1, 2. Защо Бог отхвърлил човек, който преди бил скромен? (Виж илюстрацията в началото.)

В НАЧАЛОТО на управлението си израилският цар Саул бил скромен и уважаван човек. (1 Царе 9:1, 2, 21; 10:20–24) Но не след дълго започнал да постъпва самонадеяно. Когато Божият пророк Самуил не дошъл в Галгал в определеното време, Саул изгубил търпение. Филистимците се готвели за битка и израилтяните го напускали. Той навярно си мислел: „Трябва да направя нещо, и то бързо.“ Затова принесъл жертва на Бога, въпреки че не бил упълномощен. Това не било угодно на Йехова. (1 Царе 13:5–9)

² Когато пристигнал в Галгал, Самуил порицал Саул. Но вместо да приеме поправянето, царят си търсел извинения, опитал се да прехвърли вината на другите и омаловажил постъпката си. (1 Царе 13:10–14) Това поставило началото  на поредица от събития, заради които той в крайна сметка загубил престола и което е по–важно, одобрението на Йехова. (1 Царе 15:22, 23) Въпреки обещаващото начало животът на Саул завършил трагично. (1 Царе 31:1–6)

3. а) Какво мислят много хора за скромността? б) На кои въпроси ще отговорим?

³ В днешния съревнователен свят мнозина смятат, че трябва да изпъкнат, за да имат успех, и пренебрегват скромността. Например един известен актьор, който станал политик, веднъж казал: „Скромността е дума, която не се отнася за мене по никакъв начин. И се надявам винаги да е така.“ Защо обаче това качество все още е от значение? Какво е скромност и какво не е? И как можем да останем скромни въпреки трудностите или натиска от околните? В тази статия ще отговорим на първите два въпроса, а в следващата — на третия.

4. Какво е самонадеяна постъпка?

⁴ Библията посочва, че скромността е противоположна на самонадеяността. (Прочети Притчи 11:2.) Давид мъдро молел Йехова да го „предпази ... от самонадеяни постъпки“. (Пс. 19:13) Кои постъпки са „самонадеяни“? Според едно определение да постъпиш самонадеяно, означава прибързано или нахално да направиш нещо, без да имаш право. Заради наследения грях всички ние понякога постъпваме самонадеяно. Но както показва примерът на цар Саул, ако това ни стане навик, рано или късно ще си навлечем неодобрението на Бога. От Псалм 119:21 разбираме, че Йехова порицава „самонадеяните хора“. Защо?

5. Защо самонадеяните постъпки са нещо сериозно?

⁵ Самонадеяните постъпки са нещо повече от невинни грешки. Когато постъпваме нескромно, проявяваме неуважение към Йехова като наш Върховен владетел. Освен това, ако превишаваме правомощията си, вероятно ще имаме разногласия с другите. (Пр. 13:10) А когато се разбере, че сме действали самонадеяно, може да се почувстваме засрамени или дори унизени. (Лука 14:8, 9) Самонадеяните постъпки не носят нищо добро. Както показва Библията, винаги е правилно да проявяваме скромност.

6, 7. Какво е смирение и как е свързано със скромността?

⁶ Скромността е тясно свързана със смирението. В библейския смисъл на думата смирението е липса на гордост и арогантност. (Флп. 2:3) Смиреният човек обикновено е и скромен, има правилна преценка за способностите и постиженията си, признава грешките си и приема предложения и нови идеи. Смирението много радва Йехова.

⁷ Скромността, за която се говори в Библията, също означава да имаме точна преценка за себе си и за ограниченията си. Думата, използвана в оригиналния текст, предава идеята, че това влияе на отношението ни към другите.

8. Кои са някои признаци, че мислим или постъпваме нескромно?

⁸ Как може да започнем да мислим или постъпваме нескромно? Обърни внимание на някои признаци. Може да вземаме много насериозно себе си или отговорностите си. (Рим. 12:16) Възможно е  също да привличаме внимание към себе си по неподходящи начини. (1 Тим. 2:9, 10) Или пък да налагаме мнението си само заради позицията, връзките или начина си на мислене. (1 Кор. 4:6) Често може дори да не осъзнаваме, че сме прекрачили границата на скромността и постъпваме самонадеяно.

9. Какво е подтикнало някои да постъпят самонадеяно? Дай пример от Библията.

⁹ Може да проявим нескромност, ако временно позволим на плътските желания да ни завладеят. Егоистичните амбиции, завистта и неконтролираният гняв са подтикнали мнозина да действат самонадеяно. В библейски времена хора като Авесалом, Озия и Навуходоносор се поддали на такива „дела на плътта“ и били смирени от Йехова заради самонадеяността си. (2 Царе 15:1–6; 18:9–17; 2 Лет. 26:16–21; Дан. 5:18–21)

10. Защо не бива да приписваме лоши подбуди на другите? Дай пример от Библията.

¹⁰ Някои обаче може да постъпват нескромно поради други причини. Помисли например за повествованията в Битие 20:2–7 и Матей 26:31–35. Дали привидно самонадеяните действия на Авимелех и Петър били подбудени от грешни желания? Или пък тези мъже просто не знаели всички факти или не обмислили добре нещата? Тъй като не можем да видим какво има в сърцето на другите, ще е мъдро и любещо да не си правим заключения за техните подбуди. (Прочети Яков 4:12.)

11. Какво приема скромният човек?

¹¹ Скромният човек приема мястото си в теократичната уредба. Като Бог на реда, Йехова дава на всеки от нас роля, или сфера на действие, в своя сбор. Ролята на всеки е различна, но всички сме нужни. Заради незаслужената си милост Йехова ни е дал различни дарби и способности. Можем да ги използваме, за да го възхваляваме и да помагаме на другите. (Рим. 12:4–8) Йехова ни е поверил отговорната служба на „управители“, оказвайки ни чест и доверие. (Прочети 1 Петър 4:10.)

