1, 2. а) Какви различни възгледи имат хората за свободната воля? б) Какво ни разкрива Библията за правото ни на избор и какви въпроси ще разгледаме?

КОГАТО трябвало да вземе лично решение, една жена казала на свой приятел: „Не ме карай да мисля, просто ми кажи какво да направя. Така е по–лесно.“ Жената предпочитала да ѝ кажат как да постъпи, вместо да използва един скъпоценен дар от своя Създател — свободната воля. А ти? Сам ли обичаш да вземаш решения, или предпочиташ някой друг да решава вместо тебе? Как гледаш на свободната воля?

² Хората спорят по тази тема от векове. Някои твърдят, че няма такова нещо като свободна воля, че всичките ни действия са предопределени от Бога. Други смятат, че човек може да има свободна воля само ако има пълна свобода. Но за да разберем каква е истината, трябва да се обърнем към Божието Слово Библията. Тя разкрива, че Йехова ни е създал със свободна воля, тоест способността и свободата да правим свой съзнателен избор. (Прочети Исус Навиев 24:15.) Библията отговаря също на въпроси като следните: „Как трябва да използваме свободата си да вземаме решения? Има ли тя граници? Как начинът, по който упражняваме правото си на избор, разкрива колко обичаме Йехова? Как можем да  проявяваме уважение към решенията на другите?“

3. Какъв пример ни дава Йехова с начина, по който използва свободата си?

³ Единствено Йехова притежава абсолютна свобода, но ние можем да се поучим от начина, по който я използва. Например той избрал народа на Израил да носи името му, да бъде „негово най–скъпоценно притежание“. (Втор. 7:6–8) Йехова не взел това решение своеволно, а за да спази обещанието, което дал векове по–рано на приятеля си Авраам. (Бит. 22:15–18) Освен това той винаги използва свободата си в хармония със своите качества любов и справедливост. Това се вижда от начина, по който поправял израилтяните, които многократно изоставяли чистото поклонение. Когато се разкайвали искрено, Йехова с готовност проявявал любов и милост, казвайки: „Ще ги излекувам от тяхната невярност. Ще ги обикна по собствено желание.“ (Ос. 14:4) Какъв хубав пример ни дава Йехова, като използва свободата си в полза на другите!

4, 5. а) Кой първи получил Божия дар на свободната воля и как го използвал? б) Какъв въпрос трябва да си зададе всеки от нас?

⁴ При сътворението Йехова любещо решил да дари разумните си създания със свободна воля. Първият надарен с нея бил първородният му Син, „образът на невидимия Бог“. (Кол. 1:15) Още преди да дойде на земята, Исус избрал да остане лоялен на Баща си и да не се присъедини към бунта на Сатана. След време, когато бил на земята, той по своя воля отхвърлил изкушенията на главния Божи противник. (Мат. 4:10) В нощта преди смъртта си в искрена молитва към Бога Исус потвърдил решимостта си да върши волята му. Той казал: „Татко, ако искаш, махни от мене тази чаша. Но нека бъде не моята воля, а твоята.“ (Лука 22:42) Нека подражаваме на Исус и използваме свободата си, за да почитаме Йехова и да вършим волята му! Но възможно ли е това?

⁵ Да, можем да подражаваме на Исус, защото и ние сме създадени по образ и подобие на Бога. (Бит. 1:26) Но имаме ограничения. Нямаме пълната свобода, която има Йехова. Божието Слово обяснява, че той е поставил уместни граници на свободата ни и че трябва да ги спазваме. Например жените трябва да се подчиняват на мъжете си, а децата — на родителите си. (Еф. 5:22; 6:1) Как тези ограничения влияят на начина, по който използваме свободната си воля? Отговорът на този въпрос може да определи вечното ни бъдеще.

6. Дай пример защо е подходящо свободата ни да има граници.

⁶ Може ли да се каже, че човек е истински свободен, щом има ограничения на свободната си воля? Да. Защо? Тези ограничения са за наша защита. Да кажем, че сме решили да пътуваме с кола до далечен град. Ще бъдем ли спокойни обаче да пътуваме, ако няма закони за движение по пътищата и всеки сам решава с каква скорост или от коя страна на платното да кара? Очевидно не. Ограниченията са необходими, за да могат всички да се радват на ползата от истинската свобода. Нека разгледаме някои библейски примери, за да илюстрираме допълнително колко е мъдро да използваме свободната си воля в рамките, установени от Йехова.

