Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

5 УЧЕБНА СТАТИЯ

„Любовта на Христос ни принуждава“

„Любовта на Христос ни принуждава“

„Любовта на Христос ни принуждава ... Той умря за всички, така че живите да не живеят повече за себе си“ (2 КОР. 5:14, 15)

ПЕСЕН 13 Христос, нашият пример

РЕЗЮМЕ a

1-2. а) Какви чувства изпитваме, когато размишляваме за живота и службата на Исус? б) Какво ще обсъдим в тази статия?

 КОГАТО наш близък почине, много ни липсва! Отначало може да изпитваме само болка, мислейки за дните преди смъртта му особено ако е страдал. След време обаче радостта ни се връща, понеже се сещаме за нещо, на което ни е научил или което е направил или казал, за да ни насърчи или разсмее.

2 По подобен начин се натъжаваме, като четем за страданията и смъртта на Исус. В периода на Възпоменанието отделяме време да размишляваме особено за значението на изкупителната му жертва. (1 Кор. 11:24, 25) Но същевременно изпитваме и радост, като размишляваме за всичко, което Исус казал и направил, докато бил на земята. Насърчително е също да мислим какво прави той сега и какво ще направи за нас в бъдеще. Размисълът върху тези неща и върху любовта му към нас може да ни подбуди да проявяваме благодарност по различни начини, както ще видим в тази статия.

БЛАГОДАРНОСТТА НИ НИ ПОДБУЖДА ДА СЛЕДВАМЕ ИСУС

3. Какви причини имаме да сме благодарни за откупа?

3 Размисълът върху живота и службата на Исус буди в нас благодарност. Докато бил на земята, Исус учел хората какви благословии ще им донесе Царството. Дълбоко ценим тези истини. Благодарни сме за откупа, защото ни позволява да имаме близко приятелство с Йехова и Исус. Тези, които проявяват вяра в Исус, имат и надеждата да живеят вечно и да видят отново починалите си близки. (Йоан 5:28, 29; Рим. 6:23) С нищо не сме заслужили тези благословии, нито ще можем някога да се отплатим на Бога и Христос за това, което са направили за нас. (Рим. 5:8, 20, 21) Но можем да покажем колко сме им благодарни. Как?

Как размисълът върху примера на Мария Магдалина те мотивира да проявяваш благодарност? (Виж 4-5 абзац)

4. Как Мария Магдалина проявила благодарност за това, което Исус направил за нея? (Виж илюстрацията.)

4 Да помислим за примера на една юдейка на име Мария Магдалина. Тя била в окаяно положение, понеже била измъчвана от седем демони. Несъмнено се чувствала в безизходица. Колко ли благодарна била, когато Исус я освободил от демоните! От благодарност тя станала негова ученичка и използвала времето, силите и притежанията си, за да подкрепя службата му. (Лука 8:1-3) Макар че дълбоко ценяла това, което Исус направил за нея, Мария вероятно не разбирала, че той щял да направи нещо още по-велико в бъдеще. Щял да даде живота си за човечеството, така че „всеки, който вярва в него, ... да има вечен живот“. (Йоан 3:16) Все пак Мария проявила благодарността си към Исус, като му била лоялна. Докато той страдал на мъченическия стълб, тя стояла наблизо, за да го подкрепя и да утешава другите. (Йоан 19:25) След смъртта на Исус Мария и две други жени донесли благоухания при гробницата за неговото погребение. (Мар. 16:1, 2) Лоялността на Мария била богато възнаградена. Тя имала радостта да се срещне с възкресения Исус и да говори с него — възможност, която повечето ученици не получили. (Йоан 20:11-18)

5. Как можем да проявим благодарността си за всичко, което Йехова и Исус са направили за нас?

5 Ние също можем да проявим благодарността си за всичко, което Йехова и Исус са направили за нас, като използваме времето, силите и средствата си в полза на дейността за Царството. Например може да помагаме в строежа и поддръжката на сгради, използвани за чистото поклонение.

ЛЮБОВТА КЪМ ЙЕХОВА И ИСУС НИ ПОДБУЖДА ДА ОБИЧАМЕ ДРУГИТЕ

6. Защо можем да кажем, че откупът е дар лично за нас?

