1, 2. а) Какво носи радост на Божиите служители днес? б) Как родителите и старейшините помагат на младите да разберат значението на покръстването?

„ПОЗНАВАМ те още от бебе — казал един старейшина на 12–годишния Кристофър — и много се радвам, че имаш желание да се покръстиш. Но ще те попитам: Защо искаш да предприемеш тази стъпка?“ Въпросът на старейшината бил основателен. Несъмнено всички много се радваме да виждаме как всяка година хиляди младежи по света се покръстват. (Екл. 12:1) Същевременно християнските родители и старейшините в сбора искат да са сигурни, че решението на тези младежи е доброволно и напълно осъзнато.

 ² Божието Слово посочва, че отдаването и покръстването са началото на живот, в който християните ще изпитват благословии от Йехова, но и противопоставяне от Сатана. (Пр. 10:22; 1 Пет. 5:8) Затова родителите отделят време да учат децата си какво означава да си Христов ученик. Старейшините любещо осигуряват такава помощ на онези, чиито родители не са християни. (Прочети Лука 14:27–30.) Точно както е необходимо планиране, за да се завърши един строеж, така е нужна подготовка, за да служим вярно на Йехова „до края“. (Мат. 24:13) Но какво могат да направят самите младежи, за да са твърдо решени да служат на Йехова до края на живота си? Нека да видим.

3. а) Какво научаваме от думите на Исус и Петър за покръстването? (Мат. 28:19, 20; 1 Пет. 3:21) б) Кои въпроси ще разгледаме и защо?

³ Ако си млад човек, който иска да се покръсти като Свидетел на Йехова, заслужаваш похвала! Това е голяма чест! Покръстването е изискване за християните и е важна крачка към спасението. (Мат. 28:19, 20; 1 Пет. 3:21) Тъй като от сърце желаеш да спазиш обещанието, което ще дадеш на Йехова, несъмнено искаш да си подготвен за тази значима стъпка. Размисълът върху следните три въпроса ще ти помогне да разбереш дали си готов: 1) Достатъчно зрял ли съм да взема това решение? 2) Искам ли от сърце да се покръстя? 3) Разбирам ли какво означава да се отдам на Йехова? Нека обсъдим тези въпроси.

4, 5. а) Защо покръстването не е само за големи хора? б) Какво означава един християнин да е зрял?

⁴ Библията не казва, че покръстването е само за големи хора или за онези, които поне са достигнали възраст, когато имат определени граждански  права. В Притчи 20:11 четем: „Детето се познава по онова, което прави — дали постъпките му са чисти и честни.“ Дори едно дете може да съзнава какво означава да постъпва правилно и да е отдадено на Създателя си. Следователно покръстването е важна и подходяща стъпка за млад човек, който е показал значителна зрялост и се е отдал на Йехова. (Пр. 20:7)

⁵ Какво означава да си зрял? Не непременно да си пораснал физически. Библията казва, че зрелите хора „са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евр. 5:14) Зрелите хора знаят какво е правилно в очите на Йехова и са твърдо решени да се придържат към него. Затова не се подвеждат лесно да постъпват погрешно, нито постоянно трябва да бъдат подканяни да вършат каквото е правилно. Съвсем нормално е тогава да очакваме от младеж, който се покръсти, да се придържа към Божиите стандарти дори когато родителите му или други възрастни не са до него. (Сравни Филипяни 2:12.)

6, 7. а) Опиши с какви трудности се сблъскал Даниил във Вавилон. б) Как Даниил показал, че е зрял?

⁶ Но могат ли младежите да достигнат такава зрялост? Да разгледаме примера на Даниил. Той бил може би на 13–14 години, когато насила го разделили от родителите му и го отвели в изгнание във Вавилон. Изведнъж Даниил се озовал сред хора, които имали съвсем различна представа за правилно и погрешно. Но имало и нещо друго: там той получавал по–специално отношение. Даниил бил един от младежите, избрани да служат на царя! (Дан. 1:3–5, 13) Изглежда имал възможности, които никога нямало да получи в Израил.

⁷ Как младият Даниил гледал на всичко това? Изкушил ли се от вавилонския разкош? Позволил ли на новата среда да го промени или да отслаби вярата му? Съвсем не! В Библията се казва, че докато бил във Вавилон, Даниил „решил в сърцето си да не се омърсява“ с нищо, свързано с фалшивото поклонение. (Дан. 1:8) Той проявил забележителна зрялост!

8. Какво можеш да научиш от примера на Даниил?

⁸ Какво можеш да научиш от Даниил? Например, че зрелият младеж е твърд в убежденията си. Той не е като хамелеон, който сменя цвета си, за да се слее със заобикалящата го среда. Не се държи като приятел на Бога в Залата на Царството и като приятел на света в училище. Дори при изпитания на вярата не се разколебава, а остава непоклатим. (Прочети Ефесяни 4:14, 15.)

9, 10. а) Каква полза ще имаш, ако помислиш как си се справил с последните изпитания на вярата си? б) Какво означава покръстването?

⁹ Разбира се, никой не е съвършен. И младите, и възрастните правят грешки от време на време. (Екл. 7:20) Но щом искаш да се покръстиш, ще е мъдро да помислиш доколко си решен в сърцето си да се придържаш към стандартите на Йехова. Как можеш да премериш своята решимост? Запитай се: „Придържал ли съм се досега към Божиите стандарти?“ Помисли как си се  справил с последните изпитания на вярата си. Показал ли си, че разбираш какво е правилно и какво погрешно? Ами ако получаваш по–специално отношение от някого в света на Сатана, както било с Даниил? Можеш ли да „си изясниш каква е волята на Йехова“, дори тя да е в противоречие с това, което се изкушаваш да направиш? (Еф. 5:17)

¹⁰ Защо е добре да си зададеш тези прями въпроси? Те ще ти помогнат да гледаш правилно на покръстването. Както вече споменахме, то показва, че си дал тържествено обещание на самия Йехова. Обещал си му да го обичаш и да му служиш завинаги с цялото си сърце. (Мар. 12:30) Всеки, който се покръства, трябва да е решен да спази обещанието си. (Прочети Еклисиаст 5:4, 5.)

