„КОГАТО слушах разказите на приятелите ми, които служеха на места с по–голяма нужда от пионери, и на мене ми се искаше да изпитам тази радост“, казва Силвиана, пионерка на 27 години. Тя обаче добавя: „Страхувах се, че това е извън възможностите ми.“

Чувстваш ли се като Силвиана? Може би и ти искаш да служиш там, където има нужда от повече вестители на Царството, но се съмняваш дали някога ще постигнеш тази цел. Ако е така, не се отказвай! С помощта на Йехова хиляди братя и сестри са се справили с нещата, които са им пречили да разширят службата си. За да разберем как Йехова им е помогнал, ще посетим Мадагаскар, четвъртия по големина остров на земята.

През последните 10 години повече от 70 пламенни вестители и пионери от 11 страни * са дошли да служат в този плодороден район в Африка, където мнозина уважават Библията. Също така много местни вестители с готовност са се преместили в други части на Мадагаскар, за да помагат в разпространяването на посланието за Царството. Нека се запознаем с някои от тях.

Луис и Перин, семейна двойка на около 35–годишна възраст, се преместили от Франция в Мадагаскар. От години те обмисляли да разширят службата си, като отидат в друга страна, но Перин се притеснявала да го направи. Тя обяснява: „Страхувах се от непознатото. Беше ми трудно да се разделя със семейството си, сбора, апартамента, всички познати места и ежедневието си. Всъщност собствените ми притеснения бяха най–голямата пречка.“ През 2012 г. Перин събрала кураж и заедно с Луис се преместили. Какво мисли тя за това решение? Перин споделя: „Като гледам назад, мога да кажа, че беше укрепващо вярата да видя ръката на Йехова в  живота ни.“ Луис добавя: „Невероятно е, че на първото ни Възпоменание в Мадагаскар присъстваха 10 наши изучаващи!“

Какво помогнало на Луис и Перин да останат на назначението си, когато възникнали проблеми? Те се молели на Йехова за сили да издържат. (Флп. 4:13) Луис обяснява: „Йехова отговори на молитвите ни и ни даде „мира от Бога“. Съсредоточавахме се върху радостта от службата. Освен това приятели ни пращаха имейли и писма, в които ни насърчаваха да не се отказваме.“ (Флп. 4:6, 7; 2 Кор. 4:7)

Йехова възнаградил богато издръжливостта на това семейство. Луис разказва: „През октомври 2014 г. посетихме Библейското училище за семейни двойки * във Франция. Това беше незабравим подарък от Йехова.“ На завършването те се радвали отново да бъдат назначени в Мадагаскар.

Когато Дидие и Надин, семейство от Франция, се преместили в Мадагаскар през 2010 г., били на средна възраст. Дидие споделя: „Като млади, бяхме пионери и след това отгледахме три деца. Щом пораснаха, се замислихме за възможността да служим в чужда страна.“ Надин признава: „Мисълта да се разделя с децата, ме възпираше да го направя, но те ни казаха: ‘Ако отидете да служите там, където има нужда, ще се гордеем с вас!’ Техните думи ни подбудиха да се преместим. Макар сега да живеем далече от тях, се радваме, че можем често да се чуваме.“

За Дидие и Надин не било лесно да научат малгашки език. Надин казва с усмивка: „Вече не сме на 20.“ Как се справили? Първо, те посещавали събранията на френски. По–късно, когато имали възможност да отделят повече време за учене, се преместили в малгашки сбор. Надин обяснява: „Много от хората, които срещаме в службата, харесват да изучават Библията. Често ни благодарят, че ги посещаваме. В началото мислех, че сънувам. Обичам службата в този район. Когато ставам сутрин, си казвам: ‘Чудесно! Днес ще ходя на служба!’“

Дидие си спомня с усмивка времето, когато започнал да учи малгашки: „Веднъж водех събранието, но не разбирах нито един от отговорите на братята и сестрите. Единственото, което можех да им кажа, беше „благодаря“. След като благодарих на една сестра за отговора ѝ, стоящите зад нея се опитаха да ми покажат, че е отговорила погрешно. Бързо посочих друг брат, който даде правилен отговор — или поне се надявам, че беше правилен.“

На конгреса през 2005 г. Тиери и съпругата му Надя гледали драмата за Тимотей „Стреми се  към цели, които носят чест на Бога“. Тя силно им въздействала и увеличила желанието им да служат там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Тиери разказва: „Когато драмата свърши и аплодирахме, се обърнах към жена ми и я попитах: ‘Ние къде ще отидем?’ Тя ми каза, че си е мислила същото.“ Много скоро те предприели нужните стъпки за постигането на тази цел. Надя споделя: „Постепенно намалихме притежанията си дотолкова, че накрая събрахме всичко в 4 куфара!“

