1–2. а) Какво вижда Йехова, когато милиони се събират за Вечерята на Господаря? (Виж илюстрацията на корицата.) б) Какво ще разгледаме в тази статия?

ПРЕДСТАВИ СИ как Йехова наблюдава милионите хора по света, които се събират за Вечерята на Господаря. За него те не са просто едно голямо множество. Той забелязва всеки отделен човек. Например вижда онези, които вярно идват всяка година. Сред тях има такива, които понасят жестоко преследване. Други не посещават редовно седмичните ни събрания, но смятат за свой дълг да присъстват на Възпоменанието. Бог забелязва също онези, които са дошли за първи път, може би от любопитство.

² Със сигурност Йехова се радва да вижда, че много хора посещават Възпоменанието. (Лука 22:19) Той обаче не се интересува толкова от броя на присъстващите, колкото от причината, поради която идват. За него са от значение подбудите. В тази статия ще обсъдим един много важен въпрос: Защо присъстваме не само на годишното честване на Възпоменанието, но и на седмичните събрания, които Йехова осигурява на онези, които го обичат?

3–4. а) Защо присъстваме на събранията? б) Какво показва за нас присъствието ни на събранията? в) Предвид 1 Коринтяни 11:23–26 защо не бива да пропускаме Възпоменанието?

³ Ние присъстваме на събранията главно защото те са част от поклонението ни. Освен това там сме учени от  Йехова. Гордите хора не смятат, че някой трябва да ги учи. (3 Йоан 9) За разлика от тях ние копнеем да бъдем наставлявани от Йехова и от организацията, която използва. (Иса. 30:20; Йоан 6:45)

⁴ Присъствието ни на събранията показва, че сме смирени, тоест готови да се учим. Ние отиваме на Възпоменанието не само по задължение, а защото смирено спазваме Исусовата заповед: „Правете това като възпоменание за мене.“ (Прочети 1 Коринтяни 11:23–26.) Това честване прави надеждата ни за бъдещето по–ясна и ни напомня колко много ни обича Йехова. Той обаче знае, че се нуждаем от насърчение повече от веднъж в годината. Затова ни осигурява събрания всяка седмица и ни подканя да ги посещаваме. А смирението ни подбужда да го правим. Ние отделяме няколко часа всяка седмица, за да се подготвяме за тези събрания и да присъстваме на тях.

5. Защо смирените хора откликват на поканата на Йехова?

⁵ Голям брой смирени хора приемат поканата на Йехова да бъдат учени от него. (Иса. 50:4) Те идват на Възпоменанието и започват да посещават и другите събрания. (Зах. 8:20–23) Заедно с нас те се радват да бъдат учени и ръководени от Йехова, „нашата помощ и нашия Избавител“. (Пс. 40:17) И наистина нима има нещо по–приятно и по–важно от това да приемем поканата да бъдем учени от Йехова и Исус, Сина, който той толкова много обича? (Мат. 17:5; 18:20; 28:20)

6. Как смирението помогнало на един мъж да присъства на Възпоменанието?

⁶ Всяка година полагаме усилия да поканим колкото се може повече хора на Възпоменанието на Христовата смърт. В резултат на това множество смирени хора го посещават. Например преди няколко години един мъж получил покана, но казал на брата, който му я дал, че няма да може да дойде. Вечерта на Възпоменанието обаче за своя изненада братът видял мъжа да влиза в Залата на Царството. Човекът бил толкова впечатлен от топлото посрещане, че започнал да идва на седмичните ни събрания. Всъщност за една година той пропуснал само три събрания. Каква била причината за положителния му отклик? Мъжът бил кротък и бил готов да промени мисленето си. Братът, който го поканил, по–късно казал: „Той е много смирен човек.“ Несъмнено самият Йехова го привлякъл към истинското поклонение и сега той е покръстен брат. (2 Царе 22:28; Йоан 6:44)

7. Как събранията и библейските повествования ни помагат да сме смирени?

⁷ Онова, което научаваме на събранията и четем в Библията, може да ни помогне да сме смирени. Често през седмиците преди Възпоменанието на събранията се обсъжда примерът на Исус и смирението, което проявил, давайки живота си като откуп. А в дните преди Възпоменанието сме насърчени да четем библейските разкази за събитията около смъртта и възкресението му. Събранията и тези повествования увеличават признателността ни за жертвата, която Исус направил за нас. Ние развиваме желание да подражаваме на смирената му нагласа и да вършим волята на Йехова дори когато ни е трудно. (Лука 22:41, 42)

8. Как Исус проявил смелост?

⁸ Ние се стремим да подражаваме също на смелостта на Исус. Помисли само колко смел бил той в дните преди смъртта си. Исус бил наясно, че враговете му ще го унижават, ще го бият и ще го екзекутират. (Мат. 20:17–19) Но бил готов да посрещне смъртта. Когато моментът наближил, той казал на верните си апостоли, които били с него в Гетсиманската градина: „Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.“ (Мат. 26:36, 46) И когато въоръжената тълпа дошла да го залови, Исус излязъл напред, казал кой е и поискал войниците да оставят апостолите му да си вървят. (Йоан 18:3–8) Каква забележителна смелост! Днес помазаните християни и „другите овце“ се стараят да подражават на това качество на Исус. Как?