11, 12. а) В какво трябва да е сигурен този, който обмисля да се покръсти? б) Какво ще ти помогне да гледаш правилно на покръстването?

¹¹ В Библията се казва, че народът на Йехова, включително младите, „с готовност ще се предостави“ да му служи. (Пс. 110:3) Затова този, който обмисля да се покръсти, трябва да е сигурен, че това е личното му желание. За тази цел може да е необходимо да си направи самоанализ, особено ако е израснал в истината.

¹² Вероятно през годините си виждал как много хора се покръстват, включително твои връстници и може би дори братята и сестрите ти. Ако това е така, внимавай да не започнеш да гледаш на покръстването като на нещо, което всички младежи правят рано или късно. Как можеш да запазиш правилен възглед за уредбата на Йехова за покръстването? Често отделяй време да размишляваш защо е толкова важно да се покръстиш. Всъщност в тази и следващата статия са посочени няколко основателни причини.

13. Как да разбереш дали решението да се покръстиш идва от сърцето ти?

¹³ Има начини да разбереш дали решението да се покръстиш идва от сърцето ти. Например искреното ти желание да служиш на Йехова ще си личи в молитвите ти. Честотата и съдържанието им показва колко си близък с Йехова. (Пс. 25:4) Основен начин, по който той отговаря на молитвите ни, е като ни насочва към Словото си. Следователно усилията ни да изучаваме Библията са друг признак, че наистина искаме да се приближим до Йехова и да му служим от сърце. (Ис. Н. 1:8) Запитай се: „Колко конкретни са молитвите ми? Имам ли редовно лично изучаване?“ Ако си от християнско семейство, което провежда семейно поклонение, се запитай: „Участвам ли охотно в него?“ Отговорите ти ще ти помогнат да разбереш дали решението ти да се покръстиш е породено от искрено желание.

14. Обясни разликата между отдаването и покръстването.

¹⁴ Някои може би не са наясно каква е разликата между отдаването и покръстването. Например има младежи, които казват, че са се отдали на Йехова, но не са готови да се покръстят. Логично ли е това? Да се отдадеш на Йехова, означава да му кажеш, че ще му служиш завинаги. При покръстването си показваш  на другите, че вече си направил това. Следователно покръстването е публичният израз на личното ти отдаване на Йехова в молитва. Преди да се покръстиш, трябва да си сигурен, че разбираш какво означава отдаването.

15. Какво означава отдаването?

¹⁵ С други думи, когато отдадеш живота си на Йехова, се отричаш от себе си. Обещаваш му, че ще поставяш неговата воля пред всичко останало в живота си. (Прочети Матей 16:24.) Трябва да се гледа сериозно на всяко обещание, а колко повече на обещание, дадено на Йехова Бог! (Мат. 5:33) Как обаче можеш да покажеш, че наистина си се отрекъл от себе си и вече принадлежиш на Йехова? (Рим. 14:8)

16, 17. а) Обясни с пример какво означава да се отречеш от себе си. б) Какво всъщност казва човекът, който се отдава на Йехова?

¹⁶ Представи си, че твой приятел ти подарява кола. Дава ти документите и ти казва: „Колата е твоя.“ Но добавя: „Ключовете ще останат в мене и ще карам аз, а не ти.“ Как ще гледаш на този „подарък“? Какво ще си помислиш за своя приятел?

¹⁷ Сега помисли какво Йехова с право очаква от човек, който му се отдава, който му казва: „Давам ти живота си. Принадлежа на тебе.“ Но ако този човек започне да води двойствен живот, например тайно ходи с невярващ? Или пък приеме работа, която му пречи да участва всеотдайно в службата или да присъства на събранията? Няма ли така сякаш да задържа ключовете за колата в себе си? Онзи, който се отдава на Йехова, всъщност му казва: „Животът ми принадлежи повече на тебе, отколкото на мене. Всеки път, когато има противоречие между това, което ти искаш, и това, което аз искам, твоето желание ще има предимство.“ Това отразява мисленето на Исус, който, докато бил на земята, заявил: „Слязох от небето, за да върша не своята воля, а волята на онзи, който ме изпрати.“ (Йоан 6:38)

18, 19. а) Как изказванията на Роуз и Кристофър показват, че покръстването е чест, която носи благословии? б) Какво мислиш за покръстването?

¹⁸ Ясно е, че покръстването е сериозна крачка, която никой не бива да предприема лекомислено. Голяма чест е да се отдадем на Бога и да се покръстим. Младежите, които обичат Йехова и разбират какво означава отдаването, не се колебаят да се покръстят, нито някога съжаляват за решението си. Роуз, сестра на юношеска възраст, казва: „Обичам Йехова и нищо няма да ме направи по–щастлива от службата за него. За нищо друго не съм била по–сигурна в живота си както за решението да се покръстя.“

¹⁹ А какво да кажем за Кристофър, споменат в началото? Разумно ли било решението му да се покръсти на 12–годишна възраст? Той е щастлив, че го е направил. Кристофър станал редовен пионер на 17 години, бил назначен за помощник–служител на 18 и днес служи в Бетел. Той казва: „Покръстването беше правилното решение. Животът ми е посветен на удовлетворяваща работа за Йехова и организацията му.“ Как можеш да се подготвиш за покръстване? Следващата статия ще отговори на този въпрос.