Родителите ми напуснали Естония по време на Втората световна война и отишли в Германия, където съм се родил. Малко след това се преместихме в Канада. Първият ни дом близо до град Отава (Канада) беше варосана част от постройка, използвана и като кокошарник. Бяхме изключително бедни, но поне имахме яйца за закуска.

Един ден Свидетелите на Йехова прочетоха на майка ми Откровение 21:3, 4. Тя толкова се развълнува, че се разплака. Семената на истината пораснаха и двамата с баща ми бързо напреднаха до покръстване.

Родителите ми не знаеха добре английски, но гледаха сериозно на истината. Почти всяка събота, дори след като цяла нощ беше работил във фабриката за претопяване на никел в Съдбъри (Онтарио), баща ми водеше мене и по-малката ми сестра Силвия на служба. Освен това всяка седмица изучавахме „Стражева кула“ като семейство. Родителите ми внедриха в мене любов към Йехова, което ме подтикна да му отдам живота си през 1956 г., когато бях на 10. Тяхната силна любов към Бога винаги много ме е насърчавала.

След като завърших гимназия, не бях толкова съсредоточен върху духовните неща. Мислих си, че ако стана пионер, няма да изкарвам достатъчно пари, за да осъществя мечтата си да пътувам със самолет и да обиколя света. Започнах работа като диджей в една местна радиостанция. Много обичах тази работа, но работех вечер, заради което редовно пропусках събранията и общувах с хора, които не обичаха Бога. Накрая моята обучена от Библията съвест ме подбуди да направя промени.

Преместих се в Ошава (Онтарио), където се запознах с Рей Норман, сестра му Лесли и други пионери. Всички те ми обръщаха внимание. Като виждах колко са щастливи, се замислих какви са моите цели. Те ме насърчиха да започна пионерска служба и през септември 1966 г. станах пионер. Бях много щастлив. Но животът щеше да ми поднесе и други големи изненади.

Докато бях още в гимназията, подадох молба за Бетел в Торонто. По-късно, когато бях пионер, ме поканиха да служа в Бетел за 4 години.  Но много харесвах Лесли и се опасявах, че ако приема поканата, повече няма да я видя. След дълги и горещи молитви реших да отида в Бетел. Беше ми много трудно да се сбогувам с Лесли.

В Бетел работих в пералнята и след време като секретар. Междувременно Лесли стана специална пионерка в Гатино, Квебек. Често се питах какво прави и дали взех правилното решение. После дойде една от най-приятните изненади в живота ми. Рей, братът на Лесли, беше поканен в Бетел и ми стана съквартирант! Така поднових приятелството си с Лесли. Оженихме се на 27 февруари 1971 г., последния ден от 4-годишното ми назначение.

С Лесли бяхме назначени във френски сбор в Квебек. След няколко години за моя изненада на 28-годишна възраст бях поканен да служа като окръжен надзорник. Чувствах се твърде млад и неопитен, но се насърчих от думите в Йеремия 1:7, 8. Лесли обаче беше претърпяла няколко пътни катастрофи, а и имаше проблеми със съня. Затова си мислихме, че ще ни е трудно в пътуващата служба. Но Лесли каза: „Ако Йехова ни кани да направим нещо, не трябва ли да опитаме?“ Приехме назначението и се радвахме на тази служба 17 години.

В пътуващата служба бяхме доста заети и невинаги отделях достатъчно време за Лесли. Трябваше да науча още един урок. Един понеделник рано сутринта се позвъни на вратата. Като отворих, нямаше никого, а само една кошница за пикник с покривка, плодове, кашкавал, франзели, бутилка вино, чаши и анонимна бележка, на която пишеше „Заведи жена си на пикник“. Беше прекрасен слънчев ден, но обясних на Лесли, че имам да подготвям доклади и няма да можем да излезем. Тя разбра, но ѝ стана малко мъчно. Когато седнах на бюрото, съвестта ми започна да ме гризе. Разсъждавах върху Ефесяни 5:25, 28. Нима с тези думи Йехова не ме насърчаваше да обърна внимание на емоционалните нужди на жена си? След като се помолих, казах на Лесли: „Излизаме!“ Тя много се зарадва. Отидохме с колата до едно красиво място край реката, постлахме покривката и прекарахме един от най-приятните ни дни заедно. И дори ми остана време да си подготвя докладите.

Служихме с радост в много окръзи от Британска Колумбия до Нюфаундланд. Мечтата ми да пътувам се осъществи. Бях мислил за Училището Гилеад, но нямах желание да стана мисионер. Струваше ми се, че мисионерите са специални хора, и не се смятах за подходящ. Освен това се страхувах, че може да ни изпратят в някоя африканска страна, засегната от война и болести. Бях щастлив на назначението си.

През 1992 г., когато открито започна да се проповядва в някои бивши съветски републики, ни попитаха дали сме готови да служим като мисионери в Естония. Бяхме много изненадани и се помолихме. Отново си казахме: „Ако Йехова ни кани да направим нещо, не трябва ли да опитаме?“ Приехме поканата и си помислих: „Е, поне не отиваме в Африка.“

Веднага започнахме да учим естонски. След няколко месеца в страната, ни назначиха в пътуващата служба. Трябваше да посещаваме 46 сбора и някои групи в трите балтийски държави, както и в Калининград (Русия). Заради това се налагаше да научим поне малко латвийски, литовски и руски. Не беше лесно, но братята и сестрите бяха трогнати от усилията ни и ни помагаха. През 1999 г. беше открит клон в Естония и бях назначен в Комитета заедно с Томас Едур, Лембит Рейле и Томи Кауко.