9. а) Защо може да се нуждаем от смелост, за да присъстваме редовно на събранията? б) Как нашият пример може да повлияе на братята ни, които са в затвора заради вярата си?

⁹ За да сме редовни на събранията, може да се наложи да проявяваме смелост при трудни обстоятелства. Някои от братята и сестрите ни посещават събранията, макар че изпитват скръб, обезсърчение или здравословни проблеми. Други го правят въпреки силно противопоставяне от страна на членове на семейството или властите. Помисли за момент как нашият пример влияе на братята, които са в затвора заради вярата си. (Евр. 13:3) Когато чуват, че продължаваме да служим на Йехова въпреки изпитанията си, това им вдъхва сили да запазят вярата, смелостта и лоялността си. Същото се случило и с апостол Павел. Докато бил затворник в Рим, той се радвал, когато чувал, че братята му служат вярно на Бога. (Флп. 1:3–5, 12–14) Малко преди или точно след своето освобождаване Павел написал писмото си до евреите. В него подканил тези верни християни „да продължават да изпитват братска любов един към друг“ и да не пренебрегват общите си събирания. (Евр. 10:24, 25; 13:1)

10–11. а) Кого трябва да поканим на Възпоменанието? б) Каква причина за това намираме в Ефесяни 1:7?

¹⁰ Проявяваме смелост и като каним роднини, колеги и съседи на Възпоменанието. Защо го правим? Ние сме толкова благодарни за това, което Йехова и Исус са направили за нас, че не можем да не ги поканим. Освен това искаме и те да научат как могат да се възползват от „незаслужената милост“ на Йехова, проявена чрез откупа. (Прочети Ефесяни 1:7; Откр. 22:17)

¹¹ Когато смело се събираме за поклонение, проявяваме и друго ценно качество — качество, което Йехова и Синът  му показват по забележителни начини.

12. а) Как събранията задълбочават любовта ни към Йехова и Исус? б) Какво ни насърчава да правим 2 Коринтяни 5:14, 15 в подражание на Исус?

¹² Любовта ни към Йехова и Исус ни принуждава да присъстваме на събранията. А онова, което научаваме на тях, от своя страна, задълбочава любовта ни към Йехова и Сина му. На събранията редовно ни се напомня какво са направили те за нас. (Рим. 5:8) Възпоменанието по–специално ни припомня колко силна е любовта им дори към онези, които все още не оценяват стойността на откупа. Изпълнени с благодарност, ние се стремим да подражаваме на Исус в начина си на живот. (Прочети 2 Коринтяни 5:14, 15.) Освен това горим от желание да възхваляваме Йехова, заради това че е осигурил откупа. Един начин, по който можем да го възхваляваме, е чрез искрените ни изказвания на събранията.

13. Как да покажем, че силно обичаме Йехова и Сина му? Обясни.

¹³ Можем да покажем доколко обичаме Йехова и Сина му чрез готовността си да правим жертви за тях. Често трябва да правим различни жертви, за да присъстваме на събранията. Много сборове провеждат делничното събрание след края на работен ден, когато най–вероятно сме изморени. Друго събрание се провежда през почивните дни, когато останалите хора си почиват. Забелязва ли Йехова, че сме на събранията въпреки умората? Несъмнено! Всъщност колкото повече усилия ни коства това, толкова повече Йехова цени любовта, която проявяваме към него. (Мар. 12:41–44)

14. Какъв пример оставил Исус в проявата на самопожертвователна любов?

¹⁴ Исус ни е оставил пример в проявата на самопожертвователна любов. Той бил готов не само да умре за учениците си, но и да живее за тях всеки ден, поставяйки техните интереси пред своите. Например той им отделял време дори когато бил много изморен или  силно притеснен. (Лука 22:39–46) Също така се съсредоточавал върху това, което можел да даде на другите, а не върху това, което можел да получи от тях. (Мат. 20:28) Ако и нашата любов към Йехова и братята е толкова силна, ще правим всичко по силите си да присъстваме на Вечерята на Господаря, както и на останалите събрания на сбора.

15. Особено на кого искаме да помогнем?

¹⁵ Ние принадлежим към единственото истинско християнско братство и с радост отделяме колкото се може повече време да каним другите да се присъединят към нас. Но искаме да помогнем най–вече на „братята си по вяра“, които са станали неактивни. (Гал. 6:10) Показваме любовта си към тях, като ги насърчаваме да присъстват на събранията и особено на Възпоменанието. Подобно на Йехова и Исус ние сме безкрайно щастливи, когато един неактивен вестител се върне при Йехова, нашия любещ Баща и Пастир. (Мат. 18:14)

16. а) Как можем да се насърчаваме взаимно и как ще ни помогнат събранията? б) Защо сега е подходящо време в годината да си припомним Исусовите думи в Йоан 3:16?

¹⁶ През следващите седмици покани колкото се може повече хора да присъстват на Възпоменанието, което ще се проведе вечерта на 19 април 2019 г. (Виж блока „ Ще ги поканиш ли?“.) Нека през настоящата година се насърчаваме взаимно, като редовно присъстваме на всички събрания, които ни осигурява Йехова. С наближаването на края на тази система се нуждаем от събранията, за да продължаваме да проявяваме смирение, смелост и любов. (1 Сол. 5:8–11) Нека показваме благодарността си към Йехова и Сина му, които толкова много ни обичат! (Прочети Йоан 3:16.)