Те пристигнали в Мадагаскар през 2006 г. и службата там веднага им харесала. Надя казва: „Хората, които срещаме, ни носят много радост.“

Шест години по–късно обаче семейството се сблъскало с трудна ситуация. Майката на Надя, Мари–Маделин, която живеела във Франция, паднала, счупила си ръката и си наранила главата. След като се консултирали с лекар, те попитали Мари–Маделин дали иска да живее при тях в Мадагаскар. Макар че тогава била на 80 години, тя с радост приела поканата. Как се чувства да живее в чужбина? Мари–Маделин споделя: „Понякога не е лесно да се приспособя, но въпреки ограниченията си се чувствам полезна в сбора. Най–щастлива съм, че преместването ми позволява на децата да продължат резултатната си служба тук.“

Рин, брат на 22 години, израснал в Алаотра–Мангоро, плодороден регион в източен Мадагаскар. Той бил добър ученик и искал да получи висше образование. Но след като започнал да изучава Библията, променил мнението си. Рин обяснява: „Исках да завърша училище по–рано и обещах на Йехова, че ако взема последния изпит, ще стана пионер.“ След завършването си, Рин изпълнил обещанието си. Той се преместил да живее с друг пионер, намерил си работа на непълен работен ден и започнал пионерска служба. Рин казва: „Това беше най–доброто решение, което съм вземал.“

Роднините на Рин обаче не разбирали защо се е отказал от светска кариера. Той споделя: „Баща ми, чичо ми и баба ми ме увещаваха да следвам висше образование. Но не исках да заменя пионерската служба с нищо.“ Не след дълго Рин пожелал да служи там, където има нужда от повече проповедници. Каква била причината? Той обяснява: „Крадци нахлуха в жилището ни и откраднаха много от притежанията ми. Тогава се замислих за думите на Исус да си събираме „съкровища на небето“. Реших да се стремя към придобиването на духовно богатство.“ (Мат. 6:19, 20) Той се преместил на 1300 км, в най–южната част на страната — сух регион, населяван от племето антандрой. Защо Рин отишъл там?

Месец преди кражбата Рин започнал библейско изучаване с двама мъже от това племе. Той научил няколко израза на техния език и мислел колко много хора от племето не са чували посланието за Царството. Рин казва: „Молех се Йехова да ми помогне да служа в район, където се говори езика тандрой.“

Скоро след като се преместил, Рин се сблъскал с проблем. Той не можел да си намери работа. Един мъж му казал: „Защо дойде тук? Хората търсят работа там, откъдето ти идваш.“ След две седмици Рин отишъл на регионален конгрес почти без пари, притеснен какво ще прави. На последния конгресен ден един брат пуснал нещо в джоба на сакото му. Това били достатъчно пари, за да се върне на назначението си и да започне малък бизнес с продажбата на кисело мляко. Рин споделя: „Усетих ръката на Йехова в точния момент. Можех да продължа да помагам на онези, които още не бяха научили за него!“ Освен това имало много работа в сбора. Рин добавя: „Трябваше да изнасям публичен доклад през седмица. Йехова ме обучаваше чрез организацията си.“ Днес Рин продължава да споделя  посланието за Царството на езика тандрой с много хора, които искат да учат за Йехова.

Йехова ни уверява, че „онзи, който търси благословия на земята, ще търси благословия от верния Бог“. (Иса. 65:16) Щом правим всичко възможно да преодолеем трудностите, за да разширим службата си, ще получим благословията на Йехова. Силвиана, спомената в началото на статията, си мислела, че да служи, където има по–голяма нужда, е извън възможностите ѝ. Защо смятала така? Тя обяснява: „Левият ми крак е с 9 см по–къс от десния, поради което накуцвам и се изморявам бързо.“

През 2014 г. обаче Силвиана заедно със Силви Ан, млада пионерка от сбора, се преместили в едно малко село на 85 км от техния град. Въпреки трудностите мечтата на Силвиана станала реалност и тя била богато благословена! „Само след година на назначението ми една млада майка на име Доратин, с която изучавах Библията, се покръсти на окръжния конгрес“, споделя Силвиана.

От примерите на тези пламенни проповедници разбираме, че когато полагаме усилия да преодоляваме пречките, за да разширим службата си, лично изпитваме верността на Божието обещание: „Ще те укрепя и ще ти помогна!“ (Иса. 41:10) В резултат на това връзката ни с Йехова става по–здрава. Също така, като се предоставяме с готовност в своята или в чужда страна, се подготвяме за теократичните дейности, които ни очакват в новия свят. Както казва Дидие, споменат по–горе: „Службата там, където има нужда, е добро обучение за бъдещето!“ Дано все повече доброволци започнат това обучение скоро!