Запознахме се с много Свидетели, които преди години били депортирани в Сибир. Въпреки че понасяли сурово отношение и били разделени от семействата си, те не се огорчили, а запазили радостта и пламенността си в службата. Техният пример ни научи, че можем да издържаме с радост в трудни обстоятелства.

Тъй като през годините бяхме много заети и отделяхме малко време за почивка, Лесли започна да изпитва силна умора. Не разбрахме веднага, че това е свързано с фибромиалгия, и сериозно обмисляхме да се върнем в Канада. Когато ни поканиха на Училището за членове на Комитета на клона и техните съпруги в Патерсън (Ню Йорк), се съмнявах, че можем да отидем. Но след усърдни молитви приехме поканата. Йехова благослови това решение. Докато бяхме на училището, Лесли най-накрая получи адекватна медицинска помощ. В резултат на това успяхме да се върнем към обичайните си дейности.

Една вечер през 2008 г., след като се бяхме върнали в Естония, ми се обадиха от световната централа и ме попитаха дали бихме приели назначение в Конго. Стъписах се особено защото трябваше да отговоря до следващия ден. Не казах веднага на Лесли, понеже знаех, че няма да може да спи. Накрая аз бях този, който не спа, защото се молех на Йехова и му споделях притесненията си за Африка.

На следващия ден, когато споделих с Лесли, си казахме: „Йехова ни кани в Африка. Откъде знаем, че няма да се справим, ако не опитаме?“ Така че след 16 години в Естония, отидохме в Киншаса (Конго). Клонът беше като красив и спокоен оазис. Едно от първите неща, които Лесли сложи в стаята ни, беше картичка, която пазеше, откакто тръгнахме от Канада. На нея пишеше „Цъфтете там, където сте посадени“.  Много се радвахме да сме с братята и да водим библейски изучавания. Наистина се наслаждавахме на службата в чужбина! След време имахме привилегията да посетим клоновете в други 13 африкански държави. Така се запознахме с най-различни и прекрасни хора. Първоначалните ми страхове се изпариха и благодарихме на Йехова, че ни изпрати в Африка.

В Конго ни сервираха различни храни, като например насекоми, които си мислих, че няма да можем да ядем. Но като видяхме как братята им се наслаждават, ги опитахме и не съжалявахме.

Можахме да осигурим духовна и хуманитарна помощ на вестителите в източната част на страната, където партизани нападаха селата, ранявайки жени и деца. Повечето братя бяха много бедни. Но силната им надежда във възкресението, любовта им към Йехова и лоялността им към организацията много ни насърчиха. Примерът им ни подбуди да си направим самоанализ и да укрепим собствената си вяра. Някои братя бяха изгубили домовете и реколтата си. Това ми показа колко бързо могат да изчезнат материалните неща и колко ценни са духовните богатства. Въпреки големите трудности, събратята ни рядко се оплакваха. Тяхната нагласа ни насърчи да се борим със здравословните и другите си проблеми със смелост.

След това дойде друга изненада. Помолиха ни да се преместим в клона в Хонконг. Не сме си и представяли, че ще живеем в Ориента! Но понеже бяхме изпитали любовта на Йехова на предишните ни назначения, приехме поканата. През 2013 г. със сълзи на очи оставихме скъпите ни приятели и красивата Африка, без да знаем какво предстои.

Оживеният, космополитен град Хонконг беше голяма промяна за нас. Не беше лесно да учим китайски кантонски. Братята обаче ни приеха сърдечно и местната храна много ни хареса. Дейността се разрастваше бързо, но понеже цените на имотите скочиха драстично,  Ръководното тяло мъдро реши да продаде повечето имущество на клона. Скоро след това, през 2015 г., ни преместиха в Южна Корея, където служим досега. Тук учим друг труден език и макар че все още не го говорим много добре, братята и сестрите ни насърчават, като ни хвалят за напредъка ни.

Невинаги е лесно да създаваш нови приятелства, но видяхме, че като поемаме инициативата да сме гостоприемни, по-бързо опознаваме хората. Разбрахме, че между братята ни има повече общи неща, отколкото различия и че Йехова ни е създал с чудесната способност да отваряме сърцата си и да проявяваме любов към много хора. (2 Кор. 6:11)

Научихме, че трябва да гледаме на хората така, както Йехова гледа на тях, и да забелязваме доказателствата за любовта и ръководството му в живота ни. Когато бяхме обезсърчени или се питахме дали другите ни харесват, препрочитахме насърчителни картички и писма от приятели. Усещахме как Йехова отговаря на молитвите ни, уверява ни в любовта си и ни дава сили.

През годините с Лесли научихме колко е важно да отделяме време един за друг, независимо колко сме заети. Разбрахме също, че е добре да се смеем на себе си особено когато учим нов език. И всяка вечер се опитваме да се сетим за нещо хубаво, за което да благодарим на Йехова.

Честно казано, мислих, че никога няма да мога да служа в друга страна. Но научих, че всичко е възможно с помощта на Йехова. Сещам се за думите на пророк Йеремия: „Ти ме измами, Йехова!“ (Йер. 20:7) Йехова ни направи много приятни изненади и ни благослови богато. Дори изпълни мечтата ми да летя със самолет. Пътувах до много повече места, отколкото съм си мечтал като дете, посещавайки клонове на 5 континента. Много ценя подкрепата и охотния дух на Лесли във всичките ни назначения.

Постоянно си напомняме за кого правим всичко това и защо. Благословиите, на които се радваме днес, са само сянка на вечния живот, когато Йехова „ще отвори ръката си и ще удовлетвори желанието на всичко живо“. (Пс. 145:16)