглед с думите: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Мат. 22:15-22)

Имало също мито за стоките, които били внасяни или изнасяни от дадена тарифна зона. То се плащало на пристанищата, мостовете, кръстопътищата или на влизане в градовете и пазарите.

Данъците били особено тежък товар за хората под властта на Рим. Според римския историк Тацит при управлението на император Тиберий, когато Исус бил на земята, „изтощени от това бреме, Сирия и Юдея помолили за намаляване на данъците“.

Начинът, по който се събирали данъците, допълнително утежнявал нещата. Правото да си данъчен служител било продавано на търг. Спечелилите се облагодетелствали от събраните средства. За самото събиране на данъците те наемали други хора, които също имали печалба. Изглежда, Закхей имал такива подчинени. (Лука 19:1, 2) Разбираемо е, че хората мразели това и гледали с лошо око на онези, които събирали данъците.