1, 2. Кое ще е най–обединяващото събитие през 2018 г. и защо? (Виж илюстрацията в началото.)

НА 31 март 2018 г. при залез слънце Свидетелите на Йехова и много заинтересувани ще се съберат за годишното честване на Вечерята на Господаря. С въртенето на Земята около оста ѝ милиони ще отбележат Възпоменанието на Христовата смърт. Няма друго събитие в годината, което да обединява хората на планетата по толкова удивителен начин!

² Колко ли се радват Йехова и Исус, като наблюдават как час след час милиони хора присъстват на това важно събитие! Библията предсказала, че „голямо множество, което никой човек не [може] да изброи, от всички народи, племена, родове и езици“, ще вика: „Спасението си дължим на своя Бог, който седи на престола, и на Агнето!“ (Откр. 7:9, 10) Чудесно е, че Йехова и Исус получават такава почит посредством годишното честване на Възпоменанието.

3. Какви въпроси ще обсъдим в тази статия?

 ³ В тази статия ще отговорим на следните въпроси: 1) Как всеки от нас може да се подготви за Възпоменанието и да има полза от него? 2) Как Възпоменанието обединява Божия народ? 3) Как самите ние да допринасяме за единството? 4) Ще има ли някога последно Възпоменание? Ако да, кога?

4. Защо е важно да присъстваме на Възпоменанието?

⁴ Размишлявай колко важно е да присъстваш на Възпоменанието. Не забравяй, че събранията са част от поклонението ни. Несъмнено Йехова и Исус забелязват онези, които полагат усилия да присъстват на най–важното събрание в годината. Ние наистина искаме те да видят, че сме на Възпоменанието, освен ако здравето или обстоятелствата ни не ни позволяват. Когато с действията си показваме, че събранията са важни за нас, даваме на Йехова допълнителна причина да запази името ни в своята „възпоменателна книга“ — „книгата на живота“, — в която са записани имената на онези, които имат перспективата да получат вечен живот. (Мал. 3:16; Откр. 20:15)

5. Как в дните преди Възпоменанието можем „да проверяваме дали сме във вярата“?

⁵ В дните преди Възпоменанието може да отделим време внимателно и с молитва да анализираме личните си отношения с Йехова. (Прочети 2 Коринтяни 13:5.) Как да правим това? Като „проверяваме дали сме във вярата“. За тази цел ще е добре да се запитаме: „Вярвам ли наистина, че съм част от единствената организация, която Йехова е одобрил да върши волята му? Правя ли най–доброто, на което съм способен, за да проповядвам добрата новина за Царството? Дали в моите действия личи убеждението ми, че живеем в „последните дни“ и че краят на управлението на Сатана е близо? Имам ли същото доверие в Йехова и Исус, както когато отдадох живота си на Йехова Бог?“ (Мат. 24:14; 2 Тим. 3:1; Евр. 3:14) Размисълът върху подобни въпроси ще ни помогне „да изпитваме себе си“.

6. а) Кой е единственият начин да получим вечен живот? б) Как един старейшина се подготвя за Възпоменанието всяка година и как можеш да му подражаваш?

⁶ Чети основани на Библията материали, в които се разглежда защо Възпоменанието е важно, и размишлявай върху тях. (Прочети Йоан 3:16; 17:3.) Единственият начин да получим вечен живот, е „да опознаем“ Йехова и „да вярваме“ в единородния му Син Исус. За да се подготвиш за Възпоменанието, защо не изучаваш някои теми, които ще ти помогнат да се приближиш до Йехова и Исус? Ето какво прави един дългогодишен старейшина. През годините той е събрал статии от „Стражева кула“, които говорят конкретно за Възпоменанието и за любовта на Йехова и Исус към нас. В седмиците преди честването той чете отново тези статии и размишлява за важността на събитието. От време на време допълва колекцията си с една–две нови статии. Този старейшина споделя, че като препрочита статиите, следва програмата за четене на Библията във връзка с Възпоменанието и размишлява, всяка година научава нови неща. И което е най–важно, усеща, че любовта му към Йехова и Исус се увеличава с всяка изминала година. Такова изучаване може да ти помогне да засилиш любовта и признателността си към Йехова и Исус и така да извлечеш по–голяма полза от Възпоменанието.