6 Размисълът колко много ни обичат Йехова и Исус ни подбужда и ние, от своя страна, да ги обичаме. (1 Йоан 4:10, 19) Любовта ни става дори по-силна, когато осъзнаем, че Исус е умрял лично за нас. Апостол Павел признал това и изразил благодарността си, като писал на галатяните: „Божият син ... прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Гал. 2:20) Въз основа на откупа Йехова те е привлякъл към себе си, за да си му приятел. (Йоан 6:44) Нима мисълта, че той е видял нещо добро в тебе и че е платил най-високата цена, за да те сметне за свой приятел, не стопля сърцето ти? Нима не засилва любовта ти към него и Исус? Добре е да се запитаме: „Към какво ме подбужда тази любов?“

Любовта ни към Бога и Христос ни подбужда да споделяме посланието за Царството с всякакви хора (Виж 7 абзац)

7. Как всички ние можем да проявяваме любовта си към Йехова и Исус, както виждаме на илюстрацията? (2 Коринтяни 5:14, 15; 6:1, 2)

7 Любовта ни към Бога и Христос ни подбужда да обичаме другите. (Прочети 2 Коринтяни 5:14, 15; 6:1, 2.) Един начин да засвидетелстваме любовта си, е, като участваме пламенно в проповедната служба. Говорим с всеки срещнат и не дискриминираме никого заради расата, етноса, финансовото или социалното му положение. Така сътрудничим на Йехова, чието намерение е „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:4)

8. Как можем да проявяваме любов към братята и сестрите си?

8 Показваме любовта си към Бога и Христос и като проявяваме любов към братята и сестрите си. (1 Йоан 4:21) Интересуваме се от тях и ги подкрепяме в изпитанията. Утешаваме ги, когато загубят близък, посещаваме ги, когато са болни, и се стараем да ги насърчаваме, когато са потиснати. (2 Кор. 1:3-7; 1 Сол. 5:11, 14) Не спираме да се молим за тях, помнейки, че „усърдната молитва на праведния действа с голяма сила“. (Як. 5:16)

9. По какъв друг начин можем да проявяваме любов към братята и сестрите си?

9 Друг начин да проявяваме любов към братята и сестрите си, е да полагаме усилия да пазим мира помежду ни. Стремим се да прощаваме като Йехова. Щом Йехова е бил готов да изпрати Сина си да умре за греховете ни, нима не трябва и ние с готовност да прощаваме на братята и сестрите си, когато грешат спрямо нас? Не бихме искали да сме като злия роб в една от Исусовите притчи. Дори след като господарят му му опростил огромния дълг, този роб не опростил сравнително малкия дълг на друг роб. (Мат. 18:23-35) Ако имаш разногласие с някого в сбора, можеш ли да направиш първата крачка да се помирите преди Възпоменанието? (Мат. 5:23, 24) Така ще докажеш дълбоката си любов към Йехова и Исус.

10-11. Как старейшините могат да проявят любовта си към Йехова и Исус? (1 Петър 5:1, 2)

10 Как старейшините могат да покажат, че обичат Йехова и Исус? Важен начин е, като се грижат за нуждите на Исусовите овце. (Прочети 1 Петър 5:1, 2.) Исус ясно показал това на апостол Петър. След като се отрекъл три пъти от Исус, Петър вероятно отчаяно искал да докаже, че го обича. След възкресението си Исус го попитал: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“ Можем да сме сигурни, че Петър бил готов на всичко, за да докаже любовта си към своя Господар. Исус му казал: „Паси овчиците ми.“ (Йоан 21:15-17) До края на живота си Петър нежно се грижил за овцете на своя Господар, показвайки любовта си към него.

11 Старейшини, как в периода на Възпоменанието можете да покажете, че думите на Исус към Петър са важни за вас? Можете да проявите любовта си към Йехова и Исус, като полагате пастирски грижи за сбора и се стараете да помогнете на неактивните да се върнат при Йехова. (Езек. 34:11, 12) Можете също да обърнете внимание на изучаващите и новите, които дойдат на Възпоменанието, като предразположите тези потенциални ученици да се чувстват добре дошли.

ЛЮБОВТА КЪМ ХРИСТОС НИ ПОДБУЖДА ДА СМЕ СМЕЛИ

12. Защо размисълът върху думите на Исус в нощта преди смъртта му ни вдъхва смелост? (Йоан 16:32, 33)

12 В нощта преди смъртта си Исус казал на учениците си: „В света срещате трудности, но не се бойте! Аз победих света.“ (Прочети Йоан 16:32, 33.) Какво помогнало на Исус да се изправи смело срещу враговете си и да остане верен до смърт? Той разчитал на Йехова. Знаейки, че последователите му ще се сблъскат с подобни изпитания, Исус помолил Йехова да ги пази. (Йоан 17:11) Защо това ни вдъхва смелост? Защото Йехова е по-силен от всеки наш враг. (1 Йоан 4:4) Нищо не убягва от погледа му. Убедени сме, че ако разчитаме на Йехова, можем да надмогнем страховете си и да сме смели.