12, 13. Защо не бива да се изненадваме, ако мястото ни в теократичната уредба се променя от време на време?

¹² Мястото ни в теократичната уредба не е строго определено, а може да се променя с времето. Помисли например за Исус. Отначало той бил сам с Йехова. (Пр. 8:22) После му помагал при създаването на други духовни личности, на материалната Вселена и най–накрая на хората. (Кол. 1:16) По–късно Исус поел нова задача — бил роден като беззащитно бебе и живял като човек на земята. (Флп. 2:7) След жертвената си смърт той се върнал към небесния си живот и станал Цар на Божието Царство през 1914 г. (Евр. 2:9) И това няма да е последната промяна на назначението му. След Хилядолетното си управление Исус ще предаде Царството си на Йехова, „така че Бог да бъде всичко за всички“. (1 Кор. 15:28)

¹³ Ние също може да очакваме, че от време на време назначенията ни ще се променят, често заради решенията, които вземаме. Например може би си бил несемеен, но след това си се оженил. Възможно е да си станал родител. Наскоро може да си опростил живота си, за да започнеш целодневна служба. Всяко от тези решения ти е донесло радости, но и отговорности. Промените в  обстоятелствата ни може да ни позволяват да правим повече или да ни ограничават в службата. Независимо дали сме млади, или в напреднала възраст, дали сме в добро здраве, или не, Йехова знае кой е най–добрият начин, по който може да ни използва в своята служба. Той има разумни очаквания от нас и високо цени всичко, което правим. (Евр. 6:10)

14. Как скромността ни помага да изпитваме удовлетворение и радост във всяка ситуация?

¹⁴ Исус намирал радост във всяко свое назначение. Същото може да важи и за нас. (Пр. 8:30, 31) Скромният човек не смята, че настоящите му назначения или отговорности в сбора го ограничават. Той не се безпокои дали ще получи допълнителни задачи в бъдеще, нито се притеснява от постиженията на другите. Вместо това се стреми да намира смисъл и радост в настоящата си роля, защото гледа на нея като на дадена му от Йехова. Същевременно искрено уважава ролята или мястото, което Йехова е дал на другите. Скромността ни помага с радост да оказваме на другите нужната почит и подкрепа. (Рим. 12:10)

15. Какво научаваме от скромността на Гедеон?

¹⁵ Гедеон ни е оставил чудесен пример на скромност. Когато ангелът на Йехова му се явил за първи път, той признал, че не произлиза от важен род и с нищо не превъзхожда другите. (Съд. 6:15) След  като приел назначението от Йехова, този мъж искал да се увери, че напълно разбира какво се изисква от него, и търсел Божието ръководство. (Съд. 6:36–40) Гедеон бил смел, но действал предпазливо и мъдро. (Съд. 6:11, 27) Той не се възползвал от назначението си, за да стане известен. Когато изпълнил задачата си, се върнал у дома. (Съд. 8:22, 23, 29)

16, 17. Как гледа скромният човек на духовния напредък?

¹⁶ Да сме скромни, не означава да не се стремим към допълнителни отговорности в службата или да не ги приемаме. Библията ни насърчава да напредваме. (1 Тим. 4:13–15) Но това не е непременно свързано с промяна на назначението. С благословията на Йехова можем да постигаме духовен напредък независимо от ролята си в сбора. Можем да продължаваме да развиваме дадените ни от Бога способности и да вършим още повече добри дела.

¹⁷ Преди да приеме ново назначение, скромният човек първо иска да разбере какво ще се изисква от него. Така може честно да прецени обстоятелствата си. Например може ли да поеме повече работа или отговорности, без да пренебрегва други важни неща? Може ли да прехвърли на друг част от настоящата си работа, за да изпълнява новите си задължения? Ако отговорът на единия или и на двата въпроса е „не“, вероятно е по–добре засега някой друг да изпълнява това назначение. Реалистичният анализ на ситуацията, а също и молитвата ще ни помогнат правилно да преценим настоящите си способности и ограничения. Скромността може да ни подбуди да откажем.

18. а) Към какво ще ни подбужда скромността, когато получим ново назначение? б) Как Римляни 12:3 ни помага да сме скромни?

¹⁸ Ако приемем ново назначение, примерът на Гедеон ще ни напомня, че не можем да имаме успех без ръководството и благословията на Йехова. Насърчени сме „да ходим скромно“ със своя Бог. (Мих. 6:8) Затова всеки път, когато получаваме нови отговорности, трябва да се молим и да размишляваме върху онова, което Йехова ни казва чрез Словото и организацията си. Нужно е да се научим да насочваме несигурните си стъпки според стабилното ръководство на Йехова. Нека помним, че това, което ни „възвеличава“, е смирението на Бога, а не собствените ни способности. (Пс. 18:35) Като ходим скромно с него, няма да имаме нито твърде високо, нито твърде лошо мнение за себе си. (Прочети Римляни 12:3.)

19. Защо трябва да развиваме скромност?

¹⁹ Скромният човек отдава на Йехова почитта, която заслужава, понеже Той е нашият Създател и Върховният владетел на Вселената. (Откр. 4:11) Скромността ни помага да сме доволни от мястото си в сбора и да имаме успех. Тя ни предпазва да не проявяваме неуважение и допринася за единството сред народа на Йехова. Ако сме скромни, ще смятаме, че другите ни превъзхождат. Освен това ще сме внимателни и така ще избягваме сериозни грешки. Ето защо скромността все още е важна за Божиите служители и Йехова цени тези, които я развиват. Но как да останем скромни, когато сме под натиск? Ще разберем това от следващата статия.