7. а) За какво се помолил Исус? б) Какво показва, че Йехова отговорил на Исусовата молитва?

⁷ Вечерта, в която установил Вечерята на Господаря, Исус се помолил всичките му последователи да бъдат обединени и да се радват на същото единство, което съществува между него и Баща му. (Прочети Йоан 17:20, 21.) Йехова отговорил на тази молитва и днес милиони вярват, че той е изпратил скъпия си Син. Възпоменанието, повече от което и да било друго събрание на Божия народ, ясно доказва, че Свидетелите на Йехова са обединени. Хора от много националности и с различен цвят на кожата се събират на места за поклонение в цял свят. В някои области е необичайно или дори неприемливо хора от различна раса да са заедно на религиозно събиране. Но това единство е красиво в очите на Йехова и Исус!

8. Какво послание дал Йехова на Езекиил относно единството?

⁸ Като Божии служители, ние не сме изненадани от единството помежду ни. Всъщност Йехова го е предсказал. Помисли за посланието, което той дал на пророк Езекиил, за съединяването на две пръчки: пръчката „за Юда“ и пръчката „за Йосиф“. (Прочети Езекиил 37:15–17.) Във „Въпроси на читатели“ в броя на „Стражева кула“ от юли 2016 г. се обясняваше: „Йехова дал на Езекиил послание на надежда, обещавайки, че народът на Израил ще бъде обединен след завръщането си в Обетованата земя. Това послание също предсказва обединението на Божия народ през последните дни.“

9. Как всяка година на Възпоменанието виждаме изпълнението на пророчеството на Езекиил?

⁹ От 1919 г. насам Йехова първо постепенно реорганизирал и обединил отново помазаните, които в символичен смисъл били като пръчката „за Юда“. След това към тях започнали да се присъединяват все повече хора със земна надежда, които били като пръчката „за Йосиф“, и двете групи станали „едно стадо“. (Йоан 10:16; Зах. 8:23) Йехова обещал да съедини двете пръчки и да ги направи като една в ръката си. (Езек. 37:19) Сега двете групи служат обединено под управлението на един Цар — прославения Исус Христос, пророчески наречен Божия „служител Давид“. (Езек. 37:24, 25) Безценното единство, описано в Езекиил, ясно се вижда всяка година, когато помазаният остатък и „другите овце“ се събират за честването на Възпоменанието на Христовата смърт. Как обаче ние лично можем да допринасяме за единството?

10. Как можем да допринасяме за единството сред Божия народ?

¹⁰ Един начин да допринасяме за единството сред Божия народ, е да развиваме смирение. Когато бил на земята, Исус подканил учениците си да се смирят. (Мат. 23:12) Ако сме със смирено сърце, няма да сме обхванати от гордост, толкова типична за хората в света днес. Точно обратното, смирението ще ни помага да се подчиняваме на онези, които ни ръководят, а това е особено важно за единството в сбора. Преди всичко, смирението ни ще радва Бога, понеже той „се противопоставя на високомерните, но дава незаслужена милост на смирените“. (1 Пет. 5:5)

11. Как размисълът върху значението на символите ни помага да допринасяме за единството?

¹¹ Втори начин да допринасяме за единството,  е да размишляваме за значението на символите, използвани на Възпоменанието. Преди и особено по време на тази специална вечер помисли сериозно какво представят безквасният хляб и червеното вино. (1 Кор. 11:23–25) Хлябът представя безгрешното тяло на Исус, което било принесено в жертва, а виното — пролятата му кръв. Но не е достатъчно само да разбираме какво означават тези символи. Припомни си, че с Христовата изкупителна жертва са свързани двете най–големи прояви на любов — любовта, която Йехова показал, като дал за нас своя Син, и любовта, която Исус проявил, като охотно жертвал живота си за нас. Размисълът за тяхната любов трябва да ни подбужда и ние, от своя страна, да ги обичаме. Това, което ни обединява с братята и сестрите ни, е общата ни любов към Йехова. Тя наистина укрепва единството ни.

12. Как с една притча Исус показал ясно, че Йехова очаква да прощаваме на другите?

