ИМАШ ли нещо общо с пророците от древността? В Речника на библейските термини в английския „Превод на новия свят“ от 2013 г. се дава следното определение за пророк: „Някой, чрез когото биват разкривани Божиите намерения. Пророците били говорители на Бога, които предавали не само предсказания, но и ученията, заповедите и присъдите на Йехова.“ Макар и да не предаваш предсказания, ти също говориш от името на Бога, като известяваш записаното в неговото Слово. (Мат. 24:14)

Каква чудесна привилегия е да говорим на другите за нашия Бог Йехова и за волята му за човечеството! Ние участваме в тази дейност заедно с ангела, който „лети сред небето“. (Откр. 14:6) Но има неща, които може да ни накарат да забравим каква чест е това. Кои са някои от тях? Умора, обезсърчение и чувство за малоценност. Верните пророци от древността се сблъсквали с такива трудности, но не се отказали. И Йехова им помогнал да изпълнят назначенията си. Да разгледаме някои примери и да видим как можем да им подражаваме.

Понякога сме изморени от ежедневните дейности и може да не се чувстваме способни да отидем на служба. Разбира се, трябва да си почиваме; дори Исус и апостолите го правили. (Мар. 6:31) Но помисли за Езекиил, който служил във Вавилон сред израилтяните, взети в плен от Йерусалим. Веднъж Бог му наредил да вземе тухла и да начертае на нея град Йерусалим. След това трябвало да постави фигуративна обсада около миниатюрния град, като лежи 390 дни на лявата си страна и още 40 дни на дясната. Йехова  казал на Езекиил: „Ето, ще те вържа с въжета, за да не се обръщаш от едната си страна на другата, докато не свършат дните на обсадата ти.“ (Езек. 4:1–8) Това несъмнено привлякло вниманието на израилтяните. Езекиил трябвало да изпълнява тази изтощителна задача повече от година. Какво му помогнало?

Той разбирал защо е назначен за пророк. Бог му бил казал: „Независимо дали ще чуят, или не ..., [израилтяните] ще знаят, че е имало пророк между тях.“ (Езек. 2:5) Езекиил помнел целта на задачата си, затова с готовност разиграл символичната обсада на Йерусалим. Той показал, че е истински пророк. Когато до него и другите пленници стигнало известието „Градът падна!“, израилтяните разбрали, че между тях наистина е имало пророк. (Езек. 33:21, 33)

Днес ние предупреждаваме хората за идващото унищожение на цялата система на Сатана. Въпреки че може да сме изморени физически, продължаваме да напрягаме сили, за да проповядваме Божието Слово, да правим повторни посещения и да водим библейски изучавания. С изпълнението на пророчествата за края на тази система изпитваме удовлетворението, че чрез нас „биват разкривани Божиите намерения“.

С помощта на духа на Йехова напрягаме всичките си сили, но все пак може да се обезсърчим от реакцията на хората към посланието ни. Нека си припомним примера на пророк Йеремия. Той понасял присмех и обиди, защото известявал Божието послание на израилтяните. Веднъж казал: „Няма да спомена вече за него, нито ще говоря вече от негово име.“ Йеремия бил човек като всички нас. Въпреки това продължил да проповядва. Защо? Пророкът обяснил: „Словото му беше в сърцето ми като разпален огън, затворен в костите ми. Не можех повече да мълча, не можех да издържам.“ (Йер. 20:7–9)

Ако и ние се обезсърчим от реакцията на хората, можем да се преборим с това чувство, като размишляваме върху посланието, което носим. То може да стане като „разпален огън, затворен в костите ни“. Навикът всеки ден да четем Библията ще поддържа този огън в нас.

Някои християни много се притесняват, когато получат назначение, което не разбират. Пророк Осия може би изпитвал подобни чувства. Йехова му заповядал: „Отиди и си вземи жена, която ще извърши блудство и ще ти роди деца от блудство.“ (Ос. 1:2) Представи си как ще се чувстваш, ако ти предстои да се ожениш, но Бог ти каже, че бъдещата ти жена ще ти изневери! Осия обаче изпълнил заповедта. Той се оженил за Гомер и тя му родила син. По–късно родила момиче, а след това още едно момче. Очевидно тези две деца били извънбрачни. Йехова бил казал на Осия, че бъдещата му жена „ще тича след любовниците си“. Обърни внимание, че е използвано множествено число. След това тя щяла да се опита да се върне при Осия. Ако беше на негово място, щеше ли да приемеш съпругата си? Точно това поискал Йехова от Осия! Пророкът дори я купил на висока цена. (Ос. 2:7; 3:1–5)

Осия може да се е питал каква ще е ползата от всичко това. Но като вярно изпълнил задачата, той ни помага да си представим болката на Всемогъщия от предателството на Израил. Всъщност някои честни израилтяни наистина се върнали при Йехова.

Днес Бог не изисква от никого да се жени за „жена, която ще извърши блудство“. И все пак можем ли да извлечем поука от готовността на  Осия да приеме тази задача? Например, дори да ни е трудно, трябва с готовност да известяваме добрата новина за Царството „пред всички и от къща на къща“. (Деян. 20:20) Възможно е някои аспекти на проповедната служба да не са ни лесни. Мнозина са казвали, че им харесва да изучават Библията със Свидетелите на Йехова, но никога не биха проповядвали от врата на врата. Много от тях обаче по–късно са започнали да правят именно това. Виждаш ли поуката?

От примера на Осия научаваме и друго. Той можел да откаже да сключи този брак със символично значение. И ако не беше описал задачата си, никой нямаше да знае за нея. На нас също може да ни се случи да имаме възможност да кажем на някого за Йехова, но никой да не знае за това. Ана, ученичка в една гимназия в САЩ, попаднала в такава ситуация. Учителката възложила на всички в класа да напишат есе по тема, която ги вълнува, и след това да се опитат да убедят съучениците си в своята позиция. Ана можело да не даде свидетелство, но смятала, че тази възможност е от Бога. Съзнавайки каква може да е реакцията, тя се помолила на Йехова и в нея се породило желание да се възползва от случая. Тя написала есе на тема „Еволюцията: разгледай доказателствата“.

Когато Ана прочела есето си на класа, едно момиче, което вярвало в еволюцията, ѝ задало куп въпроси, за да я обори. Ана защитила добре позицията си. Учителката била впечатлена и ѝ дала награда за най–убедително есе. Впоследствие Ана няколко пъти разговаряла за сътворението със съученичката си. Каква полза имала Ана, като приела това „назначение“ от Йехова? Тя казва: „Сега проповядвам добрата новина уверено и без страх.“

Въпреки че не сме пророци в пълния смисъл на думата, като подражаваме на самопожертвувателния дух на пророци като Езекиил, Йеремия и Осия, ние също можем успешно да изпълняваме волята на Йехова за нас днес. Защо по време на семейното поклонение или в личното си изучаване не четем и за други пророци от древността и не размишляваме как можем да им подражаваме?