7. а) Как свободната воля отличавала Адам от животните? б) Посочи един начин, по който Адам използвал свободната си воля.

 ⁷ Бог създал първия човек Адам със свободна воля, същия дар, който дал на разумните си творения в небето. Това отличавало Адам от животните, тъй като те са водени от инстинкти. Да разгледаме един подходящ начин, по който Адам използвал свободната си воля. Животните били създадени преди хората, но Йехова запазил за своя първи човешки син удоволствието да им даде имена. Бог ги довел „при човека, за да види как той ще нарече всяко едно от тях“. След като Адам наблюдавал всяко животно и му избирал подходящо име, Йехова не се намесвал и не отменял избора му. Напротив, в Библията четем: „Каквото име даваше човекът на всяко едно от тях, на всяка жива душа, така се казваше то.“ (Бит. 2:19)

8. Как Адам злоупотребил със свободната си воля и какъв бил резултатът?

⁸ За съжаление, Адам не бил доволен от задачата, която Бог му дал, да обработва земята и да се грижи за нея. Не го задоволявала голямата свобода, която имал да изпълни тази задача: „Бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и я покорете, и владейте над рибите в моретата, над летящите в небесата създания и над всички движещи се по земята животни!“ (Бит. 1:28) Той избрал да престъпи границите, които Бог бил установил, като ял от забранения плод. Тази голяма злоупотреба със свободната воля довела до хилядолетия страдания и болка за Адамовите потомци. (Рим. 5:12) Като знаем какви са последствията от решението на Адам, трябва да използваме свободата си отговорно и в границите, поставени от Йехова.

9. Каква възможност дал Йехова на народа си Израил и какво избрал той?

⁹ Потомците на Адам и Ева наследили несъвършенството и смъртта от непослушните си родители. Но запазили правото да упражняват свободната си воля. Това се вижда в начина, по който Бог се отнасял към народа на Израил. Чрез служителя си Моисей Йехова дал на хората възможността да приемат или отхвърлят честта да станат негово най–скъпоценно притежание. (Из. 19:3–6) Какъв бил техният избор? Те доброволно се съгласили да изпълняват условията да са народ, който носи името му, и единодушно заявили: „Готови сме да правим всичко, което казва Йехова!“ (Из. 19:8) За жалост, след време народът злоупотребил със свободата си и нарушил това обещание. Нека се поучим от този предупредителен пример и винаги да ценим свободната си воля, като се държим здраво за Йехова и сме послушни на праведните му изисквания. (1 Кор. 10:11)

10. Кои примери показват, че е възможно несъвършените хора да използват свободната си воля, за да почитат Бога? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁰ В 11 глава на Евреи са посочени 16 служители на Бога, които избрали да използват свободната си воля в рамките, определени от Йехова. Те се радвали на богати благословии и на сигурна надежда за бъдещето. Например Ной проявил голяма вяра и се подчинил на Божията заповед да построи ковчег за спасението на собственото си семейство и на бъдещите поколения. (Евр. 11:7) Авраам и Сара доброволно послушали Бога и отишли в земята, която обещал да им даде. Дори след като потеглили, те имали „възможност да се върнат“ в процъфтяващия град Ур. Но Авраам и Сара се съсредоточавали върху бъдещото  изпълнение на Божиите обещания; те „се стремели към по–добро място“. (Евр. 11:8, 13, 15, 16) Моисей обърнал гръб на съкровищата на Египет, като избрал „да понася жестокото отношение заедно с Божия народ, вместо временно да се наслаждава на греха“. (Евр. 11:24–26) Нека подражаваме на вярата на тези хора от древността, като ценим дара на свободната воля и го използваме, за да вършим Божията воля.

11. а) Кое е едно от най–големите предимства на свободната воля? б) Какво те подбужда да използваш правилно свободната си воля?

¹¹ Макар че може да изглежда по–лесно някой друг да решава вместо нас, това би ни лишило от едно от най–големите предимства на свободната воля. За него четем във Второзаконие 30:19, 20. (Прочети.) От 19 стих разбираме какъв избор дал Йехова на израилтяните, а от 20 стих — че той им предоставил скъпоценната възможност да му покажат какво изпитват към него. Ние също можем да изберем да служим на Йехова. Няма по–добра подбуда да използваме Божия дар на свободната воля от това да изразим любовта си към Йехова и да му носим чест и слава!