13. Как Йосиф от Ариматея проявил смелост?

13 Да помислим за примера на Йосиф от Ариматея. Той бил високо уважаван в юдейското общество и бил член на Синедриона, юдейския върховен съд. Но по време на земната служба на Исус, Йосиф съвсем не бил смел. Йоан писал, че той бил „ученик на Исус, но таен поради страха си от юдеите“. (Йоан 19:38) Макар че се интересувал от посланието за Царството, Йосиф криел от другите, че вярва в Исус. Несъмнено се страхувал, че ще изгуби престижната си позиция. Библията обаче казва, че след смъртта на Исус, Йосиф „се осмелил да отиде при Пилат и да поиска тялото на Исус“. (Мар. 15:42, 43) Той вече не криел, че е Исусов ученик.

14. Какво е добре да правиш, ако изпитваш страх от човека?

14 Изпитваш ли страх от човека подобно на Йосиф? Срамуваш ли се понякога да кажеш на другите в училище или на работа, че си Свидетел на Йехова? Колебаеш ли се да станеш вестител или да се покръстиш, понеже се притесняваш какво ще си помислят другите за тебе? Не позволявай на такива чувства да те спират да постъпваш правилно. Моли се горещо на Йехова. Моли го да ти дава смелост да вършиш волята му. Като виждаш как Йехова отговаря на молитвите ти, ще придобиваш по-голяма сила и смелост. (Иса. 41:10, 13)

РАДОСТТА НИ ПОДБУЖДА ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЛУЖИМ НА ЙЕХОВА

15. Какво правели учениците от радост, след като Исус се появил пред тях? (Лука 24:52, 53)

15 Учениците на Исус били дълбоко натъжени, когато той умрял. Постави се на тяхно място. Те загубили не само близък приятел, но и като че ли всякаква надежда. (Лука 24:17-21) Когато обаче се появил пред тях, Исус отделил време да им разясни ролята си в изпълнението на библейските пророчества. Той също им възложил важна задача. (Лука 24:26, 27, 45-48) Когато след 40 дни Исус се възнесъл на небето, учениците вече не изпитвали тъга, а голяма радост. Те били щастливи, че Господарят им е жив и е готов да им помага да изпълняват новата си задача. Радостта им ги подбуждала да продължават да възхваляват Йехова. (Прочети Лука 24:52, 53; Деян. 5:42)

16. Как можем да подражаваме на Исусовите ученици?

16 Как можем да подражаваме на Исусовите ученици? Можем да намираме радост в службата за Йехова не само в периода на Възпоменанието, но и през цялата година. За целта трябва да поставяме Божието Царство на първо място в живота си. Например мнозина са приспособили работния си график така, че да могат редовно да участват в службата, да посещават събранията и да провеждат семейното поклонение. Някои дори са решили да нямат дадени материални неща, които другите смятат за необходимост, с цел да са по-полезни в сбора или да служат където има по-голяма нужда от вестители на Царството. Макар че ни е нужна издръжливост, за да продължаваме да служим на Йехова, той обещава да ни благославя богато, ако поставяме интересите на Царството на първо място. (Пр. 10:22; Мат. 6:32, 33)

В периода на Възпоменанието отделяй време да размишляваш какво са направили лично за тебе Йехова и Исус (Виж 17 абзац)

17. Какво си решен да правиш в периода на Възпоменанието? (Виж илюстрацията.)

17 Очакваме с нетърпение да честваме Възпоменанието на 4 април, вторник. Но нека не чакаме дотогава, за да размишляваме за живота и смъртта на Исус, както и за любовта, която той и Йехова са проявили към нас. Възползвай се от всяка възможност да го правиш през целия период на Възпоменанието. Например отделяй време да четеш за събитията от последната седмица на Исус на земята и да размишляваш върху тях, използвайки 16 част на брошурата „Помагало за изучаване на Божието Слово“. Търси откъси, които засилват признателността, любовта, смелостта и радостта ти. След това мисли по какви конкретни начини можеш да покажеш дълбоката си благодарност. Бъди сигурен, че Исус ще оцени всичко, което ще направиш за него тази година в периода на Възпоменанието. (Откр. 2:19)

ПЕСЕН 17 „Искам“

a В периода на Възпоменанието сме насърчени да размишляваме за живота и смъртта на Исус и за любовта, която той и Баща му са проявили към нас. Този размисъл може да ни подбуди към действие. В статията ще разгледаме няколко начина, по които можем да покажем благодарността си за откупа и любовта си към Йехова и Исус. Ще научим също какво ще ни мотивира да обичаме братята и сестрите си, да сме смели и да служим с радост на Йехова.