¹² Трети начин, по който допринасяме за единството, е като прощаваме щедро на другите. Когато прощаваме на онези, които са ни засегнали, показваме, че сме признателни за факта, че Йехова може да прости собствените ни грехове заради Христовата изкупителна жертва. Помисли за притчата на Исус в Матей 18:23–34. Запитай се: „Подбуден ли съм да прилагам съвета на Исус? Проявявам ли търпение и разбиране към събратята си? Прощавам ли на онези, които са сгрешили срещу мене?“ Разбира се, някои грехове са по–сериозни от други и може на нас, като несъвършени хора, да ни е много трудно да простим. Тази притча обаче ни учи какво очаква Йехова от нас. (Прочети Матей 18:35.) Исус ясно показал, че Йехова няма да ни прости, ако ние не прощаваме на братята си, когато имаме основания за това. Колко отрезвяваща мисъл! Ние запазваме ценното си единство, като прощаваме на другите, както ни учи Исус.

13. Как допринасяме за единството, ако сме миротворци?

¹³ Като прощаваме на другите, показваме, че сме миротворци. Спомни си съвета  на апостол Павел „усърдно да се стремим да пазим единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:3) В периода на Възпоменанието и особено през вечерта на самото честване се замисли сериозно как се отнасяш към другите. Запитай се: „Вижда ли се ясно, че не тая неприязън? Очевидно ли е, че полагам усилия да допринасям за мира и единството?“ Добре е да размишляваш върху тези сериозни въпроси по това време на годината.

14. Как показваме, че „проявяваме търпимост един към друг в любов“?

¹⁴ Четвърти начин да допринасяме за единството, е да проявяваме любов в подражание на Йехова, Бога на любовта. (1 Йоан 4:8) Никога не бихме искали да кажем за някои наши събратя: „Трябва да ги обичам, но това не означава, че трябва да ги харесвам!“ Такова мислене е в противоречие със съвета на Павел „да проявяваме търпимост един към друг в любов“. (Еф. 4:2) Обърни внимание, че апостолът не казал просто „да проявяваме търпимост един към друг“. Той допълнил, че трябва да го правим „в любов“. Има разлика. Сборовете ни се състоят от различни хора, които Йехова е привлякъл към себе си. (Йоан 6:44) Той несъмнено има основания да ги обича. Как тогава може някой от нас да ги смята за недостойни за своята любов? Не бива да се въздържаме да проявяваме любов така, както ни е заповядал Йехова! (1 Йоан 4:20, 21)

15. Откъде знаем, че ще има последно Възпоменание?

¹⁵ Един ден ще честваме Възпоменанието за последен път. Откъде знаем това? В първото си боговдъхновено писмо до коринтяните Павел писал на помазаните християни, че като отбелязват Исусовата смърт всяка година, те „възвестяват смъртта на Господаря, докато не дойде той“. (1 Кор. 11:26) Думата „дойде“ тук се отнася за същия случай като „идването“, за което говори Исус в пророчеството си за времето на края. Относно предстоящото „голямо бедствие“ той казал: „В небесата ще се появи знакът на Човешкия син и всички земни племена ще се удрят в гърдите от мъка. И ще видят Човешкия син, идващ върху небесните облаци със сила и голяма слава. И [Исус] ще изпрати своите ангели със силен звук на тръба и те ще съберат неговите избраници от четирите посоки, от единия край на небесата до другия.“ (Мат. 24:29–31) Исус ще „събере избраниците“ си, когато вземе в небето всички помазани християни, които са все още на земята. Това ще стане след началния етап на „голямото бедствие“, но преди войната Армагедон. След това Исус и всички 144 000 ще победят земните царе. (Откр. 17:12–14) Възпоменанието, което ще честваме, преди Исус „да дойде“ и да събере помазаните, ще е последното.

16. Защо искаш да присъстваш на Възпоменанието тази година?

¹⁶ Бъди решен да присъстваш на Възпоменанието на 31 март 2018 г. Моли Йехова да ти помага да допринасяш за единството сред народа му! (Прочети Псалм 133:1.) Помни, че един ден ще честваме последното Възпоменание. Междувременно нека полагаме усилия да присъстваме на тези чествания и нека ценим единството, на което се радваме там!