12. Какво не бива да правим с дара на свободната воля?

¹² Представи си, че си направил ценен подарък на свой приятел. Само колко ще си разочарован обаче, ако научиш, че той го е изхвърлил или дори по–лошо, го е използвал, за да нарани някого! Сега помисли как се чувства Йехова, виждайки толкова много хора да злоупотребяват със свободата си, като вземат погрешни решения или вредят на другите. Наистина, както предсказала Библията, „в последните дни“ хората са „неблагодарни“. (2 Тим. 3:1, 2) Нека не злоупотребяваме с този скъпоценен подарък от Йехова, нито да го приемаме за даденост. Но как да се предпазим от това?

13. Кой е един от начините да не злоупотребяваме с християнската си свобода?

¹³ Всички ние имаме свободата да избираме своите приятели, развлечения, облекло и външен вид. Но тя може да стане „прикритие за злото“, ако започнем да робуваме на плътските си желания или ако следваме покварените тенденции в света. (Прочети 1 Петър 2:16.) Вместо да използваме свободата  си „като подтик за плътта“, искаме да вземаме решения, които ще ни помогнат да следваме съвета: „Вършете всичко, за да прославяте Бога.“ (Гал. 5:13; 1 Кор. 10:31)

14. Какво общо има между упованието в Йехова и използването на свободната воля?

¹⁴ Друг начин да пазим свободната си воля, е да се уповаваме на Йехова и да спазваме границите, които е определил за наша защита. Само той ни учи за наша полза и ни води по пътя, по който трябва да ходим. (Иса. 48:17) Важно е смирено да признаваме истинността на следните вдъхновени от Бога думи: „Пътят на човека не е в неговата власт. Човек не може дори да насочва стъпките си.“ (Йер. 10:23) Нека не решаваме да разчитаме на себе си, както направили Адам и бунтовните израилтяни, а да „се уповаваме на Йехова с цялото си сърце“. (Пр. 3:5)

15. Какво научаваме от принципа в Галатяни 6:5?

¹⁵ Едно от ограниченията на свободата ни е да уважаваме правото на другите сами да вземат решения. Защо? Тъй като всички имаме свободна воля и не е възможно винаги да вземаме едни и същи решения. Това се отнася и за въпроси, засягащи поведението и поклонението ни. Да си припомним принципа в Галатяни 6:5. (Прочети.) Като съзнаваме, че всеки християнин трябва да „носи собствения си товар“, ще зачитаме правото на другите да използват свободната си воля.

16, 17. а) Какъв спорен въпрос относно свободната воля възникнал в Коринт? б) Как Павел разрешил въпроса и какво научаваме за правата на другите?

¹⁶ Да разгледаме един библейски пример, който показва защо трябва да уважаваме свободата на братята си да вземат решения по съвест. Сред християните в Коринт възникнали разногласия заради яденето на месо, което може би било жертвано на идоли, но после се продавало на месния пазар. Някои разсъждавали: „Щом идолът не представлява нищо, месото може да се яде с чиста съвест.“ Но други, които преди се покланяли на тези идоли, смятали яденето на месото за поклонение. (1 Кор. 8:4, 7) Това бил деликатен въпрос, заради който можело да възникнат разделения в сбора. Как Павел помогнал на християните в Коринт да приемат Божията гледна точка?

¹⁷ Първо той напомнил и на двете страни, че храната не може да ги „препоръча на Бога“. (1 Кор. 8:8) След това ги предупредил да не позволяват правото им „да се превърне в препятствие за онези, които са слаби“. (1 Кор. 8:9) По–късно той наредил на християните с по–чувствителна съвест да не съдят онези, които решат да ядат такова месо. (1 Кор. 10:25, 29, 30) Така че по този важен въпрос, свързан с поклонението, всеки християнин трябвало да вземе решение по съвест. Тогава не трябва ли и ние да уважаваме правото на нашите събратя да вземат лични решения за по–маловажни въпроси? (1 Кор. 10:32, 33)

18. Как ще покажеш, че цениш свободната си воля?

¹⁸ Йехова ни е надарил със свободна воля, която ни дава и истинска свобода. (2 Кор. 3:17) Ние ценим този дар, защото той ни позволява да вземаме решения, с които показваме на Йехова колко го обичаме. Дано продължаваме да проявяваме благодарност за този скъпоценен дар, като го използваме така, че да почитаме Бога, и като уважаваме начина, по който другите го използват.